Доналд Тръмп предложи да води преговори между Русия и Украйна, за да сложи край на бойните действия, които продължават вече над седем месеца.
В пост на собствената си социална мрежа Truth (Истина) на 30 септември Тръмп реагира преди всичко на новината за взривовете на „Северен поток“ 1 и 2. Ето думите му:
„Американското „лидерство“ трябва да реагира „спокойно, обрано и достойно“ на САБОТАЖА срещу газопроводите „Северен поток“. Това е огромно събитие, но за него не бива да се търси огромно решение, поне не сега. Катастрофата в Украйна не биваше изобщо да се случва, и със сигурност НИКОГА нямаше да се случи, ако аз бях президент. Не правете нещата още по-катастрофални с взривовете на тръбите. Мислете стратегически, мислете умно (брилянтно!), постарайте се да има преговори и резултат от трях СЕГА. И двете страни имат нужда от и желание за това. На карта е заложен целият свят. Ще оглавя групата???“
Предложението на Тръмп да е медиатор на мирните преговори между Русия и Украйна идва след като администрацията на президента Байдън не положи никакви усилия подобни преговори да се случат. Държавният секретар Антъни Блинкен не се е срещал с колегата си Сергей Лавров от 24 февруари, когато Русия навлезе с войки и оръжия на територията на Украйна.
В интервю от 22 февруари в радиошоуто на Клей Тревис и Бък Секстън Тръмп окачестви като „доста умел“ хода на Путин да признае независимоста на Донецк и Луганск в Източна Украйна и да изпрати войски на тероторията на Украйна под претекст за опазване на мира в региона.
“Това нямаше как да се случи при мен”, каза Тръмп на Тревис и Секстън. “Ако бях президент, щеше да е немислимо. Но ето че този приятел каза: „Ще обявя част от Украйна за независима, и ще отида там, и ще помагам да се пази мирът. Това е доста умел ход. И знаете ли как отговори на това Байдън? Просто не отговори. Това е тъжно. Много тъжно.”
В интервю през март с водещата на Fox Business Мария Бартиромо Тръмп нарича нападението “холокост”, но допълва, че решение може да бъде намерено с добрата воля и на двете страни, ако руснаците проявят готовност да спрат да нападат и да убиват украинци.
Докато беше президент, Тръмп започна да изпраща на Украйна смъртоносно оръжие от 2017 г., за разлика от Обама, за когото иронично отбеляза, че е „изпращал одеала“. По това време украинските войски обстрелваха Донецк и Луганск в постоянен, но неособено интензивен конфликт.
Тръмп беше импийчнат от Камарата на представители, контролирана от Демократическата партия, след като попита украинския президент Володимир Зеленски за действията на Джо Байдън в Украйна. При това той беше спрял военната помощ за Украйна. Тръмп нарече импийчмънта „идиотщина“.
Въпреки че изпращаше смъртоносни оръжия на Украйна, Тръмп осигуряваше баланса между САЩ и Русия. Той нееднократно е казвал, че поддържа с Путин „много добри отношения“.
Путин прие Херсон, Донецк, Луганск и Запорожие в РФ, Зеленски отново иска влизане в НАТО
Руският президент Владимир Путин подписа на 30 септември договори за включване на Донецката Народна Република (ДНР), Луганската Народна Република (ЛНР), Херсонска и Запорожка области в Руската федерация. От страна на републиките документите бяха подписани от Денис Пушилин за Донецк, Леонид Пасечник за Луганск, Владимир Сальдо за Запорожие и и Евгений Балицки за Херсон. Церемонията се състоя в Георгиевската зала на Големия кремълски дворец. Формално Херсон и Запорожие са обявени първо за независими територии, след което и за правни субекти в рамките на Руската федерация.
Обявените от властите в четирите области резултати от референдумите, проведени от 23 до 27 септември, са следните: в ЛНР за присъединяване към РФ са гласували 98,42%, в ДНР – 99,23%, в Херсон — 87,05% и в Запорожие — 93,11%.
