Заместник-министърът на външните работи на Русия коментира промяна в принципите на ядрената политика на страната, като заяви: „Както неведнъж сме казвали преди, работата е в напреднал стадий“
Високопоставен руски служител заяви, че Кремъл ще промени принципите на правителствената политика за ядрените оръжия в отговор на войната в Украйна и това, което Москва определя като ескалация на конфликта.
Настоящата руска ядрена доктрина, издадена от президента Владимир Путин през 2020 г., гласи, че Москва може да използва ядрени оръжия в случай на ядрена атака от страна на врага или в отговор на конвенционална атака, която представлява екзистенциална заплаха за руската държава.
През последните години някои руски официални лица публично предложиха на Путин да преразгледа доктрината в отговор на войната в Украйна и това, което те определят като продължаващо участие на Запада и НАТО в конфликта.
На 1 септември руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков заяви пред държавните медии, че Кремъл има „ясно намерение“ да промени доктрината си по отношение на това кога трябва да се използват ядрени оръжия.
„Както многократно сме казвали преди, работата е в напреднал стадий и има ясно намерение да се въведе корекция [в ядрената доктрина], предизвикана, наред с други неща, от разглеждането и анализа на [развитието] на последните конфликти, включително, разбира се, всичко, свързано с курса на ескалация на нашите западни противници по отношение на специалната военна операция“, каза Рябков според държавната информационна агенция ТАСС.
През юни Путин заяви, че ядрената доктрина на страната е „жив инструмент“, който може да се променя в зависимост от световните събития. Въз основа на коментарите на Рябков не е ясно кога доктрината ще бъде променена.
„Сроковете за нейното завършване са доста сложен въпрос, като се има предвид, че става дума за най-важния аспект на националната ни сигурност“, каза той.
Дългогодишният говорител на Кремъл Дмитрий Песков заяви в интервю, публикувано на 1 септември, че Съединените щати и техните съюзници „отиват твърде далеч“ и че Русия ще направи всичко, за да защити интересите си.
В първия ден от нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Путин заяви, че всички сили, които се опитат да блокират Москва, ще понесат „последствия“, с които „никога не са се сблъсквали“ в историята си. Оттогава насам той направи и публични изявления за ядрения арсенал на Русия и разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, която има дълга граница с Украйна, както и в Полша, Литва и Латвия – три държави членки на НАТО.
През март Путин заяви, че Русия е готова за избухване на ядрена война „от военно-техническа гледна точка“. Въпреки това той заяви, че не бърза да се стига до ядрена конфронтация и че Русия никога не е била изправена пред необходимостта да използва ядрени оръжия в Украйна. Русия разполага с повече ядрени оръжия от всяка друга държава, включително и от САЩ.
Москва обвинява Запада и НАТО, че използват Украйна, за да водят марионетна война срещу Русия с намерението да я разединят. Съединените щати и техните съюзници отричат подобни твърдения, като заявяват, че помагат на Украйна да се защити от агресивна война. Някои високопоставени служители дадоха сигнал, че Киев евентуално може да се присъедини към НАТО.
Миналия месец Украйна наруши западната граница на Русия с нахлуването на хиляди войници, които Русия все още се бори да отблъсне. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред германския вестник Welt am Sonntag, че нахлуването в Курск е легитимно.
„Украйна има право да се защитава. И според международното право това право не спира на границата“, заяви Столтенберг пред изданието. Той заяви, че Киев не е информирал предварително НАТО за плановете за нападение срещу Курск и че Западът не играе пряка роля в нападението.
Ройтерс допринесе за настоящия материал.
