• За нас
  • Пишете ни!
понеделник, 2 октомври, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Свят Европа

Как зеленият фанатизъм и санкциите унищожиха германската икономика

отМайкъл Уилкерсън
13 септември , 2023
Как зеленият фанатизъм и санкциите унищожиха германската икономика

Логото на еврото пред централата на Европейската централна банка във Франкфурт (Ralph Orlowski/Getty Images)

Коментар

Когато през 2018 г. Доналд Тръмп – тогавашният президент на САЩ – предупреди политическото ръководство на Германия за опасностите от енергийните им политики за бъдещето на страната, той беше презрително осмян и подигран от арогантни и самодоволни представители на най-големите икономики в Европейския съюз. Сега никой не се смее.

Германската икономика, четвъртата по големина в света, е в застой. Няма растеж. Производството е потиснато, търговията е слаба, инфлацията е висока, а работните места са малко. Сега Германия е „болният човек“ на Европа, за което до голяма степен е виновна погрешната енергийна политика.

Германия наскоро отбеляза третото си поредно тримесечие на рецесия, характеризиращо се с отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Централната банка не очаква по-добри резултати до края на годината. Наскоро Германия отчете най-високия си ръст на инфлация от четвърт век насам. Германската инфлация, която е сред най-високите в Европа, остана упорито повишена – 6,2% през юли в сравнение с 5,3% за еврозоната като цяло. При това въпреки факта, че германското производство е изправено пред „най-резкия си спад от май 2020 г. насам“ – тоест, когато целият свят беше блокиран.

Това, което президентът Доналд Тръмп е визирал през 2018г., е нарастващата зависимост на Германия от руския газ, която от своя страна е резултат от „зелените“ енергийни политики, прилагани през предходното десетилетие. Тези недалновидни и самозабравящи се политики ефективно унищожиха високоефективния и евтин вътрешен капацитет на Германия за производство на енергия, получена от въглища и ядрена енергия на световно ниво. Преди това безумно десетилетие, германските въглищни централи бяха сред най-модерните и ефективни в света. Нисковъглеродната ядрена енергия осигуряваше значителна част от енергийните нужди на Германия. Но всичко това беше изоставено в кичозното преследване на утопична визия за зелена енергия с нулеви въглеродни емисии.

По този начин вносът на руски газ става от съществено значение за германската икономика. През 2021 г. Германия внася над 1,7 трилиона кубични тона газ от Русия, което представлява почти половината от общото ѝ потребление на газ през тази година. В резултат на руско-украинската война, режима на санкции, наложен на Русия от Съединените щати и Запада, и саботажа на газопроводите „Северен поток“, Германия беше принудена да намери алтернативни източници на спешни запаси от гориво, за да запази осветлението си и гражданите си от замръзване.

В резултат на това цените на електроенергията в Германия сега са едни от най-високите на планетата. Единствените страни в света, които плащат повече за киловатчас, са Дания и Италия. Заедно с Германия, енергийните доставки на Италия бяха най-силно засегнати от прекъсването на доставките на руски газ. Като цяло тези европейски страни, които разчитаха най-много на руския газ, плащат повече за електроенергия от други държави и в резултат на това страдат от по-лоша инфлация.

Навремето въглищата са били от съществено значение за германската енергетика, а оттам и за икономиката като цяло. Но изправена пред силен натиск от страна на зелените политици и привържениците на предстоящия климатичен апокалипсис, Германия започна да реализира план за пълно премахване на въглищата и другите изкопаеми горива от енергийния си комплекс. Това се случва въпреки факта, че потреблението на въглища в Германия е сравнително незначително като част от общото потребление в световен мащаб – според Международната агенция по енергетика Китай, Индия и Югоизточна Азия потребяват три четвърти от световното потребление на въглища – и че въглищата се преработват с много по-малък ефект върху околната среда.

През 2022 г. Германия промени курса си по отношение на въглищата, тъй като геополитическата криза наложи „енергийната сигурност да надделее над климатичните цели“.

