• За нас
  • Пишете ни!
събота, 7 март, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Три велики български певици (Част II)

отОгнян Стамболиев
7 март , 2026
5c62be74 30a5 46b1 b355 fdf2273c4f54

Елисавета Йовович – несравнимата българска Травиата

125 години от рождението и 30 години от смъртта й

Елисавета Йовович (1901 – 1996) живя дълго, плодотворно и до края на дните си остана вярна на своя девиз: Servire d, arte – „Да служиш на изкуството“. И наистина, тя му служеше като солистка на националната ни оперна сцена, като солистка, педагог и режисьор на сцените на Стара Загора и Русе, като вокален педагог в България, Монголия и Франция. Името й остана в аналите на българската музикална култура, във времето, когато тя се професионализираше и започваше най-силният й творчески  период. Йовович е родена е на 23 март 1901 г. под знака на Овена в София. Произхожда от стар самоковски възрожденски род на зографи, книжовници и поборници за националното ни освобождение от турско робство.

Възрожденският дух, националното й чувство са в кръвта й. Може би затова остава вярна на България въпреки възможностите за бляскава международна кариера. От малка рецитира, пее, учи музика, балет, пиано, френски език. Открива я певицата и педагожката Пенка Тороманова-Радева, която определя гласа й – нетипичен лиричен сопран, с широк диапазон и красив тембър, с възможности за по-разнообразен репертоар. Подготвя я за приемен изпит в операта и така през есента на 1923 г. младата Елисавета Йовович е вече платена стажантка, която дебютира успешно в две постановки: „Вертер“ на Масне – като Софи, и „Фауст“ на Гуно – като Зибел. По това време операта дели сцена и сграда с драмата в Народния театър. Упорита и работлива, тя е перфекционистка във всичко. Подготвя партиите си прецизно, разчита дори цялата партитура и всички роли в операта, в която участва, изучава стила, епохата. За всяка от ролите си сама си поръчва сценичните костюми и перуки, счита, че това е важно за нейното влизане в образа. Търси помощ и съвет в сценичното изграждане на своите роли от видни театрали като Сава Огнянов и Николай Масалитинов, които я считат за талантлива и като артистка.

Същата есен на 1923 г. Министерството на просветата обявява конкурсен изпит за специализация на млади български таланти в Италия. При голям брой кандидати се класират само трима: басът Михаил Попов, тенорът Борис Христов и Елисавета Йовович. Така става студентка в една от най-престижните консерватории в света – Академията „Санта Чечилия“ в Рим. След като я прослушват, я записват направо във втори курс, в класа на професор Пио Ди Пиетро.

Завършва четиригодишния период на обучение само за две години и вече е готова за сцената. В учебния оперен театър на „Санта Чечилия“ участва в прелестната барокова опера „Слугинята – господарка“ на Джовани Батиста Перголези, в „Бохеми“ на Пучини като Мими и в поредица концерти. Получава висока оценка от големия композитор Оторино Респиги за изпълненията си на Вердиеви арии, след което и ангажименти за голямо концертно турне на Италианското радио из страната, както и в Монте Карло. Освен концертите участва и в пътуваща оперна трупа в постановки на „Бохеми“, „Отело“ и „Слугинята – господарка“, „Кармен“ и „Палячи“. Поканена е от различни импресарии да продължи работата си в Италия и да гостува на големите сцени там, но през 1927 г. се завръща окончателно в родината.

Редовна солистка на първата ни оперна сцена

През есента на 1927 година младата, 26-годишна Елисавета Йовович е вече редовна солистка на първата ни оперна сцена. Прави своя голям дебют в трудната и обемна заглавна роля на Манон от операта на Жул Масне – с режисьор Петър К. Стойчев, диригент Тодор Хаджиев. Утвърждава се като едно от големите перспективни млади дарования и влиза в централния лиричен сопранов репертоар: Виолета Валери от „Травиата“, Маргарита от „Фауст“, Мими и Мюзета от „Бохеми“, Неда от „Палячо“, Памина от „Вълшебната флейта“, Немея от „Ако бях цар“… Списъкът на ролите й не е дълъг – 35, но повечето от тях са изпълнявани десетки и стотици пъти като например Виолета от „Травиата“ в повече от 230 представления, също и Мадам Бътерфлай,  Мими, Микаела…

Лиричният й глас е с големи възможности – от високата колоратура до лирико-драматичните партии. От Джилда в „Риголето“ и Антонида в „Иван Сусанин“ до Агата във „Вълшебният стрелец“ и Леонора в „Трубадур“, през Таис на Масне или Татяна от „Евгений Онегин“. И навсякъде е еднакво убедителна вокално, музикално, без никакви компромиси – стилна, пределно изразителна. Школата й е перфектна – от родината на Белкантото, музикалността – безспорна.

В България пее на български език, както бе прието до 80-те години на ХХ век, преди да започнат промените, отразили се и върху българския музикален театър. В чужбина пее на съвършен италиански, френски, немски, руски в зависимост от репертоара. А репертоарният й диапазон е наистина впечатляващ – от предкласиката, през класиката, романтизма до съвременната опера. От Перголези и Хайдн, през Моцарт, Вебер, Доницети, Масне, Пучини, Римски-Корсаков, Чайковски до Пипков.

