„Сърце, душа за „Левски“ (София)“ е възглас, който ехти по футболните трибуни повече от век. Историята на футболен клуб „Левски“ е живо свидетелство на историята на България през 20-ти век.
Футболен клуб „Левски“ (София) е основан през 1914 година от група гимназисти от втора мъжка гимназия, в отговор на създадени през 1912 г. в Пловдив футболен клуб „Ботев“. По това време в София вече съществува футболен клуб „Славия“, основан през 1913 г. До 1920 г. „Левски“ играят с фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни райета, след което официално е приет екипът със син цвят. Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 г. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.
В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където след това е построен паметникът „1300 години България“, а понастоящем стои лъвът с националния идеал за обединена България от 1934 г.
На 23 септември 1923 г. е първият голям сблъсък между „Славия“ и „Левски“, в който сините побеждават драматично с 3:2. А след по-малко от месец, 17 октомври 1923 г. „Левски“ се връщат като победители от Румъния, където побеждават „Триколорул“ (Букурещ) с 4:2. Посрещането на тима в София е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.
Първото издание на държавно първенство по футбол се провежда през 1924 г., но завършва без победител. През 1925 година на финала „Левски“ се изправя срещу Владислав (Варна), но губи с 0:2 и първият шампион на България е „Владислав“ (Варна). На 3 октомври 1929 година Левски отново стига до финал на държавното първенство по футбол. Там отборът играе срещу пловдивския първенец „Ботев“. Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът играе два международни мача в Истанбул, губейки с 0:1 от „Галиполи“ и печелейки с 6:0 срещу „Кубан“.
През 1933 г. „Левски“ най-после става шампион на България. На четвъртфинал се изправя срещу „Борислав“ (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен „Ботев“ (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават „Шипченски сокол“ (Варна) с 3:1. Мачът се играе в София на 3 октомври 1933 г. „Сините“ отново стават шампиони през 1937 г., побеждавайки на финала „Левски“ (Русе) с 1:1 и 3:0. По пътя към успеха са отстранени „Левски“ (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. През 1942 г., когато в пределите на България се връщат Вардарска и Егейска Македония и Беломорска Тракия, отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство „Македония“ (Скопие) с 2:0 и 1:0. Оттогава е прочутият момент с вдигнатите на македонския отбор за хитлеристки поздрав ръце. Футболистите на „Левски“ остават верни на идеалите на Апостола, чието име носи отборът им: в чистата и свята България има място за всички народности.
Превратът през 1944 г. не повлиява на футбола веднага. Комунистите са заети да се разправят първо с военния, политически, интелектуален, индустриален и земеделски елит на България. „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, 1947 и 1949 г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач. През тези години основен конкурент на Левски е тимът на Локомотив (София). Левски печели три пъти и преименуваната от Царска купа в Купа на Съветската армия. След дубъла през 1949 г. (пети за десетилетието), с политическо решение на ЦК на БКП, спортният клуб „Левски“ е реорганизиран и трансформиран в Доброволна спортна организация (ДСО) и е прекръстен на „Динамо“. След нова седма титла за „Левски“, спечелена през 1950 г., стадионът на „Левски“ е национализиран и футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни. Все пак под името „Динамо“ „Левски“ отново стават първенци през 1953 г. През 1957 г. в България започва десталинизация и името „Левски“ е върнато на отбора.
През 1960-те години идва нов възход: изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти, сред които най-ярко сияе Георги Аспарухов – Гунди. Под ръководството на чешкия специалист Рудолф Витлачил „Левски“ стават шампиони след дванадесетгодишно прекъсване през 1965 г. През есента на същата година е и дебютът на отбора в европейските клубни турнири – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу „Юргорден“ от Швеция с 1:2, но стига до разгромяваща победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година. В следващия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони са сблъсъците с португалския „Бенфика“ (Лисабон), воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3. И двата мача са истински спектакли, в които Гунди отбелязва общо три гола – един в София и два в Лисабон. Еузебио е буквално поразен от играта на Георги Аспарухов и заедно със своите съотборници му прави шпалир на стадион „Луш“, за да го аплодират. Лисабонската публика също горещо аплодира българите. В България мачът е гледан от 45 000 души. В тези години отборът на „Левски“ пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.
