Ако измъкнем държавата от уродливите ръце на мафията, която сега е превзела напълно институциите й, и за масонството ще се заговори в положителна светлина
Румен Василев е роден в Търговище през 1961 г. Минал е през всички стъпала на журналистическата професия. Бил е отговорен секретар на няколко вестници и списания, създател на културните сайтове Lira.bg и Skif.bg Изследовател и автор, специализирал в малко познатите и скрити аспекти на Българското възраждане. Автор на: „Масонската ложа и Братството на Левски“, „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“, „Масонският код на Българското възраждане“, „Свобода или смърт“ и „Невидимата искра на Възраждането“, книги за ролята на тайните организации и европейските движения в националноосвободителните процеси.
Уважаеми г-н Румен Василев, нека да започнем с началото. Вашето „влизане” в литературата и в историята на България? Кога и как прописахте? Първи публикации….
В края на 80-те години завърших българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Първите ми публикации са от 80-те в някои централни вестници. След 10 ноември 1989 г. у нас се създадоха много вестници и започнах работа в различни новосъздадени редакции като репортер, а също и като съиздател. Голямата ми любов обаче се оказа архитектурата на вестника, така станах секретар – измислях графични концепции, режисирах вестниците и спрях да пиша. Натам насочих кариерата си. Последната ми статия беше политически обзор на годината: „Четирите годишни времена, (но не по Вивалди)“.
А защо се обърнахте към българската история? Не е ли писано премного за нея?
Исках да следвам история, винаги съм имал интерес към миналото. През 80-те години на фокус в тогавашните медии беше спорът за гроба на Левски. Следях дискусиите и започнах да чета всичко, свързано с личността и делото на Васил Кунчев. Така разбрах, че има много въпроси без отговор. В началото на 90-те години взех интервю с историка проф. Николай Генчев. От него получих един урок, който никога няма да забравя – за да си обясня историческите процеси в България, трябва да познавам детайлно случилото се във Франция и Европа преди, по време и след революцията от 1789 г., както и че при анализ на дадено събитие трябва да се подхожда безпристрастно. Или, за да се търси обективна оценка, изследваните исторически събития трябва да са застинали, „вкаменени“. И колкото повече четях, разбирах, че историята на България щеше да има друг прочит, ако не беше комунистическият режим, защото идеологическият подход изкривява истината. За съжаление, метастазите на този подход продължават да виреят и днес в историческата наука. Затова се и опитвам да осветля личности и събития, за които е премълчавано и дори е подхождано с престъпно бездействие. Да, до кончината на проф. Николай Генчев през 2000 г. вратата на кабинета му винаги беше отворена за мен. Но за масонство не сме си говорили. То обаче се появи в книги, които започнаха да излизат свободно след 1989 година. Четях ги с интерес, защото знаех, че масонството е било забранено още със Закона за защита на държавата от царско време, а след това и след 9 септември 1944 г. Понятието го бях научил от Речника по атеизъм десетина години по-рано. И още нещо: паралелно с това търсех за себе си обяснение на феномена Васил Левски, но не го намирах във всичко, което четях. Когато приложих съвета на проф. Генчев – да чета събитията през призмата на Великата френска революция, ми се отвори нов свят – разбрах причините и следствията за цяла Европа и света. И така започнах да обсъждам това с близките си и всички бяха много заинтригувани. Докато не прочетох във в. „Демокрация“ малка статия за пресконференция на Иван Лалев – тогава директор на музея на Васил Левски в Ловеч. Той допускаше масонски влияние върху нашето революционно движение. Това ми даде крила и започнах сериозно проучване за себе си и намерих потвърждение в не един исторически труд отпреди 1944 година. А през февруари 2004 г., когато работех във в. „Новинар“, се обсъждаше какво да се пусне за годишнината от обесването на Апостола. Тогава предложих и написах 4 статии под надслов „Масонът Левски“. Оказа се, че много хора се интересуват много сериозно от феномена Левски и търсят неговото обяснение.
