Краят, който не искат да бъде разбран
Това, което се случва сега в Судан, не е напредване на милицията. В ход е най-голямата операция по преструктуриране на военния театър в Западен Судан.
Армията се изтегля от обсадени, открити за дронове зони. Това не е поражение, а стратегия за разпръскване и прецизен капан, водещ до изтощение, който привлича милицията към точки, избрани от армията.
Защо изглежда, че милицията напредва? Защото всички паднали райони бяха обсадени в продължение на две години, без линии за доставки и изложени на дронове от Абу Даби. Липсваше им отбранителна дълбочина.
Изтеглянето на армията разкри престъпленията пред света и ускори „полирането“ на „примирието“ от Абу Даби, достигайки до доклади на Европейския парламент, Конгреса на САЩ и разузнаването, и засилвайки исканията за класифициране на милицията като терористична организация.
Бабнуса и Хеглиг: „Паднаха“, след като бяха лишени от стойността си
Хеглиг на практика е спрян от месеци, а Китай се изтегли.
Самият Южен Судан ще принуди милицията да се изтегли, защото тя засегна неговата икономическа жизненоважна артерия.
Случилото се беше сделка под натиск между ОАЕ и Юга… Временна.
Защо битката се премести в Кордофан?
Кордофан е гробището на проекта за разделяне:
- Няма поддръжници.
- Няма граници.
- Милицията няма капацитет да изгради „държава“ или да защитава системи.
- Въздушните сили действат свободно.
В центъра националната сигурност на съюзниците е застрашена. Ето защо се надигна безпрецедентна вълна от подкрепа.
ОАЕ доставят оръжия толкова безумно сега, защото международните коридори постепенно се затварят. Коридорът в Източна Либия беше ударен и започна задушаването. Абу Даби изхвърля всичко, което е останало: дронове, системи, наемници, психологическа и медийна военна пропаганда, заливайки социалните медии с видеа на милицията… преди колапса.
Съюзниците
Формира се необявен съюз: Саудитска Арабия – Египет – Турция – Катар. Целта му е проваляне на проекта на ОАЕ/Израел в Судан, Газа, Червено море и Африканския рог.
Египет се намеси с цялата си тежест след подкрепата на Етиопия за милицията, провала на срещата на върха в Шарм ел-Шейх и едновременното отваряне на граничния пункт Рафах с етиопските движения, планирани от Израел и ОАЕ.
От друга страна милицията не може да напредва повече, защото предстоящите битки са директни сблъсъци, а не обсадени бази, а освен това Северен Кордофан е открита земя. Всяка система, която се движи, бива унищожена. Наемниците постепенно бягат без плячка, а географската дълбочина е нула.
Ето защо Ел-Обеид, централните градове и Сини Нил са червени линии.
В резюме
Армията на Судан не отстъпва, а привлича милицията към гробището, което е проектирала за нея.
Проектът на Абу Даби в Западен Судан постепенно се срива. Международната подкрепа се обръща и финалната битка в Кордофан започна реално.
А идните седмици – по-тежки за милицията и по-близки до облекчението за народа, с Божията воля.
Това не е емоция, а точен политико-полеви прочит, какъвто правя с вас от месеци.