Изведените от експлоатация електроцентрали бяха възобновени, а плановете за консервиране на други бяха отложени. През 2022 г. Германия е консумирала над 8 млрд. тона въглища, което е с 19% повече в сравнение с 2021 г. Въпреки увеличението и поради ефективността на германското производство, въглеродните емисии към края на 2022 г. все пак бяха на най-ниското си ниво от 30 години насам.

Позицията на германското правителство е, че това увеличено използване на въглища е било „крайна мярка и краткосрочен резервен вариант за осигуряване на енергийните доставки“ в условията на извънредна ситуация. Въпреки суровата реалност на място, лидерите на страната заявяват, че остават ангажирани с премахването на въглищата до 2030 г. като част от дългосрочната си цел за постигане на „нетни нулеви емисии“.

Дори и без въглища, Германия разполагаше с реални алтернативи за енергийна независимост, а оттам и за енергийна сигурност.

Ядрената енергия можеше да спаси Германия

В пиковия момент Германия разполагаше с 36 ядрени реактора, които можеха да произвеждат 26 375 Mwe (мегавата електроенергия) нисковъглеродна енергия годишно. Под политическия натиск на антиядрените фракции към 2011 г. останаха само 17 реактора. Но дори и тогава една четвърт от потреблението на електроенергия в Германия е от ядрена енергия. В резултат на безмилостната съпротива на Зелената партия, подкрепена от активисти за опазване на околната среда, а след това и на насаждането на страх от ядрената енергетика, което надделя след аварията на ядрения реактор в японската АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г., всички останали реактори в Германия, с изключение на няколко, бяха незабавно затворени.

Въпреки мигащата червена лампичка, предупреждаваща за навлизането на Русия в Украйна и непосредствената заплаха за прекратяване на доставките на газ за Германия от Русия, германското правителство продължи да затваря останалите шест реактора – три в последния ден на 2021 г., т.е. по-малко от два месеца преди нахлуването на Русия, и три през април 2023 г., след като действията на Русия бяха свършен факт и последствията за енергийната икономика на Германия бяха видими за всички.

Сигналът на добродетелта е захвърлен в бездната

По данни на ClimateWatch само три държави – Китай, Индия и САЩ – произвеждат 42,6% от световните емисии на парникови газове (ПГ). От друга страна, Германия произвежда 1,75 % от световните емисии на парникови газове. При 25-процентно намаление на германските емисии, което би било пагубно за германския БВП, делът им би спаднал до 1,3 % от световните емисии на парникови газове.

И така, с други думи, лидерите на Германия са готови да фалират икономиката си, да обеднят народа си и да потопят страната в мрак заради една закръгляща грешка. Докато германското ръководство сигнализира за пътя си към гибелта, Китай и други страни без угризения заявяват намеренията си да увеличат емисиите на парникови газове, докато икономиките им растат.

Решението, предложено от германските лидери, е гражданите на страната да потребяват по-малко, а фабриките да произвеждат по-малко или да преместят производството в чужбина. Но защо германският народ трябва да страда заради идиотизма на своите лидери? Защо германската индустрия трябва да бъде пожертвана в полза на други икономики за сметка на собствената?

Изглежда, че на отчаяните граждани на Германия им е писнало от това бедствие. Политическите промени са на път да се случат. Популистката консервативна партия „Алтернатива за Германия“ току-що се превърна във втората най-силна партия в Германия, като в национален мащаб получава 20 % подкрепа, а в някои региони – повече от една трета. Един от основните козове на партията е, че тя е „агресивен противник на правителствената политика в областта на енергетиката и климата“.

Може би все пак не е твърде късно за Германия.

Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.

Майкъл Уилкерсън е консултант по стратегически въпроси, инвеститор и автор. Г-н Уилкерсън е основател на Stormwall Advisors и Stormwall.com. Последната му книга е „Защо Америка има значение: The Case for a New Exceptionalism“ (2022 г.)

