• За нас
  • Пишете ни!
сряда, 29 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало България

Съдебни искове в нечувани размери заплашват свободата на медиите у нас

отЕва Иванова
18 февруари , 2022
Съдебни искове в нечувани размери заплашват свободата на медиите у нас

Делата от типа SLAPP (преведено от английски "Стратегически дела срещу участието на обществеността"), или дело за сплашване, имат за цел да цензурират и заглушават критиците (Съюз на българските журналисти)

Посегателствата върху медиите и свободата на словото у нас не са новост, но съдебни искове с рекордни суми като тези, които наблюдаваме в последно време, никога не е имало.

В този материал представяме няколко фрапиращи случая на така наречените SLAPP или “шамарени дела” и други опити за заглушаване на журналисти и медии.

Какво е SLAPP или „шамарени дела“?

Понякога, когато корпорациите и политиците правят нещо незаконно, те не желаят журналисти или активисти да го оповестят. Не желаят да се знае, че са вземали подкупи, или че на пример с производството си замърсяват въздуха. Затова, за да запазят името си чисто, често дават журналиста или активиста под съд, под претекст за клевета, с надеждата, че те ще спрат да ровят и да говорят.

Делата от типа SLAPP (преведено от английски „Стратегически дела срещу участието на обществеността“), или дело за сплашване, имат за цел да цензурират и заглушават критиците, натоварвайки ги с цената на правната защита, докато те се откажат от своята критика или опозиция.

Общият знаменател на тези случаи е разпадането на правовия ред и държавността, а целта, която имат тези дела е да покажат, че не само потърпевшите медии трябва да внимават, а всеки, дръзнал да каже истината, трябва да има едно на ум.

Много са факторите, довели до това положение на медийната среда у нас, но един от най-важните е, че няма ясна разграничителна линия между медии, политици и всякакви кръгове на влияние.

Искат от „Биволъ“ 1 милион лева

maxresdefault 1
Асен Йорданов, славен редактор на онлайн медията „Биволь“

В началото на месец септември 2021 г. дело с рекорден иск от 1 млн. лв. е заведено от компанията “Еврохолд” срещу разследващия сайт “Биволъ” и неговия главен редактор Асен Йорданов. От “Еврохолд” твърдят, че след публикация на “Биволъ” за скрита собственост компанията изгубила от борсовата си оценка 160 млн. лв.

Собствениците били засегнати, че са изтекли факти и обстоятелства около фирмата, свързващи я с бивши високопоставени офицери  и сътрудници от Държавна сигурност. Такъв е Атанас Тилев, по-популярен като агент “Румянцев”, който е един от ключовите лица, отговорни за неща, случващи се през прехода, а досието му е изчезнало.

Трябва да се обърне внимание на фактът, че от публикацията на “Биволъ” за “Еврохолд” и от съдебния иск са минали близо шест месеца, без в това време “Еврохолд” да поиска право на отговор. От “Биволъ” заявиха, че пиар отдела на “Еврохолд” са били в контакт с тях през годините и ако са искали да възразят срещу нещо в публикацията, са можели да направят свое аргументирано становище. И чак тогава, ако от “Биволъ” не бяха спазили етикета, от “Еврохолд” биха могли да имат някакви претенции. Това сподели по скандалния казус Асен Йорданов в предаването “Въпросите” на Миролюба Бенатова.

В интервю за “Дарик” радио адвокатът на “Биволъ” Александър Кашъмов заяви, че това е безпрецедентна сума в сравнение с българските стандарти и създава “условия за цензура”, които са в пълно нарушение на “европейските стандарти за свободата на словото”. В България вече има множество както граждански, така и наказателни дела срещу журналисти за техните критични публикации, допълва адвокат Кашъмов.

Разследващ журналист, или разследван журналист?

