Референдумите са най-яркият израз на пряката демокрация, не бива властта да се страхува от мнението на хората
Сергей Махаев е роден в град Лвов в западна Украйна, но в България прекарва най-голямата част от съзнателния си живот. За кратко е бил емигрант в Канада (2005-2008 г.). Казва, че не е искал да дава знанията и уменията си на държава, различна от България. Патриотичните му възгледи са причина през 2019 г. да стане активист на партия „Възраждане“ – секретар на местната структура в столичния квартал „Надежда“, кандидат за евродепутат на изборите през 2024 г., кандидат за районен кмет през 2023 г. Активен участник в събирането на подписи за референдум за запазване на българския лев като национална валута. По професия е стоматолог и орален хирург. Работил е по специалността си в „Пирогов“. От 2013 г. има и своя собствена клиника. Основател на сдружение „Пазители на паметта“, създадено през 2024 г.
София посрещна 80-годишнината на Девети май с отворена рана в самия си център. От премахването на централните фигури върху паметника на Съветската армия той просто си стои ограден и оставен на разрухата на времето. Случайно ли е това според Вас?
Никак не е случайно. И ще направя аналогия с политически затворник. Ако има лидер, който е достатъчно ярък и привлича последователи, какво прави тоталитарният политически режим? Затваря този лидер да гние в подземията. Поддръжниците му протестират известно време, но в един момент умората надделява, хората се уплашват и лидерът бива забравен. Това според мен е стратегията и с Паметника на съветската армия, защото той е един символ. Този символ ни сплотяваше, събираше ни за празници. И той все още генерира много енергия около себе си. Енергията на хората, които не искат да забравят историята. А сегашните евронацисти (както удачно ги определи Петър Волгин) не желаят историята да се помни. Затова демонтираха паметника и сега просто чакат хората да го забравят. Затова и създадохме сдружението „Пазители на паметта“. Затова и нашето лого е „Никой не е забравен и нищо не е забравено“. Историята трябва да се помни.
Споменахте „евронацисти“. Само че днешните управляващи ЕС не са нацисти. Те не харесват нациите. Те са русофоби – това ги свързва с нацизма. Но те са по-скоро глобалисти, а не нацисти.
Да, ЕС наистина е наднационална структура, в която националното да се размие и в един момент да изчезне. Да остане само онова, което управляващата върхушка иска да насади към момента. Русофобията в момента наистина изглежда онова, което е водещо в ЕС.
Откъде идва тази омраза към Русия обаче?
Тя не е нещо ново. Още Наполеон тръгва да завоюва Русия. Тя просто е твърде голяма, никой не желае такъв съперник. Освен това ресурсите на Русия са голямо изкушение. Както и населението ѝ.
Тоест някакъв вид колониализъм, който до голяма степен се случи в Източна Европа.
Точно така. Просто си представи каква голяма хубава колония би била Русия.
Твърде голяма хапка за Европа. Да се върнем на темата за паметника. Повдигал ли е някой въпроса пред новия кмет на София Васил Терзийски?
Всъщност паметникът е трън в очите на Столична община още от 1991 г., когато бяха първите опити да бъде махнат. Но никога не са стигали чак дотам, докъдето си позволиха да стигнат управниците от ПП-ДБ. Столична община просто прехвърли собствеността, а и отговорността за паметника върху областната управа. И още когато Вяра Тодева бе областен управител, поискахме среща с нея, за да научим бъдещите ѝ планове. След като нарязаха главната фигура, аз имам входящ номер от деловодството, за разговор с нея. Така и не ни повикаха. Тоест, те действаха изцяло в интерес на тези, които искаха да се премахне паметника, но отказваха да чуят гласа на защитниците му. Направихме и протест пред сградата – без никаква реакция от тяхна страна. След смяната на Вяра Тодева поисках среща с новия областен управител. Отново получих входящ номер и никаква последваща реакция. Пълно неглижиране на част от гражданското общество. За мен това е още едно доказателство, че ни управлява бандеровска клика. Защото вандалите на паметници получават медийно внимание. Но аз съм от неудобната страна и затова ни посрещат с мълчание. Но не сме се отказали и скоро отново ще организираме протест пред сградата на областната управа. Този път ще внесем и събраните подписи от гражданите, които желаят възстановяването на паметника. Започнахме я на Девети май на паметника костница в квартал „Лозенец“, където събрахме около 800 подписа. Продължихме на срещата в НДК за запазване на лева на 16-ти май (само там събрахме около 2500 подписа). И много хора научиха за тази инициатива и искат да им изпратя бланка, за да събират подписа в своите градове – Стара Загора, Ловеч, Варна, Бургас. Ще се постараем да съберем поне 5000 – надявам се да стане бързо. Надявам се новият областен управител да е демократ не само на думи. При софийския кмет не виждам смисъл да ходим засега – неговите настроения са ни ясни, неслучайно на Столична община продължава да се вее украинското знаме.