ВИЖТЕ СЪЩО
european commission president ursula von der leyen
Климатичните политики водят към глобален икономически срив
patrik mur2
Патрик Мур предупреждава – изменението на климата е измама
Споделете тази статия

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

(Ground Picture/Shutterstock)

Преодоляване на рака с 3 ключови стратегии: Прозрения на един излекуван професор

0
0
Царска туршия (снимка: zvezdev.com)

Хрупкава царска туршия без консерванти

0
0
Робърт Фицо (Снимка Facebook)

Проруският бивш премиер Фицо спечели изборите в Словакия

0
0
Унгарският министър-председател Виктор Орбан преди срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел (Johanna Geronн/Reuters)

Виктор Орбан с тежка позиция за членството на Украйна в ЕС

0
0
Сателитна чиния Starlink RV (Бояна Ненова за "Епок Таймс")

Starlink Bulgaria: Сателитният интернет Starlink RV вече и в България

0
2
Надпис пред централата на Световната здравна организация в Женева на 17 август 2020 г. (Fabrice Coffrini/AFP via Getty Images)

СЗО е реалната и непосредствена опасност

0
0
Възрастен мъж държи ръката на своя болногледач в стаята си в Берлин. (Odd Andersen/ Getty Images)

Нашият стремеж за контрол над живота и смъртта

0
0

Последвайте ни във Фейсбук

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Унгарският министър-председател Виктор Орбан преди срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел (Johanna Geronн/Reuters)

Виктор Орбан с тежка позиция за членството на Украйна в ЕС

0
0
Робърт Фицо (Снимка Facebook)

Проруският бивш премиер Фицо спечели изборите в Словакия

0
0
Министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни говори на пресконференция в края на срещата на външните министри от Г-7 в хотел Karuizawa Prince в Каруизава, Япония, 18 април 2023 г. ( Франк Робишон/Pool/AFP via Getty Images)

Италия обмисля да се оттегли от китайската инициатива „Един пояс, един път“

0
0
Терминала за зърнени култури със силози за зърно в черноморското пристанище Констанца, Румъния (Anca Cernat/Reuters)

Полша, Унгария и Словакия въвеждат забрани за зърно от Украйна

0
0
Джордж Сорос произнася реч

Сорос: Тръмп ще застраши глобалисткото единство, ако спечели изборите

0
1
Електрически скутери на компаниите за споделена микромобилност Lime и Dott, паркирани за наемане на улица в Париж (Charles Platiau/Reuters)

Париж без електрическите тротинетки от днес

0
0
На 26 август 2023 г. на Площада на Републиката в Париж се проведе митинг с призив за прекратяване на продължаващото преследване на Фалун Дафа в Китай. (minghui.org)

Френски правителствени служители се обявиха в подкрепа на Фалун Гонг

0
0
Европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон, Брюксел, Белгия, на 29 януари 2020 г. (Alexandros Michailidis/Shutterstock)

ЕС: Закон за цифровите услуги ще регламентира съдържанието в интернет

0
0
Държавният секретар по въпросите на бизнеса и търговията Кеми Баденох по време на посещение в Окланд за подписването на членството в Транстиохоокеанското партньорство, издадена от Министерството на бизнеса и търговията на 16 юли 2023 г. (Zahn Trotter/Department for Business & Trade via PA Media)

Великобритания се присъедини към Транстихоокеанския икономически пакт

0
0
Пожарникар гледа как горят автомобили след размирици в Нантер, западно от Париж (Zakaria Abdelkafi/Getty Images)

Бунтовете във Франция са „само началото“ на по-големи размирици в Европа

0
0
Запорожката АЕЦ, най-голямата в Европа, се вижда на фона на изпразнения  язовир Каховка след разрушаването на язовирната стена в Енергодар, 27 юни 2023 г. (Libkos/AP Photo)

Русия и Украйна си разменят обвинения в намерение за атака на Запорожка АЕЦ

0
0
Панорама на банково-корпоративния район и централата на Европейската централна банка, Франкфурт, Германия (Kai Pfaffenbach/Reuters)

ЕЦБ повиши лихвените проценти до 22-годишен връх

0
0
Следваща публикация
Министър-председателят на България Николай Денков (снимка: Валентина Петрова, AP, чрез epochtimes.de)

Нов политически сезон със стари политически принципи

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Goodreads-g Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria