В навечерието на 1 февруари, в който за 12-та поредна година България отдава почит на жертвите на комунистическия режим, в емблематичното кино „Влайкова“ бе излъчен новият документален филм „Второто освобождение“. Сценаристи и продуценти на филма са историкът проф. Евелина Келбечева и проф. д-р Светослав Овчаров, който е и режисьор на филма. Чрез разкриването на архивни документи и кадри, станали обществено достъпни преди две години, лентата в рамките на 60 минути осветлява периода на съветската окупация в България (1944 – 1947), която причинява най-големия политически, икономически и нравствен крах в новата българска история.
Гледайте онлайн филма „Второто освобождение“
Филмът разкрива статистически данни в документи – например, че според подписаното примирие България е длъжна да издържа напредващата към Берлин Червена армия – т.нар. Трети украински фронт. Това е струвало на България между 600 милиона и 1 милиард лева на месец. Паралелно с това България е издържала и собствената си армия, която воюва на страната на съюзниците. Но след войната нито СССР, нито САЩ, нито Обединеното кралство се съгласяват България да има статут на воювала срещу Тристранния пакт държава. Филмът започва с историята на прегазено дете от военен камион, като в края на лентата документи сочат, че на семейството на загиналото момченце е постановено обезщетение в размер на 30 хиляди лева, което не било достатъчно дори за погребението му.
В интервю на доцент Красен Станчев по повод създаването на филма авторът проф. Келбечева споделя: „Въпреки факта, че ние имаме високо-професионална академична историогрaфия, която покри почти всички от многото бели петна в историята на България от 1944 г. до 1989 г., въпреки всичко в публичното пространство и в колективното съзнание, 77-годишната комунистическа пропаганда, която дълбае мозъците, продължава. И в рамките на тази пропаганда митът за „второто освобождение“ е много силен и никъде не се говори за окупация. Забраниха ни. В момента, в който променяхме законовата рамка, новите програми по история за гимназиалния курс на българските училища – буквално беше забранено да се сложи термина „съветска окупация“, камо ли тя да се разкаже. И второто табу падна върху процеса между 1963 г. и 1973 г., когато Тодор Живков предлага два пъти България да стане република на Съветския съюз“.
След прожекцията публиката сподели своето искрено изумление от нагледно представената безспорна фактология, като зрител допълни с личен разказ фактите, изложени във филма за грабежи, безчинства и убийства по времето на окупацията на Червената армия в България.
Документалният филм е продукция на „Омега филмс“ и Държавна агенция „Архиви“. Заснемането му се реализира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и Югозападния университет „Неофит Рилски“. В тази връзка зрителите поискаха да разберат дали този филм ще бъде показван в българските училища, на което г-н Овчаров отговори, че именно това е била първоначалната му идея, защото „българските учители знаят толкова малко, колкото и българските ученици“. Зрител на прожекцията дори пристъпи пред публиката и сподели, че е позор да имаме в държавата си паметници на армия окупатор, визирайки намиращия се в близост до кино „Влайкова“ паметник с надпис „На армията освободителка от признателния български народ“.
Режисьорът Светослав Овчаров в студиото на „Панорама“.
В този документален филм много добре се е работило, как трябва да представлява една пропагандна интерпретация на исторически събития и факти. Благодаря за точно систематизираната и много добре преценена информация целенасочена срещу определена страна, без представяне на цялостното състояние.
В продължение на няколко десетилетия, поколения израснаха в България с пропагандната интерпретация на събитията наложена ни именно от тази страна. Благодарение на филма „Второто освобождение“ хората за първи път могат да видят нещата от друга гледна точка.