Едва с изобретяването на тромпета с клапи в края на XVIII век става възможно да се изпълнява концертът на Хайдн
Тромпетът е един от най-красивите музикални инструменти. С бляскавия си звук той е мигновено разпознаваем, а тази сияйна златиста месингова тръба – извита в плавни спирали и увенчана с три внушителни клапи – се е превърнала в един от най-познатите символи на музиката. Днес тромпетът е незаменима част от всеки оркестър и ансамбъл и може да пресъздава всичко – от напевни мелодии до мощни възгласи.
Въпреки това тромпетът невинаги е заемал престижно място сред инструментите. Всъщност едва към средата на XIX век познатият ни днес тромпет с клапи се развива и се утвърждава като стандартна част от оркестъра. Преди това тромпетът е бил почти съвсем различен инструмент. Този най-популярен представител на медните духови инструменти всъщност се ражда от по-ранни, ограничени прототипи.
Хайдн, Вайдингер и изобретението с „клапите“
Преобладаващият тромпет през XVIII век е бил „естественият“ тромпет: единична месингова тръба – действена, но примитивна. Поради древния си произход той дълго е бил свързван с бойните полета и кралските дворове. Без съчетанието от клапи и подвижни настройващи тръби, които украсяват величествения съвременен тромпет, естественият тромпет изглежда лишен от съвременните си допълнения.
Разликите не са само външни: естественият тромпет е можел да свири само ограничен брой тонове. Тъй като дължината на тръбата не е можела лесно да се променя, можели да се изпълняват единствено обертонове. По същество инструментът е можел да свири само широко раздалечени тонове в ниския регистър, а гами са били възможни единствено във високия.
Затова музиката за тромпет от ранния класически период е била ограничена, поне в сравнение с постиженията, на които са способни съвременните виртуози. Обикновено изпълнителят е изсвирвал поредица от арпежи в тържествен фанфарен стил в кулминацията на симфонията, тъй като инструментът не е бил особено подходящ за мелодии, изискващи плавно движение по степени в ниските регистри.
Установеното положение най-сетне е разтърсено благодарение на усилията на новатора Антон Вайдингер, за когото Йозеф Хайдн написва концерт за тромпет. Дотогава Хайдн никога не е писал солова музика за тромпет, но Вайдингер работи върху ново изобретение, което вероятно вдъхновява композитора.
На австрийския виртуоз на тромпета Вайдингер се приписва популяризирането на изобретението, познато като тромпет с клапи. Подобно на клапите при дървените духови инструменти, като флейтата, добавянето на клапи към месинговия тромпет му позволява да свири хроматично. Това нововъведение отваря безброй възможности пред инструмента. Тромпетистът вече не е трябвало предвидимо да надува от основния тон към доминантата и обратно към основния – вече е можел да изпълнява мелодии!
Макар идеята за тромпет с клапи да не е била изцяло нова, замисълът за привидно невъзможен концерт за тромпет привлича вниманието на Хайдн. Композиторът завършва концерта през 1796 г., но минават още четири години, преди Вайдингер да представи творбата за първи път. В собствената си реклама за премиерата Вайдингер твърди, че е прекарал „седем години усилен и скъп труд“, за да усъвършенства инструмента.
Въпреки това тромпетът с клапи се превръща във важна стъпка в развитието на инструмента. По-късно Вайдингер вдъхновява и концерта за тромпет на Йохан Непомук Хумел, като така става причина за създаването на две основополагащи произведения в класическия репертоар за тромпет. След кратък период на слава тромпетът с клапи в крайна сметка е изместен от изобретяването на тромпета с вентили. Но за малцината слушатели, чули Вайдингер на онази самотна премиера, тоновете на вълшебния тромпет предвещават бъдещите възможности.
Концертът за тромпет на Хайдн
Днешният запис на първата част от Концерта за тромпет в ми бемол мажор на Хайдн, Allegro, е на Морис Андре, съпровождан от Мюнхенския камерен оркестър под диригентството на Ханс Щадлмайр. (Слушайте)
Частта започва с елегантно въведение от оркестъра. Основната тема – мелодична възходяща гама – изглежда измамно проста. Когато обаче тромпетът се включва на 1:11 мин., повтаряйки същата мелодия, този иначе незабележителен пасаж би изненадал публиката по времето на Хайдн, тъй като тромпетът поема ролята на главната мелодична линия.
На 1:57 мин. Хайдн продължава с трели от солиста – изящно приложение на виртуозен орнамент. След разработката и повторното появяване на главната тема солистът започва каденца на 5:20 мин. В класическия концерт това бележи края на частта, тъй като целият оркестър спира и предоставя на солиста време да блесне.
Тук солистът демонстрира целия диапазон на съвременния тромпет с вентили. За разлика от тромпета с клапи, чиито клапи могат да създават неравномерност в тона и отклика, тромпетът с вентили предлага по-постоянен звук в целия си диапазон, като същевременно запазва способността да изпълнява хроматични пасажи. Тук инструментът звучи красиво – от най-ниския до най-високия регистър. Солистът завършва с драматичен вихър от шестнайсетини, с което приключва частта.