След съобщаване на резултатите на 28 септември официалният представител на Държавния департамент Нед Прайс заявява, че според САЩ резултатите са изцяло „изфабрикувани“. На 30 септември ЕС също излезе с изявление, че „решително отхвърля и безусловно осъжда незаконното анексиране на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие“, съобщава ТАСС.
От ЕС говорят и за нарушаване на международните правила. „Като умишлено нарушава световния ред и основните права на Украйна да бъде независима и суверенна държава, както и териториалния ѝ суверенитет, Русия заплашва глобалната безопасност“, пише още в изявлението.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова коментира, че като отказва да приеме резултатите от референдумите, Западът отказва да приеме реалността. Президентът Владимир Путин изтъкна, че оттук нататък всяко посегателство върху новоприетите в Руската федерация територии ще се смята за пряко действие срещу суверенитета на Русия. Владимир Путин призова Киев веднага да спре бойните действия и да седне на масата за преговори.
Реакцията на Зеленски
Украинският президент Володимир Зеленски призова Русия да бъде изключена от всички международни организации и веднага поиска бързо приемане в НАТО. Йенс Столтенберг обаче е скептичен, че това може да стане бързо, тъй като трябва да се произнесат всички 30 страни членки. Зеленски каза също, че би седнал да преговаря с Русия само при условие, че Владимир Путин вече не е президент.
За какво предупредиха Меркел и Вучич?
Бившият канцлер на Германия Ангела Меркел за първи път се произнесе по ситуацията, след като напусна канцлерския пост през есента на 2021 г. За информационния портал n-tv тя призова работата за общоевропейската безопасност да бъде продължена с участието на Русия. Преди това тя осъди военните действия в Украйна, като ги нарече нарушение на международното право.
„Германия не бива да се държи самодоволно, а да намери в себе си увереност и сила за преодоляване на кризата“, каза Меркел. В друго свое заявление ден по-рано тя призова политиците да приемат сериозно думите на Путин за използването на ядрени оръжия. „Тази позиция ще ни остави пространство за маневри и да разработим нов ефективен политически ход“, обяви бившата германска канцлерка.
Президентът на Сърбия Александр Вучич се присъедини към думите на Маркел, че Владимир Путин не блъфира, че ще защити Русия с всички средства, включително и с ядрено оръжие. В подкрепа на думите си Вучич изтъкна честите си срещи с руския лидер.
Над 50% гласували на референдумите в Запорожие и Луганск
Започнаха организираните със съдействието на Кремъл референдуми в четирите окупирани области на Украйна – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Това предизвика критиките на украинското правителство и Запада. Те определиха референдумите като „фалшиви“ и заявиха, че няма да признаят резултатите. Българското правителство също обяви, че референдумите в този формат са неприемливи.
Вотът се провежда от 23 до 27 септември. Още в петък в Запорожие са гласували над 20% от имащите право на глас, в Херсон – около 15%, предаде руската агенция Интерфакс. В референдума могат да участват и граждани на тези райони, които сега се намират в Русия. За тях бяха организирани избирателни секции в Москва. В руската столица и Санкт Петербург се проведоха демонстрации в подкрепа на референдумите и на военните действия на Русия в Украйна.
Според Сергей Гайдай, украинският губернатор на Луганск, в град Старобилск на хората е било забранено да напускат града и са били принуждавани да отидат да гласуват. В град Биловодск директор на предприятие е казал на работниците, че гласуването е задължително и който откаже, ще бъде уволнен, а името му предадено на службите за сигурност. Тази информация не е потвърдена от втори независим източник.
Според Запада референдумите са претекст за незаконна анексия на чужди територии от страна на Русия. На референдумите няма независими наблюдатели.
В традиционното си нощно обръщение президентът на Украйна Володимир Зеленски, че гласуването ще бъде „заклеймено“ от света, както и обявената от Русия мобилизация, включително в Крим и други територии на Украйна, анексирани от РФ. “Това не са просто престъпления срещу международното право и законите на Украйна, това са престъпления срещу конкретни хора, срещу една нация“, каза той.