Вашият коментар за постъпката на Ленин Станоев, който на 81 години се качи на паметника, за да развее знамето на Съветския съюз?
С г-н Ленин Станоев се познаваме много добре, той всъщност има своя фондация, чиято цел е подобна на тази на нашето сдружение. Ние все пак получихме известно медийно внимание, докато правехме протести по времето, когато паметникът не беше разрушен. И тогава той се свърза с мен. Той в момента е член на управителния съвет на сдружението. Не знаех за намеренията му, но очаквах, че може да направи нещо подобно, защото той е доста колоритна личност и е на мнение, че подобни провокации привличат медийно внимание. Тук искам да направя едно важно уточнение – г-н Станоев не развя знамето на Съветския съюз. Това е щурмовият флаг на 105-та стрелкова дивизия на Червената армия, който е издигнат и на купола на Райхстага на Първи май 1945 г. Тоест, това е един символ на победата над нацизма във Втората световна война.
Като си говорим за нацизма – за мен този сблъсък във Втората световна война между Германия и Русия е едно противостоене на Изтока и Запада. Тоест, Западът понякога просто напада Изтока. И това се случва периодично.
Да, това противостоене го има. То е културно, цивилизационно, понякога е и на верска основа. Знаем, че католическата църква е доста експанзионистична.
Да, и първият православен воин, противостоял успешно на католическия експанзиционизъм, е свети Александър Невски. Знаем, че много хора в България го недолюбват като символ, и се чудя дават ли си сметка за огромната роля, която той е изиграл за защитата на православието от католицизма. Всъщност неговата молитва преди битката му с шведите при река Нева, е с наистина много силни думи. Той казва: Боже славни, праведни, Боже велики, крепки, Боже превечни, сътворил небето и земята, установил пределите на народите, ти си ни повелил да живеем, без да престъпваме чуждите граници. Може ли да се каже, че Русия познава своите граници, а Западът понякога забравя за това?
Русия познава своите граници и никога не е била нападаща държава, освен за да защити православието. Русия вече има много земи и е достатъчно голямо предизвикателство те да бъдат заселени и добре управлявани. Колкото до Александър Невски – изключително ги дразни самият факт, че той е руски светец. Всичко, свързано с Русия, в България трябва да бъде заличено. За сметка на това е хубаво да има булевард Брюксел, Вашингтон, Линкълн и т.н.
Има ли опасност бъкгаринът да загуби тази своя съвсем естествена любов към Русия, като държава, която е свързана с нас чрез вярата, писмеността и езика си, както и като държава, благодарение на която България възкръсва през 19-ти век на картата на Европа?
Вярвам, че евролибералите няма да постигнат целта си, тъй като действително много дълбоко е вкоренена тази връзка между двата народа. И докато са все още живи хората, които помнят и които предават на своите деца, те също ще го помнят. Въпреки че вече се появява една прослойка от млади хора, на които е предаден коренно различен поглед върху историята, а болшинството всъщност пък въобще не ги интересува. И те много лесно могат да бъдат манипулирани. Просто да се поддадат на моментния модерен политически апломб.
А той ще отмине ли?
Аз смятам, че ще отмине. В крайна сметка, войните са финалът на такъв тип противостоене. Няма как при победа на едната страна да не отмине политическото влияние на другата. В Европа също все повече се пробуждат сили, които не желаят тези русофобски настроения да продължават.
Има ли за Вас разлика между днешната Руска федерация и някогашния СССР?
