На 11 септември 1978 г. в Лондон е убит българският писател, театрален и филмов сценарист, журналист и противник на комунистическия режим в България – Георги Иванов Марков. Роден на 1 март 1929 г. в София, Георги Марков е един от най-известните и продуктивни дисиденти на България.
Автор на литературни произведения и театрална драматургия, Марков е едно от малкото нови имена в културния живот на комунистическа България през 50-те и началото на 60-те години, което не е продукт на партийност или лакейско поведение, а носител на литературен талант и качества, издържали проверката на времето.
Емиграция
Независимо от многократните опити на комунистическия режим за дискредитирането му и забраните за публикуване в България, Георги Марков и в емиграция запазва авторитета и мястото си в българското интелектуално пространство.
През 1969 г. Марков заминава за Лондон, където се установява и започва като щатен сътрудник в британската компания за обществено радио и телевизия Би Би Си (BBC). Междувременно работи и за медиите „Дойче Веле“ (Deutsche Welle) и Радио „Свободна Европа”.
Георги Марков става враг на социалистическата върхушка по онова време особено със своите критики към партията със „Задочни репортажи за България” – серия от есета, в които описва живота в социалистическа България, подлага на критика партийната върхушка и моралните измерения на нравствения упадък на българския народ под влиянието на господстващата комунистическа идеология. Над тези очерци и анализи за живота в социалистическа България Марков работи от 1975 до 1978 г., като те се излъчват всяка седмица по радио „Свободна Европа“ в рубриката „Контакти“ на Димитър Бочев с общо излъчени около 137 предавания.
„Задочни репортажи за България” излизат в България едва след 10 ноември 1989 г., като преди това имат три издания в чужбина. За първи път те са публикувани на български език от фонд „Георги Марков“ през 1980 – 1981 г. в Цюрих, в два тома. Първият том съдържа 69 репортажа в 560 страници, а вторият том от 592 страници съдържа останалите репортажи – от 70-ти до 137-ми.
Репресии и смърт
След заминаването на Георги Марков през 1969 г., когато по-късно става ясно, че той няма намерение да се завърне в България, срещу него е заведено съдебно дело като невъзвращенец. Още през юли 1971 г. Държавна сигурност отваря досие на Марков под псевдонима „Скитник“. През 1972 е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор. Произведенията му са иззети от библиотеките, а името му не се споменава в официалната българска преса и медии до падането на комунизма. В същото време ДС го причислява към групата на „вражеската емиграция“ и започва оперативната му разработка. Работейки за три западни радиостанции – BBC, Deutsche Welle и Свободна Европа, считани от ДС за прокарващи „идеологически саботаж“, с таен доклад на ДС от 1976 г., в който Марков е наричан „тежката артилерия на идеологическата диверсия, провеждана от противника чрез радиопропаганда“, срещу него е заведено дело за оперативна разработка и в Първо главно управление на ДС.
На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Марков е прободен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на България. Георги Марков умира на 11 септември в болницата „ Сейнт Джеймс”. Убийството на Марков се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по времето на Студената война и носи името „българският чадър”.
Значение и признание
Според литературния критик Цвета Трифонова „Задочни репортажи за България“ е сред съдбовните български книги, редом до „История славянобългарска“ и „Под игото“, до „Записки по българските въстания“ и „Строителите на съвременна България.“ Според други тя е безспорно най-яркото българско литературно произведение от втората половина на 20 век. Книгата попада сред най-великите български национални литературни достижения не само със своя език, стил или тематика, но преди всичко с това, че е портрет на едно общество, бавно и трайно загниващо и загиващо под унищожителното влияние и тоталната агресия на политическия режим.
Според драматурга поет и писател Стефан Цанев „никой не е имал по-голямо въздействие върху народа си от Георги Марков“.
През 2000 г. Георги Марков посмъртно е удостоен с орден „Стара Планина“ първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.