Според Организацията за сигурност и сътрудничество (OSCE), които изпращат наблюдатели на избори, резултатите няма да имат законово основание.
От Г-7 казаха: „Никога няма да признаем тези референдуми, както и евентуалната последваща ги анексия на територии.“
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че военният съюз ще окаже подкрепа на Украйна в отговор на референдумите.
Москва твърди, че дава шанс на хората да изразят мнението си.
“Отиваме си у дома!”, казва Владимир Рогов, служител на временната руска администрация в Запорожие.
Юлия Зодирако, жител на Донецк, след като е гласувала, казва: „Чакахме този момент осем години, ние сме руснаци, това е нашата победа.“
Евгений Капустин, чиято майка още живее в Луганск, казва: „Надявам се на позитивни промени с помощта на Русия и гласувах за това. Гласувах за подобряване жизнения стандарт на хората там.“
(По информация от „Ройтерс“.)
Руската агенция ТАСС обяви, че в Луганск и Запорожие са гласували вече над 50%, което прави референдумите валидни. Председателката на Централната избирателна комисия в Луганск Йелена Кравченко обяви, че до 8 часа в понеделник вечер са гласували 83.61%, или над 1.1 милиона гласоподаватели. Според Галина Катюшченко, председател на Регионалната избирателна комисия в Запорожие, до края на понеделник са гласували 66.43%, а общият брой на гласувалите извън областта е 36 558 души. Катюшченко добавя още, че към организаторите на референдумите са отправяни заплахи, заради което силите за сигурност са взели мерки. Референдумите продължават до края на днешния ден, 27 септември.
Путин обяви частична мобилизация, референдуми в Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск
В обръщение към своя народ на 21 септември руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация заради развитието на военните действия в Украйна. Ето думите на Путин, предадени от руското посолство в България: „Целта на Запада е да отслаби, да раздели и да унищожи страната ни. Те вече открито говорят за това, че през 1991 година са съумели да разбият Съветския съюз, а сега е дошло времето на самата Русия. Те са превърнали тоталната русофобия в свое оръжие и от десетилетия целенасочено пропагандират ненавист към Русия, на първо място в Украйна, за която те са определили ролята на антируски плацдарм, а самият украински народ са превърнали в пушечно месо и са го тласнали към война срещу нашата страна.“
Путин съобщава още, че „след започването на специалната военна операция представители на Киев реагираха на наши предложения доста позитивно“. Но „след постигане на определени компромиси на Киев му е било дадено фактически директно указание да осуетят всички договорености“.
„В агресивната си политика Западът е преминал всички червени линии. Постоянно чуваме заплахи в адрес на нашата страна, нашия народ. Гражданите на Русия могат да бъдат сигурни: териториалната цялост на нашата Родина, нашата независимост и свобода ще бъдат осигурени с всички налични средства. В историческата ни традиция и съдбата на нашия народ е да спираме всички, които се стремят към световното господство, които заплашват с разкъсване и поробване Родината ни, нашето Отечество“.
Путин съобщава още, че Западът поощрява обстрела на Запорожката АЕЦ, което би довела до адрена заплаха не само за Украйна, но и за самата Русия. По думите на президента мобилизацията започва още от днес.
Предния ден властите в окупираните от Русия области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие обявиха провеждане на референдуми за присъединяване към Руската федерация. Според Путин Луганската народна република е „напълно изчистена от неонацисти“. В Донецк боевете продължават, тъй като „там за осем години киевският окупационен режим е създал дълбок ешалон от дълговременни укрепления“. Референдумите са насрочени между 23 и 27 септември. Западните лидери вече осъдиха политическите намерения на Руската федерация. Съединените щати, Франция и Германия обявиха, че няма признаят резултатите от допитването.