Журналистът Борис Митов и главната редакторка на сайта Mediapool бяха осъдени да платят на съдия Светлин Михайлов рекордно обезщетение от 60 хил. лв. плюс 7000 лв. разноски по делото.

boris mitov
Борис Митов, в момента журналист в „Свободна Европа“

Повод за делото са четири публикации от февруари 2018 г. на Борис Митов, който по това време работи в сайта Mediapool. Става дума за статии, посветени на процедурата по избора за втори последователен мандат на Светлин Михайлов като председател на Софийски градски съд.

Във въпросните публикации журналиста припомня публично известни и многократно коментирани в медийното пространство факти, свързани със съдия Михайлов, които повдигат въпроси за неговите професионални и морални качества. Медиите имат задължение да информират обществото по теми с висок обществен интерес и за лица, заемащи висши държавни длъжности като съдия Михайлов.

Ето и четирите публикации, станали предмет на съдебното дело:

„Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов мандат”

„Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС”

„Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си„

„Светлин Михайлов влезе по спешност в болница и отложи вота в СГС“

Публикациите обръщат внимание на подробности като това, че служебният джип на съдия Михайлов се оказа краден и че е дал разрешение за използването на специални разузнавателни средства (СРС) по разработката на ДАНС срещу журналисти.

Авторът Митов припомня изказване на настоящия конституционен съдия, бивш председател на Върховния административен съд (ВАС) и бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Константин Пенчев, който определя като “скандален” и “катастрофа” първия престой на съдия Михайлов на чело на СГС. По това време Михайлов кандидатства за втори мандат.

Съдията по делото Даниела Попова приема, че въпросните публикации съдържат “позорящи за ищеца твърдения” и че вследствие на тях той е претърпял множество неимуществени вреди включително влошаване на физическото и психическото му здраве.

В мотивите на решението не се посочват нито кои обстоятелства от статиите са неверни, нито къде са налице “неприлични, вулгарни и цинични” изрази, каквито според съдебната практика са необходими, за да е налице обида.

Решението на съдия Даниела Попова срещу “Медиапул” не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд. Поради големия размер на финансови претенции към журналистите казусът може да стигне до Върховния касационен съд.

Асоциацията на Европейските журналисти заяви подкрепата си към медията и журналистите с официално становище, че ще сезират Европейските си партньори, Европейската комисия, Съветът на Европа, и че това решение на съда показва дълбок порок в българската съдебна система.

Осъдителното решение срещу журналисти и Медиапул показва дълбок порок в българската съдебна система

Заплахите към Атанас Чобанов

И поредният случай на сплашване и цензуриране на журналист е ярък пример за порок не само в съдебната ни система но и във всички служби за сигурност и липсата на доверие в тях.

 Заплаха по телефона получи разследващият журналист от сайта BIRD.BG Атанас Чобанов.

“В петък в 12.05 ч. получих обаждане от официално лице от чуждо правителство, че съм под непосредствена заплаха и те са длъжни по закон да ме уведомят. Заплахата е локална за България, но аз в момента съм в чужбина. Уведомих веднага българските служби, които бяха в неведение. До момента нямам никакво официално потвърждение, че нещо се предприема по този случай.“ – написа Чобанов на 9 януари във Facebook профила си.

„Последната ми работа е свързана с Пеевски и лобистки договори на негови проксита с Тони Подеста. За Мен е ясно, че поръчката идва от първия ред в Народното събрание. Въпросът е какво прави новата власт, за да ни извади от позорното 111-о място по медийна свобода” – написа Чобанов.

Няколко дни по-късно Чобанов споделя, че нито една наша служба не се е свързала с него и не му е предложила защита. Едва на 10 януари от ДАНС и Прокуратурата се свързват с журналиста, той обаче им отказва информация, с мотива, че не вярва в чистите им намерения.

Чобанов споделя, че работи по разследващ материал, свързан с американския лобист Тони Подеста. Подеста работи с български фирми близки до депутата Делян Пеевски. Подеста е получил преводи в размер на 2,5 млн. долара от български фирми, за да лобира пред американските власти в тяхна полза. Установено е, че тези договори не са декларирани пред американските власти. Може да се очаква международна заповед за задържане на въпросните лица.

