„Мъже, да бяхте видели Сократ, когато войниците избягаха от Дилос. В онази битка имах по-добра възможност да му се възхищавам, тъй като в нея бях на кон и не се страхувах толкова много. Той вървеше толкова спокойно, наблюдавайки нашите хора и враговете, и за всички – дори за тези, които бяха далеч – беше очевидно, че ако някой се опита да посегне на този човек, той ще се защити много храбро“ – генерал Алкивиад в диалога на Платон „Симпозиум“.
Сократ (470-339 г. пр. Хр.) е роден в златната ера на Гърция. По негово време той вижда възхода на демокрацията след управлението на тираните, вижда как Партенонът и Акрополът се издигат от разрухата, вижда как всички области на музиката, изкуството и литературата достигат своя апогей. Но в хода на годините от живота си той вижда и упадъка на гръцкото общество и накрая, на 70-годишна възраст, когато атиняните осъждат Сократ на смърт, той усеща покварата на Атина.
Сократ е уникална историческа личност. Той въплъщава днешното определение за философ – не се е интересувал от материални блага, а се е посветил на усъвършенстването на душата чрез развиване на добродетели. „Добродетелта е, когато избягваш преувеличенията“ – заявява той.
Сократ е бил женен и имал трима сина, първоначално работил като скулптор, но напуснал работата, за да се потопи във философията. Не е имал официално образование и не е оставил свои писания. Нещата, които знаем за него, са от неговите ученици и най-вече от съчиненията на Платон, както от пиесите и комедиите от онова време.
Сократ никога не е приемал пари от никого и не е обещавал да предлага знания или успех. Облечен бедно, без обувки, той се разхождал от сутрин до вечер на пазара и посещавал спортната зала, като обсъждал безкрайни теми с всеки, който пожелаел да общува с него.
„Тук съм, само за да убедя младите и старите да не се занимават с телата или парите си, а с душите си, и как всичко това може да бъде по-добро. Казвам им, че добродетелта не се създава от парите, но парите и всички други материални блага, както частни, така и обществени, могат да бъдат създадени от добродетелта. Ако, казвайки това, покварявам младoто поколение, това би причинило вреда. Независимо дали ще ме освободите или не, аз пак ще правя същите неща, дори и да умра много пъти“.
Сократ се е стремял да доведе хората до своите заключения чрез това, което днес наричаме Сократов метод. Той изслушвал дискусията мълчаливо и задавал въпроси, сякаш не знае нищо по темата, докато съответното заключение не възникне у цялата тълпа. Той имал невероятната способност да накара някого да се съгласи, дори и този човек да не иска да се съгласи. И някои хора го мразели за това, тъй като той можел да докаже твърденията си без високомерие и другите са неспособни да кажат, че той греши.
Веднъж Сократ казал: „Знам, че няма да ми повярвате, но най-висшата форма на човешко съвършенство е да поставяш под съмнение себе си и другите“. Винаги твърдял: „Знам, че нищо не знам“, намеквайки, че човешката мъдрост е много ограничена – само Бог е мъдър.
Смъртта на Сократ
Атинското правителство му дава възможност да избира между това да не говори на хората и смърт чрез отрова – като пред мълчанието той избира да изпие отровата. Такава е съдбата на много мъдреци след него. Ако Сократ беше живял в някоя друга епоха, вероятно хората щяха да го преследват, защото „притеснява“ покварените умове, които не могат да приемат неща заради личен интерес.
Идеите на Сократ и неговият метод на преподаване са изиграли определяща роля в историята.
Днес Сократовият метод се използва в юридическите факултети, в психотерапията, в сферата на развитие на човешките ресурси и обучение, както и в планирането на преподаване на учебния материал в учебните заведения.
Неговите идеи повлияват на много от великите световни мислители и той е смятан за един от най-важните философи в историята.
