|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
На 25 октомври едно от най-въздействащите и емоционални изкуства в света чества своя празник. Световният ден на операта е учреден по съвместна инициатива на трите организации, свързани с развитието на професионалното оперно изкуство – Opera Europa, Opera America и Opera Latinoamerica. Избраната дата 25-ти октомври е символ на възпоменание на рождения ден на Жорж Бизе и Йохан Щраус II, композиторите на може би най-известните опери и оперети в света.
За родина на операта се счита Италия, а за начало на това изтънчено изкуство се смята периода в края на 16-ти век. В началото на 17-ти век операта става популярна и в останалата част от Европа. Златен век на операта се счита 19-ти век, като благодарение на Рихард Вагнер за Германия и Джузепе Верди за Италия, операта се превръща в изключително популярно и търсено изкуство. Малко по-късно и в Централна и Източна Европа операта създава свои самостоятелни традиции.
Българската следа
България е малка страна, но с големи традиции в оперното изкуство. Още от началото на 20-и век до сега, България има много поводи за гордост. Страната ни е „инкубатор” за световно значими оперни артисти. Представяме част от тях като светъл пример и вдъхновение за бъдещите техни наследници.
Борис Христов
Обявен за „Бас № 1 на планетата“, Борис Христов е оперен певец с изключителен принос в световната оперна музика. Роден в Пловдив през 1914 г., той заминава да учи в Италия оперно пеене при Р. Страгари. Дебютира с ролята на Колин от „Бохеми” в Реджо ди Калабрия през 1946 г. Христов пее и в лондонския „Ковънт Гардън” и от тогава владее всички световни оперни сцени. С големия си брой забележителни роли – над 40, той си печели безсмъртна слава. Борис Христов остава в сърцата на публиката с ролите си на Кончак („Княз Игор“), крал Филип („Дон Карлос“), Борис („Борис Годунов“) и др.
Гена Димитрова
Родена през 1941 г. в село Беглеж, Плевенско, Гена Димитрова – наричана още „Царицата на Вердиевите гласове” – остава ярка следа в света на оперното изкуство. През 1972 г. българката печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в град Тревизо, Италия с ролята си на Амелия от операта „Бал с маски“ от Верди. Със същата роля дебютира на сцената „Парма Реджио” в град Парма, пъртнирайки си с Хосе Карерас и Пиеро Капучили. От този момент нататък стартира шеметната й кариера като световна оперна звезда в най-големите оперни театри.
През 1973 г. дебютира на Миланската скала в партньорство с Пласидо Доминго. През 1978 г. дебютира и във Виенската държавна опера с ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини. През 1980 г. прави фурор на сцената с Лучано Павароти в „Джокондата” в Арена ди Верона. през сезон 1983 г. – 1984 г. започват силните й драматични роли в емблематичния оперен театър „Ла Скала“ в Милано. Години наред Гена Димитрова прави световна кариера и оставя неповторима следа в света на висшето оперно изкуство. Световноизвестният диригент Херберт фон Караян казва за нея: „Най-накрая настъпи времето, когато мога да чуя глас, който е толкова силен и чист, да чуя певец, който пее с лекотата, с която хората си говорят”.
Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска е родена в Бургас през 1934 г. Завършва през 1957 г. оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“. Дебютира със спечелването на престижен конкурс в град Верчели, Италия заедно с Лучано Павароти и изпълнява блестящо ролята на Жоржета в „Мантията” от Пучини. Канена е в едни от най-престижните оперни театри в света. Има множество спечелени награди от редица престижни конкурси, като пет пъти е обявявана за най-популярната личност на Италия, а два пъти е била „музикант на годината“. Сред най-известните й роли са Флориа Тоска („Тоска“), Неда („Палячи“), Елизабет („Дон Карлос“) и др. Към момента е отдадена на преподавателска дейност, като ежегодно провежда майсторски клас по оперно пеене в Нов Български университет в София.
