Докато свободният свят се обединява в усилията си да заклейми и да санкционира потъпкването на човешки права и агресивната експанзия на Китайската комунистическа партия (ККП), една европейска държава се движи срещу течението.
Унгария демонстрира ясна, подкрепяща ККП позиция в серия от неотдавнашни събития. Европейският съюз, САЩ, Великобритания и Канада обявиха на 22 март 2021 г. санкции срещу Китай заради провеждащия се в страната геноцид срещу уйгурските мюсюлмани. Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обаче окачестви санкциите като „ненужни, прекомерни и вредни“. Унгария беше единствената от 27 държави членки на ЕС, която гласува против обявените мерки. Три дни по-късно Будапеща прие на официално посещение министъра на отбраната на Китай.
В периода март – май 2021 г. Унгария блокира четири пъти усилията на ЕС да санкционира и да осъди ККП.
Китайският комунистически лидер Си Дзинпин е бил толкова удовлетворен от унгарското застъпничество, че лично позвънил на премиера Виктор Орбан на 29 април, за да го похвали за „огромния му принос в поддържането на китайско-европейските взаимоотношения“.
Орбан си е заслужил комплиментите. Той приветства инициативата на Си Дзинпин „Един пояс, един път“ (BRI – One Belt, One Road), която е гръбнакът на китайския географски план за глобална хегемония. Неговото правителство подписа BRI меморандум с Китай през 2015 г.
Оттогава Унгария доброволно вкарва почти всяка стока, която BRI продава – от високоскоростни железници, машини, химическо производство и транспорт, до китайско образование, филми и дори ваксини срещу вируса на ККП (COVID-19), както и много други. До месец април 2019 г. Китай е инвестирал в източноевропейската държава 4,5 млрд. долара (около 7,2 млрд. лв.), което според Орбан е най-голямата китайска инвестиция в Европа. На официалната уебстраница на BRI Унгария ласкаво е наречена „пионер в Един пояс, един път“.
Разбира се, „Един пояс, един път“ не е благотворителна инициатива. Огромните инвестиции на ККП в Унгария имат по-прагматични мотиви от приятелството. Високите заеми, повишаващата се зависимост от китайския юан, предлагането на работна ръка и местната заетост увеличават зависимостта на Унгария от Китай. Внесените от Китай образователни програми и университети ще посеят и ще подхранват комунистическата идеология в страната.
За ККП ползата от контрола върху Унгария е ясна. Местоположението ѝ в Европа я прави подходящ трамплин за пробив на Пекин на европейския пазар от икономическа гледна точка. Китай използва Унгария, за да се сдобие с високи технологии и ноу-хау от европейските държави. Във финансов аспект, с въвеждането на услугата клиринг (гаранция, че всички условия по един договор, включително изплащането на неговата стойност и доставката на предварително определеното количество и качество от една стока – бел.ред.) в китайски юан на своята граница, Унгария помага за ускоряване глобализацията на китайската валута.
Но това, което може би най-много удовлетворява ККП, са политическите облаги. Будапеща се доказа като лоялен съюзник на ККП в скорошните санкции на ЕС срещу азиатската държава, независимо, че последната има дълга история от престъпления, които останалият свят се опитва да спре. Унгарската подкрепа беше широко оповестена от китайските медии, за да убеди китайския народ, че санкциите са зловредни конспирации срещу Китай и че преследването и геноцидът са просто слухове.
Заемите заради „Един пояс, един път“ намаляват суверенитета
Общата сума, която Унгария е заела за проекти на „Един пояс, един път“, е неизвестна, но това, което се знае, звучи доста тревожно: 2,4 млрд. долара (3,86 млрд. лв.) за актуализация на железопътния транспорт; 1,6 млрд. долара (2,57 млрд. лева) за изграждането на кампус на университета Fudan в Будапеща; 426 млн. долара (685 млн. лв.) на Унгарската електричска компания през 2021 г. и 121 млн. долара (195 млн. лв.) за фотоволтаичната електроцентрала Kaposvar. През 2016 и 2017 г. Унгария емитира облигации в китайски юан на стойност 310 млн. долара (499 млн. лв.).
Унгарски експерти се опасяват, че заемът за железопътния проект ще натрупа лихва в размер между 500 и 800 млн. долара (респ. 803 млн. и 1,3 млрд. лв.). „Ще отнеме между 130 и 2 400 години, за да стане проектът печеливш за Унгария“, заяви Золтан Ворош, асистент в Департамента по политически науки и международни изследвания в Университета в Печ. Ворош посочи също, че унгарските предприятия са изключени от по-голямата част от процеса на възлагане на обществени поръчки.