Твърдите, че „в историята нищо не е случайно!”. Затова ли се обърнахте към масонството („Свободното зидарство в Европа”)?
Да свържа Левски, националната ни революция, въобще процесите през годините на Българското възраждане със Свободното зидарство не е било преднамерено, не съм търсил някаква конспирация, а изследвах фактите и подреждах пъзела. Когато четях книгата на Константин Дуфев „Безподобният Апостол“, публикувана през 1987 г., се стъписах от остротата, жлъчта, с която се коментират думите на Иван Касабов: „Васил Левски по онова време беше най-верният наш агент“. Дотогава не знаех кой е Касабов. Това ме провокира да потърся мемоарите му в Националната библиотека – получих отказ, но продължих да настоявам. Казано ми беше, че книгата се реставрира. Минаха няколко години, но не получавах „Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи“. Най-накрая ми беше предоставена книгата, но се оказа, че липсват страници, включително и тази с прелюбопитния цитат. Това беше всъщност началото на пътешествието ми в света масонството.
Известно е, че Иван Касабов е западноевропейски възпитаник, свободен зидар, дясната ръка на Раковски и един от учителите на Левски. Но тогава идват въпросите: Каква е тази организация? Кога възниква? С какво се занимава? Каква е нейната същност? Оказва се, че множеството книги, преводни, а и от български автори, не дават ясни, разбираеми отговори, които да покажат ролята, значението и еволюционните промени в самите масонски ложи. Така, търсейки логиката на исторически процеси, стигнах до 1688/89 г., когато в Англия се осъществява Славната революция, ограничаваща властта на краля, даваща свобода на словото, гарантираща парламентарен живот, забраняваща произволните арести. Случайно ли е тогава, че през 1717 г. пак в Лондон масонските ложи излизат на „светло“ и стават видими и започват своя нов живот на Стария континент и в Америките. Именно Славната революция се смята за едно от първите практически проявления на идеите на Просвещението — ограничаване на властта и защита на гражданските права. Трябва да се знае, че всъщност масонските ложи в онзи исторически момент са първите огнища на гражданските общества. А кои са най-ярките представители на Просвещението: Джон Лок, Нютон, Волтер, Монтескьо, Дидро, Кант, Лесинг, Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън… А те са и най-ярките представители и на масонския свят. Те са и идейният фундамент на Великата френска революция. Случайно ли е това?
Каква е ролята на това (недостатъчно познато сред широката публика) движение в нашето минало?
След кървавите години на Великата френска революция настъпва ерата на Наполеон. Неговите армии нахлуват в Европа, Гражданският му кодекс разпространява идеите на Френската революция и става основа на модерното гражданско право в сърцето на Европа, но и достига до източните й части. Това е моментът, когато масонските военни ложи разпространяват масово Свободното зидарство на Стария континент и променят съзнанието на политическия и интелектуален елит във всички европейски страни, включително и в Османската империя. Заради различните политически условия обаче самото масонство търпи промени – създават се организации, базирани на масонската структура и водени от членове на масонски ложи, чиято крайна цел е национална независимост. Именно в този му ипостас масонството е непознато за широката публика и това е, за което пиша.
Във Вашата чудесна книга „Свобода или смърт” масонството променя Европа, променя хората…
През 1848/49 г. вълна от революции залива Европа, известна е като Пролетта на народите. Тяхната цел е свобода, национална независимост и политически реформи. Великият Ориент на Франция е недвусмислен: „Републиката е в масонството. Републиката ще прави това, което прави масонството. Тя ще бъде главният залог за обединението на народите по всички точки на света…“. Именно това е моментът, в който се дава втори старт на националните освободителни движения. Българите тогава са пасивни, но тези в Букурещ знаят за какво става дума. Това е и моментът, в който Лайош Кошут – най-известният унгарски революционер и свободен зидар, влиза в Османската империя и се установява в Шумен. Няколко години по-късно градът завинаги ще влезе в културната история на България.