В България в знак на протест срещу руската агресия в Украйна на 22 септември паметникът на Червената армия ще остане без осветление. Предложението е на няколко български интелектуалци, сред които журналистът Горан Благоев, кметът на община „Средец“ Трайчо Трайков и др. Решението е взето от зам.-кмета по културата Мирослав Боршош.
Коментар на Путин за контраофанзивата на ВСУ
Руският президент Владимир Путин коментира военните действия на Украйна в Харковска област.
„Властите в Киев твърдят, че водят активна контраофанзива. Нека видим как ще завърши тя“, заявил е Путин пред журналисти в петък, по време на визитата му на Шанхайското обединение за сътрудничество в Самарканд, Узбекистан, съобщава ТАСС.
Според Кирил Стремоусов, заместник-председател на военногражданската администрация на Херсонска област, няма населени места, които да са под контрола на Украйна. Той съобщава това в своя канал в Телеграм на 16 септември.
В Херсон се водят боеве, но Стремоусов обявява, че „градът няма да падне“.
Военна контраофанзива на Украйна, руските войски отстъпват от Изюм
Украинският президент Володимир Зеленски определи настъплението на украинската армия в североизточната част на страната като потенциален пробив в шестмесечната война и заяви, че през зимата може да се стигне до нови териториални придобивки, ако Киев получи по-мощни оръжия.
Отвоюван е бил и град Изюм, съобщават няколко информационни агенции, което по тяхна оценка е кулминацията на досегашната масирана контраофанзива на украинците, които наскоро са успели да превземат поне 30 населени места в Харковска област, съобщават от „Факти.бг“ Градът е бил ключов за руските войски, осигуряващ им достъп до региона Донецк, където са могли да обкръжат намиращите се там украински военни поделения.
Главният командващ на Украйна, генерал Валерий Залужний заяви, че въоражените сили са възстановили контрола си върху повече от 3000 кв.км. от началото на този месец, съобщават от The Epoch Times, цитиращи „Ройтерс“. Министърът на отбраната Олексий Резников твърди, че Украйна трябва да подсигури отвоюваните територии срещу евентуална руска контраатака по украинските линии за снабдяване, добавяйки, че офанзивата е преминала по-добре от очакваното.
Министерството на отбраната на Русия обяви в събота, че изтегля войските си от два района в Харковска област.
Украйна обвини Русия в прекъсване на електрозахранването в страната
Украйна обвини руските сили, че са атакували гражданска инфраструктура в отговор на офанзивата на украинските войски през уикенда, съобщават от The Epoch Times, цитирайки „Ройтерс“.
Украински официални лица заявиха, че сред целите на ответните атаки са били водни съоръжения и топлоелектрическа централа в Харков и че те са причинили широко разпространени прекъсвания на електрозахранването.
„Никакви военни съоръжения, целта е да се лишат хората от светлина и топлина“, написа украинският президент Володимир Зеленски в Twitter късно в неделя.
Зеленски заяви, че руските атаки са причинили пълно спиране на тока в Харковска и Донецка област и частично спиране на тока в Запорожка, Днепропетровска и Сумска област.
Москва отрича нейните сили да са умишлено насочени срещу цивилни граждани.
Последният ядрен реактор на Запорожката централа е спрян
Украйна спря последния работещ реактор в най-голямата атомна електроцентрала в Европа, за да се предпази от катастрофа.
Русия и Украйна продължават да се обвиняват взаимно, че обстрелват района на държаната от Русия централа в Запорожие, което крие риск от изпускане на радиация.
Международната агенция за атомна енергия съобщи, че резервният електропровод към централата е възстановен, което осигурява външното електричество, необходимо за извършване на спирането, като същевременно се предпазва от риска от разтопяване, предават „Ройтерс“.
Френският президент Еманюел Макрон е казал на Путин в телефонен разговор в неделя, че окупацията на централата от руски войски е причината сигурността ѝ да бъде застрашена, съобщиха от френското президентство. Според изявление на Кремъл Путин е обвинил украинските сили.