Адриана Стаменова Порта
Tитулувана от престижни международни конкурси, българската оперна певица е обявена за най-добро мецосопрано за творби на Верди в конкурса „Верди”. След миланската „Ла Скала“ българката се отправя на гастроли в Европа, Азия, Африка, Австралия. Лично поканена от световноизвестния диригент Херберт фон Караян, Стаменова пее на сцени във Виена и Залцбург със звезди като Борис Христов, Монсерат Кабайе и др. Днес Адриана Стаменова Порта предава своя безценен опит като преподавател.
Соня Йончева
Соня Йончева е родена в Пловдив през 1981 г. Започва да учи пиано и оперно пеене от съвсем малка в родния си град. Завършва класическо пеене в консерваторията в Женева, Швейцария, където по-късно получава и специалната награда на град Женева. Има бляскава кариера с участия в „Ла Скала” в Милано, „Театро Реал” в Мадрид, Националната опера в Прага, Фестивала на Монпелие и Бруклинската музикална академия в Ню Йорк. С изключително успешна кариера, българското сопрано е един от най-аплодираните съвременни творци в оперното изкуство.
Александрина Милчева
Оперна прима Александра Милчева, която гастролира в най-големите световни театри, стартира кариерата си с най-престижната награда „Гран при” през 1966 г. на конкурс в Тулуза. Първият й рецитал е в миланската „Ла Скала” със Светла Протич. Тя развива своя талант и като педагог с изключително високи резултати.
Александрина Пендачанска
Дебютирайки с трудната ария на Виолета от „Травиата”, Александрина Пендачанска бележи началото на своята ярка кариера. Започва чести гастроли по световните сцени , като печели и множество отличия от фестивали и конкурси. Лично поканена от Пласидо Доминго, Александрина Пендачанска му партнира в изпълнение на дуети от оперите „Дон Жуан” и „Любовен Еликсир”. През 2004 г. младата българска оперна певица е удостоена с награда „Дива” на Нюйоркската опера.
Анна Томова-Синтова
Придобивайки световна слава, оперната ни певица Анна Томова-Синтова печели през 1972 г. златен медал в Рио де Жанейро, а през следващата година получава най-високото отличие в Германия – „Камерзингерин”. Анна Томова-Синтова започва шеметна кариера, като обикаля световните сцени с най-известния по-това време диригент Херберт Фон Караян. Призната е за най- добрата „Тоска”, като печели и наградата „Грами“ за записа на „Ариадна от Наксос“ под диригентството на Джеймс Ливайн.
Борис Рубашкин
Роден през 1932 г. в София, Борис Рубашкин заминава да живее и твори в Австрия, като печели признанието за световноизвестен оперен певец. Той учи пеене във Виена при професор Мария Бранд, като през 1970 г. композира и става съавтор на текста на модерния „Казачок”(с над 10 милиона продадени копия.) Световната преса му признава заслугата като казва, че „Виена подари на света на танца – валс на Щраус и „Казачока” на Рубашкин.“
Божидар Николов
Прочутият тенор, роден през 1959 г. в София, Божидар Николов започва кариерата си във Виенската държавна опера, където работи в продължение на пет години. Започва гастроли по цел свят и се превръща в първокласен солист на най-елитните сцени в света. Партнира си с Пласидо Доминго под диригентството на Клаудио Абадо.
Стефан Еленков
Роден е през 1937 г. във Видин, Стефан Еленков е сред най-успешните български оперни певци в чужбина. Впечатлява и завладява с глас си оперната сцена „Ла Скала“ в Милано, гастролира в повече от 30 държави и в над 100 театъра. Специалистите определят гласа му (бас) с изключително мощен и въздействащ, богат на обертонове тембър. Еленков остава един от най-успешните ни оперни бас гласове в света.
Могат да бъдат изброени още много велики класове с български произход, оставили ярка следа на световната оперна сцена. В нашата малка България са родени изключителни артисти в едно от най-божествените изкуства в света – операта. Гласът е дар от Бога, а с толкова много божествени гласове – родината ни е едно наистина благословено място.