А защо свързвате нашите възрожденски читалища с масонството? Наричате читалищата „явното лице на масонството”?
През пролетта на 1856 г. в Шумен е основано читалище от Сава Доброплодни. Не е тайна, че той и Лайош Кошут са свързани не чрез формално сътрудничество, а чрез пряк личен контакт и силно идейно влияние. Преди това читалище е основано и в Свищов, и след това в Лом. И трите читалища са свързани с Георги Раковски, а неговото присъствие в балканските масонски ложи старателно се крие. Но не това е най-важното. Възрожденските ни читалища са копие на създаваните през епохата на Просвещението във Франция общества на мисълта. В „Свобода или смърт” съм разказал за дейността на легендарната масонска ложа „Деветте сестри“, а подробно съм описал това в „Невидимата искра на Възраждането“. Има много прилики в уставите на двете организации, както и в подбора на имената. Не е за подценяване и фактът, че една от емблемите на масонството е изображението на братски стиснати ръце. Такъв е и печатът на много от читалищата, създадени до 1878 г. При подготовката на новото издание на „Невидимата искра на Възраждането“ попаднах на оригинален печат от 1873 г. с това графично изображение. Но заради съображения за сигурност не съобщавам къде се намира.
Да, всъщност читалищата са били откритото лице на българското гражданско общество в момента, когато не сме имали собствена държава, а масонските ложи са затворените клетки на най-будните членове на обществото. И ако френското масонство в годините преди и по време на Революцията изнася политическия дебат извън ложите си в различни клубове, при нас читалищата се превръщат в параван на революционната дейност на Левски и съмишлениците му. В интерес на истината читалищата не са български патент – читалища създават и гърците, и сърбите, има и турски такива. За съжаление, ние не познаваме или по-скоро не искаме да изучим историята на съседите ни. Националното освобождение на Гърция се осъществява именно чрез тайни общества с масонска организационна форма, най-известното от които е „Филики Етерия“. В тях са членували и много българи. Формулата „културен център – просвещение – революция“ е приложена и по българските земи. Изумителното при нас е, че чрез читалищата изграждаме нацията си през култура и общност, преди да имаме държава. Но когато вече имаме политическа независимост, читалищата западат, губят възрожденското си значение.
Кои са били първите наши масони? Може да се каже, че такива са били нашите възрожденци, нали?
Балканският полуостров е генерирал и продължава да генерира прекалено много история – което означава несигурна политическа среда. Това е причината и масонските архиви да не са запазени, което да позволи със сигурност да се посочат личностите, членували в ложите. Но едно е сигурно – масонството „върви“ по търговските пътища. През XVIII век Османската империя вече е укротена във военно отношение, но интересът към нея е огромен, заради евтиния пазар на суровини за бързоразвиващата се западноевропейска манифактура. Градовете по поречието на Дунав са населени от търговски представители, говорещи немски, френски, английски. Именно те създават ложи и към тях приобщават част от балканския просвещенски елит, който започва да функционира в същите международни канали, в които масонството играе свързваща роля. Пример за това е ложата, която е работила със сигурност във Видин по времето на отцепника Осман Пазвантоглу в първите години на XIX век. Именно от тук и с неговото покровителство и финансова помощ започва просветителската дейност на Софроний Врачански. Може ли някой да отрече значението на градове като Лом, Свищов и Русе за Възраждането? И ако търсим масонска история, ще я намерим именно в тези градове. Случайно ли е, че именно в тези градове възникват читалища с национално значение? Първите ни масони трябва да ги търсим и в Букурещ, Одеса и Константинопол.
Защо за великия Раковски у нас и до днес се говори и пише недостатъчно?