(снимка: исторически архив)
По това време започва и голямото съперничество между отбора на Левски и този на ЦСКА. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2, а пресата определя мача като „урокът на Левски“.
През януари 1969 г. след нови футболни реформи Левски е обединен с отбора на Спартак (София). Името на клуба се променя на Левски – Спартак. През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия. Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за Купата на носителите на купи. Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.
Сливането на Левски със Спартак води до една съществена промяна: ако до онзи момент отборът е разчитал на възпитаниците от детско-юношеската си школа, през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи. С тези играчи са извоюват титлите през 1974, 1977 и 1979 г., както и купата на България през 1971, 1976, 1977 и 1979 г.
След средата на 1970-те Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири. На осминафиналите за Купата на УЕФА през декември 1975 г. отборът среща прочутия „Аякс“. След 2:1 в Амстердам и 2:1 в София Левски в крайна сметка печели с 5:3 при изпълнение на дузпи. На четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4 в София, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в Испания. На четвъртфиналите за Купата на носителите на купи Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.
Макар 1980-те години да не започват добре за „Левски“, към средата на десетилетието с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си отборът постига поредица успехи – шампион на страната през 1984, 1985 и 1988 г., отстраняване на германския „Щутгарт“ в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984 г.
След новото сътресение в българското общество през ноември 1989 г. целият български футбол влиза в огромна криза. Омразата между феновете на отделните отбори стига екстремни висоти, което отблъсква все повече зрители. В българския футбол влиза и омразата, която води през 90-те и до днес до сблъсъци между феновете, заради които полицията по футболните игрища става все повече, а присъствието ѝ е засилено и в центъра на София, особено при дербитата между „Левски“ и „ЦСКА“.
Заради агресията на футболните запалянковци все по-малко семейства ходят по стадионите и публиката намалява прогресивно. За да се стигне до срамните сцени от приятелската среща между „Левски“ и „Пирин“ от 12 февруари 2022 г., когато след гол на „Пирин“ няколко фенове нахълтват на терена, готови за бой. А през останалото време клетвените възгласи „Умрете, селяни“ и нецензурните възгласи по адрес на ЦСКА бяха неизменна част от атмосферата. Всъщност какво се случва на терена нямаше почти никакво значение. След мача един от охранителите на стадиона анонимно сподели: „Мен питате ли ме, аз се сблъсквам с тази агресия всеки ден?“
(снимка: исторически архив)
А в началото идеята на футболен клуб „Левски“ е наистина светла. И това личи от стиховете на Димчо Дебелянов, написал първия химн на „Левски“:
„Отбор роден в мечтите детски, в сърцата ни разпръсква светлина, със име на Апостол, светло име – Левски: идея, пример и борба.
Напред победата да гоним, без страх, без изтощение, безспир, главите сини ний не ще преклоним, над нас е само небо в свойта шир.
Другарство крепко със начало в прахоляка, понесено от босите пети, разпръсква своите искри в мрака и разтуптява мъжките гърди.
Игра в една обърната вселена с едничка цел, на гола радостта, по своя славен път сега поемат „Левски“ и вървят към вечността!“
Димчо Дебелянов, 1915 г.
Последният скандал около „Левски“ избухна през май 2020 г. Тогавашният собственик на клуба Васил Божков бе обвинен от българската прокуратура в престъпна дейност и избяга в Дубай. Оттам той „джироса“ акциите на отбора на тогавашния премиер Бойко Борисов, който обаче отказа да ги приеме. Със съдбата на „Левски“ се нагърби един от най-талантливите сини футболисти – Наско Сираков, чийто пръв помощник е друга звезда от синята школа – Станимир Стоилов. Двамата решиха да се доверят на любовта на феновете за извеждането на клуба от трудната финансова ситуация. Можем единствено да им пожелаем успех!
Днес, 19 февруари, от 10.30 часа ръководството, треньорският щаб, представителният отбор и деца от школата на „ПФК Левски“ ще поднесат цветя и венци пред паметника на Васил Левски по случай 149-ата годишнина от обесването му. В 13:00 часа ръководство, звезди и привърженици на „Левски“ ще тръгнат в шествие от паметника на Апостола на свободата към стадион „Георги Аспарухов“.