Високите заеми заради „Един пояс, един път“ са тревожни по много причини. “Когато през месец април 2021 г. малката европейска държава Черна гора се обърна за помощ към Европейския съюз за изплащането на близо 1 млрд. долара (1,6 млрд. лв.) заем от китайската банка Export-Import Bank (EXIM), взет за финансиране строителството на голям магистрален проект, в Европа прозвуча аларма“, коментира Дженифър А. Хилман, старши сътрудник в Съвета по външни отношения (CFR). Дългът за BRI проекта беше 103% от брутния вътрешен продукт на Черна гора.
Черна гора не е първата държава, която попадна в капана на заемите за „Един пояс, един път“. Китай е отпуснал 461 млрд. щатски долара (741 млрд. лв.) за проекти по инициативата от 2013 г. насам, като вероятно не публикува еквивалентна по размер сума. Повечето китайски BRI заеми са дадени на високорискови държави като Пакистан, Иран, Нигерия и Венецуела, като очевидно техният кредитен рейтинг не е бил фактор в решението на Пекин за отпускане на кредитите.
Неизпълнението на задълженията по BRI може да се окаже катастрофално за заинтересованите страни, което стана видно от фиаското на Шри Ланка. Когато островната държава не беше в състояние да изпълни финансовите си задължения по „Един пояс, един път“ към Китай в размер на 5 млрд. долара (8 млрд. лв.), Шри Ланка трябваше да даде на Китай 70% от дълбоководното пристанище в Хамбантота за 99 години за 1,12 млрд. долара (1,8 млрд. лв.). Опасявайки се от подобни последици, Бангладеш, Малайзия, Бирма, Пакистан и Сиера Леоне впоследствие решиха да отменят или да ограничат своите BRI проекти.
Има вероятност и други държави да се окажат неспособни да погасят своите кредити в резултат на ККП вирус пандемията. По данни на Financial Times, пострадали от кризата държави, участници в „Един пояс, един път“ заливат Китай с молби за облекчаване на дълговете.
Корупцията е друга причина за безпокойство. Бившият секретар на вътрешните работи на Хонконг Патрик Хо Чи Пин през март 2019 г. бе осъден на три години затвор за подкупи на висши служители в Уганда и Чад по проекти на „Един пояс, един път“. Твърди се, че през 2014 г. Хо е предложил подкуп от 2 млн. долара (3,2 млн. лв.) на президента на Чад Идрис Деби, за да получи ценни петролни права от правителството на африканската държава. Двата милиона долара в брой са били скрити в няколко кутии за подаръци и предложени на президента Деби в края на бизнес срещата. Също така се твърди, че Хо е изпратил подкуп от 500 000 долара (803 810 лв.) на Сам Кутеса, министър на външните работи на Уганда, и е планирал да плати подкуп на същата стойност на президента на Уганда Йовери Мусевени. Случаят с Хо налага необходимостта от пълен одит на това как са били одобрявани други рискови проекти по инициативата „Един пояс, един път“.
Големите бизнес сделки помагат на Китай да придобие индустриално надмощие
През последното десетилетие Китай е предоставил милиарди долари субсидии на държавни компании в сделки за придобиване на западни производители и строеж на фабрики в чужбина, съобщава The Wall Street Journal. Такива сделки не само позволяват на Китай да подбие световния пазар със стоки на ниски цени, но и да избегне антидъмпинговите западни мита. В Унгария Китай направи няколко големи транзакции, включително покупката на Invitel за 246 млн. долара (396 млн. лв.), който е вторият по големина корпоративен доставчик на комуникации в страната.
Химическата индустрия е един от стълбовете в стратегията на Пекин за глобална експанзия. MDI (метилен дифенил изоцианат) е химикал, широко използван в строителството, автомобилостроенето, оборудването и производството на облекло. Китай отдавна има апетит към пазара на MDI поради високата печалба и широкото му потребление, но изпитваше затруднения заради технологията.
През 2011 г. китайската Wanhua Chemical Group придобива унгарската BorsodChem (BC) за 1,6 млрд. долара (2,57 млрд. лв.) и задминава Dow и BASF, превръщайки се в най-големия доставчик на MDI в света.