Съби Стойков Попович, Георги Македон, Савас Стефанидис, Георги Раковски… Той е уникална личност. Няма шаблон, няма рамка, в която да бъде поставен. Животът и дейността му нарушават всички табута. Просто Раковски е неудобен за историците, за политиците, не може да бъде обяснен за простосмъртните, еднозначно. Още голобрад младеж е осъден на смърт заради участието си в Браилските бунтове, със скоростта на светлината получава гръцки паспорт и е скрит от гръцките власти в Марсилия. В неформалната столица на революциите в Европа българинът живее с парите, гласувани за издръжката му от гръцкия парламент. Как се обяснява фактът, че след като има смъртна присъда, а и лежи с баща си в занданите на империята, става домашен учител на децата на великия везир и реформатор на Османската империя Решид паша. Ами пребиваването му в ложите на бекташите – религиозен орден, свързан с еничарите, забранени през 1826 г. ? Именно роднините на Раковски свидетелстват, че се е турчил.
Да не забравяме, че по време на Кримската война той е офицер преводач от османската армия и е разкрит като руски шпионин. Само че Раковски е и яростен критик на Руската империя. Масонството му е най-малкия „грях“. Да не забравяме и, че е бил бизнесмен – държал е Узунджовския и Пловдивския панаир…Опитах се в „Масонската ложа и Братството на Левски“, „Масонският код на Българското възраждане“ и най-вече в „Невидимата искра на Възраждането“ да щрихирам неговия живот и дело без грим, без патос.
Какви са били връзките на българските масони-възрожденци с тези в Европа, конкретно в Италия? Специално с Гарибалди и Мацини?
Италианците Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди са имали огромно влияние върху революционните движения в Европа. Българите не правят изключение. И двамата италианци са били част от Свободното зидарство, въпреки това всеки един от тях е имал собствена визия за това по какви пътища да се осъществи тяхната цел – свободна и независима Италия. Мацини е мислителят, идеологът, апостолът на свободата. Проектът му „Млада Европа“ е толкова популярен, че се реализира извън рамките на Стария континент. В „Масонската ложа и Братството на Левски“ съм описал визитата на делегацията на „Млада България“ при Мацини в Лондон. Българите отиват при него, за да получат инструкции как да водят борбата си за освобождението на България. При отбелязването на 200-годишнита от рождението на Мацини в БАН се проведе среща между български и италиански историци. От италианска страна беше заявено, че Марко Антонио Канини – емисар на Мацини, е членувал в масонска ложа заедно с Раковски. Гарибалди пък е човекът на действието. За участието на българи в неговите походи все пак е писано. Но, че неговите синове са посещавали Букурещ и са надзиравали българските революционни комитети във Влашко, почти нищо не се знае. Възрожденската ни публицистика често – съзнателно или не – представя Гарибалди и Мацини като едно цяло. Бях безкрайно изненадан, когато четях броевете на списание „Читалище“, излизало в Цариград от качеството на текстовете, посветени на двамата италианци и идеята за създаване на Съединени европейски щати.
Говорите за „световна братска верига на свободата”, с която сме били свързани и ние…
През 2025 г. се навършиха 250 години от първата употреба на знаменития девиз „Свобода или смърт“. Фразата е произнесена на 23 март 1775 г. във Вирджиния по време на Американската война за независимост от прочутия държавник, оратор, свободен зидар и конгресмен юристът Патрик Хенри.
Девизът е изписан по знамената на борците за национална независимост от Балканите – той е на флаговете на „Филики етерия“, на флага на Първата българска легия, основана от Раковски, на воините от ВМРО и т.н. Libertad o Muerte е актуалният девиз на република Уругвай. Документиран исторически факт е, че Джузепе Гарибалди е приет в масонството през 1844 г. в Монтевидео. Ложата е „Убежище на добродетелта“ – част от либералната, републиканска масонска традиция, силно повлияна от идеите на Великата френската революция и от мацинианския републиканизъм. Да не забравяме, че именно Гарибалди превръща масонството в публичен морален съюзник на националното обединение на Италия, а оттам и на всички потиснати народи, борещи се за своето политическо освобождение.