Според мен няма база за никакво сравнение – нито като състав, нито като философия, нито като политическо устройство. Приемам, че съществува някаква носталгия в Руската федерация и в определени политици към времето, което е било, но и те са наясно, че то е отминало. По-скоро е спомен, както при нас е спомен времето, когато България е била на три морета. Не си мислим как ще го върнем обратно. Днешна Русия е една модерна държава, която няма желание да управлява света еднолично, за разлика от САЩ преди Доналд Тръмп. Доналд Тръмп има съвсем друга нагласа. Икономическият модел на днешна Русия е коренно различен от онзи в СССР. Единствената прилика остава несломимият руски дух. Русия не е агресивна държава, докато не е нападната. Тогава се показва едно съвсем друго лице. Това им позволява дори в условията на безумни санкции Русия да просперира и да се развива и дори напук да изпреварва икономиките на ЕС. Външната политика на Русия също няма нищо общо с желязната хватка на СССР. Русия говори за нов, многополюсен свят. Сталин е имал съвсем друга идея за света, и не си е представял той да има много полюси.
За много българи (и особено за много софийски семейства) идването на Червената армия е трагичен момент. Мислите ли, че това разделение вътре в българското общество може да бъде преодоляно? И как?
Това е наистина интересен и обширен въпрос, може би за отделна тема. Червената армия в момента се представя като окупатор, на 18-ти септември 1944 г. част от Червената армия става и българската армия. Българските войници са под командването на маршал Фьодор Толбухин и воюват като част от Трети Украински Фронт. Колкото до решението на България да стане част от коалицията на Германия и Италия – България няма голям избор. Германските войски вече са на Балканите. Освен това политическият елит е имал симпатии към нацистката партия и нейната идеология. За разлика от народа, който за пореден път симпатизира на Русия. Аналогията със сегашната ситуация е повече от очевидна. Разделението, което споменахте, наистина не е от днес. Но при идването си съветските войници са посрещнати с ликуване – има достатъчно фотодокументи за това. 32 хиляди политически затворници са били освободени. Това означава, че репресиите на държавата спрямо една част от населението са били наистина много сериозни. И след като властта се сменя, настава един реваншизъм. Аз затова сега съм искрено притеснен от поведението на сегашните ни управляващи, защото тяхното поведение е много подобно: не искаме да ви питаме, не искаме да ви виждаме, не искаме да ви чуваме. Но ако нещата отново се обърнат, както са се обърнали тогава – ние трябва да постъпим по същия начин ли?
Отворен ли е този въпрос?
Според мен не бива да постъпваме така. Но на всяко действие има противодействие и на всяка репресия – контрарепресия.
От друга страна християнството казва, че на ударите на бива да се отговаря с удар.
Това е наистина много трудно обаче – един мъж инстинктивно, ако го ударят, иска да отвърне на удара. И е по-добре политиците да не разчитат, че народът ни ще постъпи християнски, а да бъдат достатъчно отворени да ни чуят – за да не се получи този ефект на реваншизъм. Най-нормалното нещо при противоречиви въпроси е да има дискусия. За да може истината да се види именно в такава дискусия.
Мен много ме впечатли разказът на г-н Станоев, и по-скоро два факта от него. Първият, че името му е измислено напук на властта. Какво мислите за това качество на българите да правят напук на властта?
За мен това е добро качество. Това позволява на – подчертавам – временно имащите власт да не се самозабравят. Българският народ има едно дълбоко вкоренено чувство за справедливост и чест. И това е много лошо за всеки пропагандатор на различни лъжливи идеи. Ето и в момента, макар че в основните медии упорито се налага само едната гледна точка, от българския народ напук като че ли отиват и се подписват 604 хиляди души срещу еврото. Това е съвсем инстинктивна първа реакция. Но после, след като хората се информират, се оказва, че тази тяхна реакция е била и напълно логична. Това е имунната система на българския народ – както я нарече Явор Дачков.
И другото – г-н Станоев каза, че реже скобите, които слагат на автомобила му, ако той е паркиран неправилно. И никой не го закача. Защото не признава „рекета“, който се упражнява върху собствениците на автомобили. Какво мислите за тази форма на съпротива?
Още един пример за реакция срещу репресивното налагане на волята на властимащите. В крайна сметка в големия град автомобилът е нещо наистина наобходимо и ако имаш автомобил, ти трябва да има и къде да го оставиш. Ако ти се налагат санкции за това, че си принуден да го оставиш по нерегламентиран според властта начин, но ти всъщност нямаш друг избор – тогава явно отказваш да се подчиниш на този регламент. Така си го обяснявам. Но на мен лично не би ми хрумнала подобна форма на гражданско неподчинение.