На 12 януари единствено по случая реагира депутата Явор Божанков, който на парламентарен контрол заяви, че  ще попита министър Бойко Рашков дали нашите служби са потвърдили информацията за заплаха за журналиста, свързали ли са се с него и какви мерки са предприели за сигурността му.

Случаят с българския журналист получи силен международен отзвук.

Bulgaria: Serious threat against investigative journalist Atanas Tchobanov

Kdo chce zabít bulharského novináře Čobanova

Има ли противодействие?

Всичките тези дела са ясно предупреждение към медиите в България и яростна атака срещу свободата на словото.

На въпроса на журналистката Пролет Велкова как да се противодейства на тези добре установени порочни практики, Чобанов отговаря: ,,Трябва да се говори повече и открито, да има повече колегиална подкрепа, и ако някой не е научил, че има скандален съдия например, който кара открадната кола, да научи от всички медии, които подкрепят свободата на словото и са против тези “шамарени дела”. Да се умножи ефекта.”

Поради зачестилите “шамарени дела” както в България, така и в Европа, Европейската комисия обсъжда бързото въвеждане на анти-SLAPP законодателство. На 11 ноември 2021 г. е приета Резолюция (2021/2036(INI)) относно укрепване на демокрацията и свободата на медиите в ЕС.

В този материал обърнахме внимание само на няколко случая на заплашване на медии с цел да бъдат заглушени. Има още много такива, някои от които се разглеждат приоритетно в съда в Страсбург.

Дали европейските институции ще защитят наистина свобода на словото и демокрацията в медиите, ще продължим да следим, тъй като ние от „Епок Таймс България“ твърдо вярваме, че свободата е изконно човешко право, а свободата на словото и на медиите гарантира основа за развитието на едно по-морално и демократично общество.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Лого на кампанията „Дари за MEDIAPOOL.BG – защити свободното слово“

Вълна на съпричастност за Mediapool и свободата на словото

0
0
Калоян Константинов, главен редактор на сайта "КлинКлин" и председател на журито на класацията "Златен Шиши" (снкмка: КлинКлин)

Сдружение „Клин“ раздаде наградите за вредна журналистика „Златен Шиши”

0
0
Розов цвят (снимка: Емил Рашковски/Епок Таймс България)

Българското розово масло – опасен токсичен продукт?

0
0
(Снимка: james-a-molnar/ unsplash)

ВКС реши: Без юридическа смяна на пола в България

0
1
Изложбата „Васил Левски в София и Софийско. 150 години ПАМЕТ И БЕЗСМЪРТИЕ“ може да бъде разгледана до 21 май 2023 г. (снимка Епок Таймс България)

150 години ПАМЕТ И БЕЗСМЪРТИЕ – вдъхновяваща изложба за Васил Левски в София

0
0
снимка: Маркус Сpiske/unsplash

Нови санкции по „Магнитски“ за корумпирани лица в България

0
0
Сеизмичната опасност в България за период на повторяемост от 475 години (НИГГГ-БАН)

Опасността от земетресения в България

0
0
vision spring2002 a dark fellow from trier 1920x1080 1

Призракът на комунизма е все още жив

0
0
(снимка: "Фейсбук")

13 януари – ден на българското кино

0
0
Пресконференция на тема Преследването на Фалун Дафа в и извън Китай, Дома на Европа, 12 декември 2022 г. (снимка: Мартин Георгиев, Epoch Times Bulgaria)

Милиони преследвани заради вярата им, сред тях и българи

0
0
Проф. Емил Ботев в оперативна зала на Националната сеизмологична служба на БАН, част от департамента „Сеизмология и сеизмично инженерство“ от Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) (снимка: личен архив)

Проф. Емил Ботев: Земетресението в Турция беше очаквано

0
0
Плакат на документалния филм за Кристиан Таков "Моралът е доброто"

„Моралът е доброто“ – филм за живота на Кристиан Таков

0
0
Следваща публикация
Кадър от приятелския мач "Левски" - "Пирин", играл се на 12 февруари 2022 г. (снимка: levski.bg)

„Със име на Апостол, светло име – Левски“…

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.