Призракът на комунизма не изчезна с разпадането на Комунистическата партия в Източна Европа. Крахът на комунистическите режими в Съветския съюз и Източна Европа бележи края на половинвековната Студена война между капиталистическия и комунистическия лагер на Изток и Запад.
Много хора бяха оптимисти, вярвайки че комунизмът се е превърнал в реликва от миналото. Тъжната истина обаче е, че вместо това една трансформирана комунистическа идеология се е настанила и вкоренила по целия свят.
Съществуват откритите комунистически режими като Китай, Северна Корея, Куба и Виетнам; има бившия Съветски съюз и източноевропейските страни, където комунистическата идеология и обичаи все още оказват значително влияние; има африканските и южноамерикански страни, които се опитват да въведат социализъм под знамето на демокрацията и републиканството — а после са нациите от Европа и Северна Америка, чиито политически системи са станали приятелска територия на комунистически влияния, без хората дори да го осъзнават.
Комунизмът поражда война, глад, жестоки убийства и тирания. Тези неща сами по себе си са достатъчно ужасяващи, но щетите, нанесени от комунизма, достигат далеч отвъд това. Става все по-ясно за мнозина, че за разлика от всяка друга система в историята, комунизмът обявява война на самото човечество — включително човешките ценности и човешкото достойнство.
В течение на век комунизмът установи крайна диктатура в Съветския съюз и Китай; причини преждевременната смърт на повече от 100 милиона човека; пороби милиарди; доведе света до ръба на ядрена война и така до разрушение. Но още по-важно е целенасоченото и широкоразпространено разрушаване на семейството, подстрекаването към социален безпорядък и атаката срещу морала, които са пагубни за основите на цивилизацията.
Каква тогава е природата на комунизма? Каква е неговата цел? Защо приема човечеството за свой враг? Как можем да му се противопоставим?