Някои наши недостатъчно подготвени историци хвалят „реформатора” Мидхат паша от Русе (Русчук), но не е ли искал той да турцизира България?
Ахмед Шефик Мидхат паша е връстник на Раковски. Той е от кръга на Новите османци – интелектуално-политическа организация, създадена през 60-те години на XIX в. в Цариград под влияние на Мацини и неговия проект „Млада Европа“. Една от целите му е да либерализира империята и ограничи султанските правомощия, с което става продължител на политиката на европеизация, подета от Решид паша. Но Мидхат паша не е от ядрото на тайната организация, а е най-влиятелният държавен покровител и политически съюзник на Новите османци. По време на управлението му в Дунавския вилает (1864–1868) българите виждат реални административни подобрения, възможности за културно развитие, но не и политически възможности. Той си остава османски държавник, който не допуска автономия на българите и администратор, преследващ жестоко революционерите ни, минаващи Дунав.
Каква всъщност е била „масонската концепция за Балканите”? Кажете нещо и за Етерия?
Много е важно да се разбере, че масонството не е една единна организация, а съвкупност от много независими организации, наречени велики ложи. Затова то по-скоро прилича на мрежа от сродни, но независими братства – несъстоятелно е да се говори за „световно ръководство“. Успехът при създаването на САЩ с огромната помощ на Франция, а и на френското масонство, поставя на дневен ред въпроса и за създаване на Европейски съединени щати. Идеята е дискутирана от Джордж Вашингтон – един от бащите-основатели на Съединените американски щати, и френския генерал Лафайет. Създаването на държава, в която ще живеят в съюз равноправни народи с общи институции, но със задължителна автономия, е била привлекателна по онова време. Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев са виждали в общото балканско действие път към свобода и демокрация. За съжаление, национализмът надделява и тези проекти не се осъществяват. Дори е имало идея за създаване на Дунавска федерация на страните от поречието на голямата река. В края на XVIII век гръцкият поет Ригаc Велестинлис, под влияние на Великата френска революция и ползвайки масонския си опит, основава тайно революционно дружество, известно като Етерията на Ригаc. Вдъхновена от идеите за свобода, равенство и братство, с цел обединение на балканските народи срещу Османската империя, организацията привлича и много българи. На път за среща с Наполеон Ригас обаче е заловен от австрийските власти и предаден на турците в Белград. За да не бъде спасен от Осман Пазвантоглу, е убит веднага, и то по мъчителен начин. Въпреки това идеите му и организационните му форми – мрежа от революционни ложи, остават живи и стават база на по-късното гръцкото национално движение в лицето на „Филики Етерия“ и Балканския федерализъм през XIX век.
Северната ни съседка Румъния, тогава още Влашко или Валахия, е приютила българските възрожденци и масони. В Букурещ, Браила, Брашов и в други градове има много българска история, но времето, а и комунистическата власт в двете страни са заличили доста следи. Сега в Букурещ ще възстановят някои от тях.
Всяка година посещавам Свищов, не пропускам да се любувам на реката. И винаги си давам сметка, че отсрещният бряг е бил спасителен за българите в онези години. Всъщност Българското възраждане първо се случва в умовете и сърцата на българите, живеещи в Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Цариград, Виена. През XIX век Влашко е основният политически, културен и революционен център за българите извън Османската империя. То е убежището, базата за националноосвободителното движение и мостът към Европа, без който Българското възраждане трудно би имало същия мащаб и влияние.
След Освобождението, според Вас, можело ли е България да стане република като Франция? Цели пет века у нас е нямало български цар, а и аристокрация? Имало ли е такава възможност? Или масоните са искали монархия?