Тя е първата Яна от „Янините девет братя“ на абсолютната премиера на 19 януари 1937 г.  С любов изгражда и поредицата си от български героини от оперите на Маестро Георги Атанасов: Цвета, Гергана и Косара от едноименните опери, Княгинята от „Алцек“. Първа изпълнителка на редица други роли от опери, поставени за първи път у нас на сравнително непознати автори като Лорцинг, Голдмарк, Вайнбергер, Шарпантие и др.

В Софийската опера до войната тя е сред стълбовете на състава, сред най-ангажираните артисти, при това най-обичаните от публиката и ценените от критиката. Гостува сравнително малко в чужбина – с отделни спектакли и концерти в Чехословакия, Румъния, Югославия и Германия.

След 1944 година изпада в немилост. Съпругът и е бил министър, а освен това й завиждат и някои по-млади певици, близки до новата власт.

Прогонена от Софийската опера

По нареждане на „вожда и учителя“ Димитров е прогонена от Софийската опера. Или по-точно „командирована“ като вокален педагог и солист, за да помогне със своя талант, опит и знания в професионализирането на наскоро одържавената Старозагорска общинска опера (1946 – 1949), а след това и Русенската народна опера (1949 – 1952). След време се завръща в родната София, в операта, но не като солистка, а като асистент-режисьор и вокален педагог. Работи упорито и много резултатно с няколко поколения наши певци, за известно време е и в Улан Батор, Монголия, като вокален педагог и режисьор, а от края на 80-те години се установява във Франция, където умира през 1996 г.Сред ролите й критиката отделя на първо място нейните Чочо сан, Яна и особено Виолета Валери.

Всъщност, в продължение на няколко десетилетия тя е призната за най-добрата изпълнителка на Вердиевата „Травиата“. Нейната интерпретация задълго е считана за еталонна в българския оперен театър. Тя работи с редица наши певици като Пенка Маринова, Рене Йорданова, Лиляна Барева, Мими Николова над този сложен образ, за да се утвърдят и те като много добри изпълнителки.

Тук ще отбележа, че по едно настина странно и щастливо стечение на обстоятелствата, тя изпълнява коронната си партия през 1929 г. при откриването на новата възстановена сграда на Народния театър след нейното опожаряване, през 1932 г. – при откриването на Варненската общинска опера, през 1946 г. – при одържавяването на Старозагорската общинска опера, и през есента на 1949 г. – при тържественото откриване на Русенската народна опера.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Биатлонистката Лора Христова

Лора Христова с класиране в топ 10 в Световната купа

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
11af5729 a3d0 4bb3 b284 daee3cd42b86

„Балетът в операта“ – пламенни изпълнения в Държавна опера – Бургас

0
0
Оригинален родопски пататник

Вкусен родопски пататник на тиган – лесна рецепта

0
0
Снимка: www.segabg.com

От 6 март музикантите от БНР ще протестират в тишина

0
0
Операция „Епична ярост" (Epic Fury) за американско-израелския конфликт с Иран

Как се разви операция „Епична ярост“

0
0
През 2025 г. Европа стана по-враждебна към журналистите (АЕЖ)

Свободата на словото е под натиск и цензура в Европа

0
0

Свързани Публикации

11af5729 a3d0 4bb3 b284 daee3cd42b86

„Балетът в операта“ – пламенни изпълнения в Държавна опера – Бургас

0
0
Снимка: www.segabg.com

От 6 март музикантите от БНР ще протестират в тишина

0
0
beead9bc 002a 47ef 86f3 0fd71e3334a5

65-ото издание на фестивала «Мартенски музикални дни», Русе – 2026 г.

0
0
987aaa84 b010 4584 80d0 58eaae6b6cee

„Носорози“ – начало на „Сцена без граници“ 2026 г. в Народния театър

0
0
Елена Николай (Анерис) в „Аида”, Ла Скала, Милано

Три велики български певици (Част I)

0
0
11af5729 a3d0 4bb3 b284 daee3cd42b86

„Балетът в операта“ – пламенни изпълнения в Държавна опера – Бургас

0
0
8bc2506d 9434 46a6 8901 56571febce1c

Африкански държави са замесени в нарушаване суверенитета на Судан

0
0
Снимка: www.segabg.com

От 6 март музикантите от БНР ще протестират в тишина

0
0
Печалбите на ККП в Близкия изток „се изпаряват" с войната в Иран: Зинеб Рибуа

Печалбите на ККП в Близкия изток „се изпаряват“ с войната в Иран: Зайнеб Рибуа

0
0
Израел заяви, че ще елиминира всеки, който бъде избран за следващ върховен лидер на Иран на мястото на Хаменей

Израел заяви, че ще елиминира всеки, който бъде избран за следващ върховен лидер на Иран на мястото на Хаменей

0
0
Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria