• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 30 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Българска история и култура

140 години от приемане на закона за местното управление

отЕкип на The Epoch Times
12 октомври , 2022
140 години от приемане на закона за местното управление

Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

Преди 140 години на днешния ден в Княжество България е приет Закон за общините и градското управление. Той е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг и е публикуван в брой 117 на Държавен вестник. Законът за първи път регламентира устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници.

Първата община се открива в Шумен много преди това, със султански декрет, през 1831 г.. Състои се от 12-членна комисия от занаятчии, известна като Съвет на „оникилиите”, която издава първата закононаредба в България. Съветът на „оникилиите” може да се оприличи на местно българско правителство. Издават се наредби, които имат силата на закон за българите в Шумен и Шуменско. Първата българска закононаредба е издадена на 21 ноември 1835 г. след икономическата криза, настъпила след Руско-турската война през 1828-29 г.

Историците посочват съществуването и на гражданско-църковни сдружения с ролята на общини като Скопскта (1829 г.), Прилепската (1825 до 1913 година) и Воденската българска община (1869/70 до 1913 година). Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града.

Създаването и дейността на българската община е една от най-важните изяви на българския народ през Възраждането. Общините стават основни фактори за развитието на просветното дело, за укрепване и запазване на народностното съзнание и традиции, както и в борбата за църковно-национална независимост.

Законът за общините и за градското управление разглежда общината като основна административна единица в държавата и използва многозначителния израз „членове на общината“, вместо възприетото десетилетия по-късно „жители на общината“.

По силата на този закон кметът е бил представител на „правителственната власт“, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ.

Кметът е „натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти„, пише в първия закон за местната власт.

В него е посочено още, че кметът надзирава и се грижи: „за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места“.

Преди 140 години кметът е отговарял още за пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите, за отстраняването на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественото здраве, за метенето и чистотата на улиците, за осветлението, за строителството на сградите, както и за събарянето на тези, които ги „грозят“.

Кметът е бил отговорен и „за арестуванието на здравите просяци и лудите, които са опасни за общественото спокойствие, за нравствеността и за сами себе си“.

Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16.04.1879 г., в която в Гл. 1, чл. 3 е записано „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини.”

През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 определя общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление“.

На 18 юни 1998 г. в Благоевград е проведено Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България. На него е взето решение за Ден на българската община да бъде определена датата 12 октомври. Целта е да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България.

Денят не само отразява духа и вижданията на първите конституционалисти, но очертава представата за общината като общност на хора, споделени цели и морални принципи, посочва председателят на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов в поздравителния си адрес. Той допълва, че не случайно законодателят не използва безличното „граждани“, а говори за „членове на общината“, всеки от които „упражнява общинските си права и се ползува отъ общинските имущества и участвува въ общите задължения и тегоби заедно съ другите членове на общината“ още в първия закон за местната власт.

„Дано между решаването на проблеми, преодоляването на кризи и отпора на предизвикателства успеем да опазим духа на разбирателството в нашите общности и да прокараме пътя към единението“, заявява Панов.

Източници: shumenstories.com, уикипедия, mediapool.bg.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Прочутото панагюрско съкровище в главна зала на РАМ - Пловдив, на  заден фон братя Дейкови, откривателите на съкровището (снимки: Делчо Кунчев)

Панагюрското златно съкровище – уникален поглед в миналото

0
0
Стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в София. Сградата е построена в началото на 15-ти век като джамия. Идеята джамията да се преустрои в църква, както и за името ѝ, е на Петко Каравелов, чиято къща в съседство, на улица "Шести септември" днес е паметник на културата (снимка: Лилия Костова / "Епок Таймс")

Голяма Богородица – размисли за православния празник

0
0
Иван Станчов (снимка от архива на Карин Дом, Варна)

Историята на Иван Станчов – потомствен дипломат, филантроп и градинар

0
0
Икона на Св. равноапостолни княз Владимир (снимка: Интернет)

Свети княз Владимир – покръстителят на Киевска Рус и Русия – приема християнството от България

0
0
Част от многобройните трудове на професор Чилингиров, написани през 90-годишния му живот (снимка: личен архив / Фейсбук)

В Берлин на 90 години е починал проф. Асен Чилингиров – изкуствовед и историк

0
1
Паисий Хилендарски пише своята "История славянобългарска" в продължение на 3 години - от 1760 до 1762 г. (снимка: pintrest)

Честваме 300 години от рождението на Паисий Хилендарски

0
0
Свети Ефрем е канонизиран за светец през 1404 г. от Сръбската църква

На 15 юни Православието почита свети Ефрем – сръбски патриарх, българин по произход

0
0
Част от корицата на романа "Бенковски" на Яна Язова (снимка от архива на д-р Петър Величков)

Яна Язова възпява подвига на Христо Ботев в романа си „Бенковски“

0
0
Училищно шествие по случай 24 май (снимка: namoreto.net)

Текстът за химна на 24 май е създаден в Русе, музиката – в Ловеч

0
0
Свети свети Кирил и Методий са провъзгласени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г.

Православието празнува Деня на Свети свети Кирил и Методий

0
0
Кадър от филма "Второто освобождение"

Истината за „Второто освобождение“ на България – документален филм

0
2
Следваща публикация
(Canva)

Проституцията в България вече не е престъпление, но дали това е морално?

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.