Смятате ли, че въпросът за паметника на Съветската армия подлежи на референдум сред жителите на София?
Аз самият бях активен участник в събирането на 604-те хиляди подписа за референдума на „Възраждане“ за запазване на българския лев. И с хората много сме дискутирали тази тема. Аз съм твърд привърженик на идеята за референдуми и смятам, че това е пряката демокрация в най-чистия ѝ вид. В крайна сметка референдумът се предшества от дискусии, от кампании, в които всяка страна излиза с аргументи. Тоест, когато ти спускаш някакво решение, очаква се хората да го приемат. При референдума винаги преди гласуването има дискусия. Аз харесвам това. Не мисля, че хората, които ще дадат гласа си, са необразовани и неуки, затова не бива да бъдат питани. Напротив – тези хора четат много и са достатъчно отговорни да се образоват, преди да вземат решение по темата. Брекзит е добър пример: там преди гласуването имаше много сериозна дискусия. Убеден съм, че българският народ също заслужава да бъде питан за съдбата на страната си.
Тоест, не се притеснявате от референдум за Паметника на съветската армия?
Изобщо. Но според мен не бива да е само в София. Връщам се към началото на нашия разговор – той символизира победата над фашизма. Тоест, това е една наднационална победа, наднационален символ. А София е столица на цялата чиста и свята република и е редно всеки българин, независимо дали живее в Шумен, Варна, Пловдив или София, да може да се произнесе за съдбата на центъра в столицата на своята държава.
Имате ли надежда, че отношенията между Русия и Германия ще бъдат някога нормални? Защото това би бил най-добрият вариант за България.
Относно България – мисля, че е грешка да заема яростно една или друга позиция и е по-добре да се старае да е балансьор. Аз бих разширил въпроса до отношенията между Русия и европейските държави като цяло. Защото не е нормално да имаме такива отношения в 21-ви век, след две световни войни, от които Европа пострада изключително тежко. Ако управляващите в Европа намалят антируската риторика, те със сигурност ще предизвикат ответен отговор, защото славянската душа по принцип не е мразеща. Тоест, ако Русия види отвореност към себе си, едно приемане, жаление за разбиране, тя ще откликне доброжелателно. Когато Доналд Тръмп подаде ръка, започнаха разговори. Ако същата позитивна енергия дойде от германските управляващи, тя ще бъде посрещната добросърдечно от Русия. И има възможност да се изкове един наистина много градивен съюз.
Ще имаме ли паметник и мир за следващия Девети май?
Моето желание е да има, но предстои дълъг път. Много по-лесно е да разрушиш, отколкото да възстановиш, да построиш. Това често съм го използвал като аргумент пред хората, които искат просто паметникът да го няма. Нямам против да има паметник на Хан Аспарух, нека да е дори по-висок от този на съветския войник. Но защо е нужно да рушим нещо вече създадено? Какво ни отличава от рушителите на паметници след Девети септември? Надявам се здравата логика да вземе своя връх, още повече че политическите пластове е твърде вероятно да се поразместят. И Паметникът на съветската армия ще заеме своето място в българската история. За да мога аз да поднеса цветя, а противниците му да обяснят своята гледна точка за историята. Но трябва да има спомен за случилото се. Дори и той да предизвиква противоречиви мнения. И пак да повторим – паметникът не е на комунизма, паметникът не е на Сталин, паметникът е на български, руски и украински момчета, които са загинали срещу кафявата чума. Която съгласете се, ако беше победила, щяхме да живеем в съвсем различен свят. Свят без Русия, свят без евреи, свят, в който една раса е по-висша от другите раси. И омаловажаването на ролята на съветската армия за тази победа е тревожно.
Да, изкривяване на историята, за което си говорихме в началото. Ще имаме ли лев през май 2026 г.?
Помня, през 2022 г. си говорехме, че ще го заменят с евро през 2023 г. През 2023-та го отмениха за 2024-та, после за 2025-та, сега са много сигурни, че ще го приемем през 2026 г. Аз не съм много убеден. А и най-малкото на 31-ви май очаквам хората да заявят мнението си видимо, на площада. Това би имало ефект пред управляващите.