Малка България не е имала никакъв избор. След Виенския конгрес старите монархии на континента обявяват кръстоносен поход на масонските ложи и произхождащите от тях политически формирования, популяризиращи републиканската форма на управление. Затова е съвсем естествено да ни натрапят монарх – между другото такава е и съдбата на Гърция след успешното въстание на „Филики Етерия“, въпреки че е подкрепено от френски и германски ложи. Колкото до масонството – ще върна лентата малко назад. Когато подготвях „Масонската ложа и Братството на Левски“, ми направиха впечатление съвпаденията на програмните документи на Ригас Велестинлис и идеите на Васил Левски. И гръцкият революционер, и българският революционер се борят за установяване на република, прокламират равенство на гражданите, народен суверенитет и отхвърляне на монархията. Ригас в своята „Нова политическа конституция“ отхвърля монархията и залага на демократична република, за него властта произтича от народа, а не от божествено право или наследствена власт. Васил Левски също ясно формулира целта на борбата му за „чиста и свята република“, като подчертава, че народът сам трябва да се освободи и сам да се управлява.
Каква е съдбата на движението след 1878 г. у нас?
Моите интереси са насочени най-вече в проучването на мястото, ролята и значението на Свободното зидарство в епохата на Българското възраждане. Още през годините на социализма, през 1986 г. излезе проучването на проф. Величко Георгиев „Масонството в България“. Книгата е базирана върху масонските архиви, конфискувани от репресивните органи след 9 септември 1944 г. Там подробно е описана работата на първата редовна масонска ложа в Царство в България, създадена по инициатива на Иван Ведър в Русе, както и историята на движението до първата му забраната през 1941 г. Тя е част от политиката на цар Борис III, съгласувана с нацистка Германия, където масонството вече е обявено за враждебно.
А след 1944 г.? Било е забранено, нали?
Последва втората забрана от комунистическия режим, който третира движението като буржоазна, вражеска организация. Дейността на ложите става невъзможна за десетилетия.
Българската историография след Девети изкриви и фалшифицира истината. Все още нямаме добри учебници по история. Какво бихте предложили като идеи?
Едва ли аз съм подходящ да давам съвети. Проблемът според мен е, че не сме се отърсили от идеологическия прочит на историята, при кой се жертва истината. Има фундаментални въпроси, на които все още историците дължат честен отговор, но така и не го получаваме. Например рождената дата на Васил Левски. Апостолът на свободата е почетен с над 160 паметника в България и чужбина. На повечето от тях са изписани годините 1837 – 1873. Обаче самият Левски пред турския съд в София твърди, че е на 26 – 27 години. На гърба на снимка, по която е издирван от властите, е написано, че лицето е на 25 – 26 години. Историческата наука няма доказателство, че е роден на 18 юли 1837 г., но пък с лекота отхвърля казаното от самия Левски – че вероятно е роден с 10 години по-късно и е връстник на Ботев. В мемоарната литература има спомени, че по време на Първата легия, сиреч 1862 г., той е бил голобрад, нямал е още мустаци. Същото се отнася и за спора около неговото предателство. Няма воля да се признае на висок глас истината, че поп Кръстю Никифоров не е предателят на Апостола. Историческата наука не е категорична и за родното място на Паисий Хилендарски и някак угоднически се насажда твърдението, избуяло по времето на социализма, че авторът на „История славянобългарска“ е от Банско. Не е тайна, че Блазиус Клайнер – францискански монах, пише „Историята на България“, предхождаща с година „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Но и този факт някак старателно се замита под килима. Когато говорим за книгоиздаване през Възраждането пак старателно се пропуска факта, че най-популярната книга и автор тогава са нравоучителните съвети на американския политик, учен и свободен зидар Бенджамин Франклин… Истината и само истината, това е условието, предпоставката да се появят добри учебници, но преди това трябва да превърнем България в нормална европейска страна.
А защо и до днес масонството не е така добре прието?
Масонството днес в България е всъщност такова каквото е и обществото. Само по себе си то е училище за добри хора, но, както знаем, винаги има и добри, и лоши ученици. Ако измъкнем държавата от уродливите ръце на мафията, която сега е превзела напълно институциите й, и за масонството ще се заговори в положителна светлина.