Китайските медии описват сделката по придобиването като голяма услуга за BorsodChem и Унгария. CGTV – английската версия на ККП медията „Синхуа“, цитира думите на съветника на местния кмет: „Ако Wanhua не беше дошъл като инвеститор в този град, това би довело до много местни проблеми.“
Истината е, че Wanhua принуди BorsodChem да направи сделката. Когато заради световната финансова криза от 2008 г. BorsodChem затъва в дългове, Wanhua опитва да купи компанията, но не получава съгласие от собствениците BC Permira и Vienna Capital.
Wanhua обаче не се отказва, тъй като придобиването е важна стъпка за прокарване на “Един пояс, един път“ чрез Европа. С покупката на мецаниновите дългове на BorsodChem и сдобиването със собствен капитал и кол опции, Wanhua в крайна сметка придобива пълната собственост върху BorsodChem.
Китайската пропаганда похвали Wanhua като го нарече „Huawei на химическата индустрия“ заради обхвата му и амбицията му да доминира индустрията в световен мащаб. В момента Wanhua произвежда 24 процента от световния MDI, като се опитва да се домогне и до територията на САЩ. Първоначалният му опит за изграждане на съоръжения в Сейнт Джеймс Париш, щата Луизиана е осуетен от яростната съпротива на местните жители през 2019 г., но компанията заявява, че не се е отказала от намерението си да произвежда MDI в САЩ.
Партньорство в образованието е покана за комунистическо индоктриниране
Докато “Един пояс, един път“ е известен най-вече със своите инфраструктурни проекти, режимът в Пекин чрез мека сила популяризира комунистическата идеология в държавите от инициативата, използвайки институтите „Конфуций“ и програми за обмен на таланти.
През ноември 2019 г. Унгария отваря своя пети институт „Конфуций“, въпреки усилията на университети по целия свят за тяхното затваряне. В Съединените щати броят на институтите “Конфуций“ за последните няколко години намалява от над 100 до по-малко от 50. Много европейски държави решават да последват американския пример, включително Дания, Швеция, Франция, Холандия и Германия.
Унгария върви наопаки. На 27 април 2021 г. тя подписва споразумение с базирания в Шанхай университет Fudan за създаване на кампус в Будапеща. Очаква се кампусът да приеме 5000 до 6000 студенти и около 500 преподаватели. Унгария заема 1,56 млрд. долара (2,5 млрд. лв.) от държавната китайска банка China Development Bank, за да плати за строителството, следвайки типичния модел на финансиране от “Един пояс, един път“. Кампусът ще бъде построен предимно от китайски компании и китайски работници.
Всички китайски училища са строго контролирани от ККП и са стриктно цензурирани от нея. Различни унгарски политици, включително кметът на Будапеща Гергели Карацони, изразиха опасения, че допускът на китайски държавен университет в страната представлява риск за националната сигурност.
Първият проект на “Един пояс, един път“ е все още в застой 8 години след обявяването му
Първият проект на “Един пояс, един път“ в Унгария е 354-километровата високоскоростна железопътна линия Будапеща – Белград. Проектът за 2,98 млрд. долара (4,8 млрд. лв.) е първият етап от заплануваната железопътна линия Будапеща – Белград – Скопие – Атина, за свързване на управляваното от Китай гръцко пристанище Пирея със „сърцето“ на Европа.
Оттогава планът беше променен няколко пъти без обяснения. Когато Унгария и Китай обявиха проекта през 2013 г., идеята бе строителството и модернизацията да приключат през 2018 г. През 2017 г. China Daily съобщи, че изграждането на железопътната линия ще започне през ноември 2017 г. и ще бъде завършено за около две и половина години.
Това обаче не се случва. През април 2019 г. Унгария обявява, че до 25 май ще бъде подписан договор за надграждането на участъка в страната. Проектът е намален до 160 километра обновяване, което представлява 45 процента от предварително обявената дължина. Разходите са намалени само с 3 процента до 2,8 милиарда щатски долара (4,5 млрд. лв.) и периодът е удължен на пет години, със срок на завършване през 2025 г. Частта, финансирана от китайски заеми, остава 85 процента. Оттогава обаче не е направено нищо.
Пинпин Ю е писател, преводач и изследовател в The Epoch Times от 2007 г. Тя пише по различни теми, свързани с Китай, с изявен фокус върху правата на човека, икономиката и бизнеса.
Възгледите, изразени в тази статия, са мненията на автора и не отразяват непременно възгледите на Epoch Times.
