Експерименти доказват, че музиката лекува и влияе положително върху мозъка, интелекта и психическото ни състояние
Една интересна новина, която прочетох тези дни, ме върна към болна тема, за която пиша от години. Последни научни изследвания на американски учени доказват, при това, по категоричен начин, че слушането на класическа музика може да подобри значително слуха, пространствените умения за мислене и дори интелигентността. Съобщиха ни това от нашето, за съжаление, единствено радио за голямата музика, и пак за съжаление (по технически причини и неподкрепено от държавата) все още недостъпно за цяла България.
Новината е наистина сензационна
Това е т. нар. ефект на Моцарт. Той бе докладван за първи път още през 1993 г. от учените от калифорнийския университет „Ървайн“. Тогава е бил осъществен първият, при това много успешен, експеримент. На група от 32 души е било предложено да изслушат една от сонатите на гения от Залцбург, докато друга група е слушала подбрана, но по-лека релаксираща музика, като при това е била помолена да стои на тихо десет минути. Тези, които са слушали Моцарт, са увеличили значително уменията си още през следващите 10 – 15 минути.
В същия американски университет са били изследвани и дългосрочните ефекти на музиката върху мозъка – на 3 – 4-годишни деца. В продължение на половина година са им били давани уроци по пиано. В края на обучението тези деца са издържали успешно тест с различни въпроси за пространство и време и се представили с 50% по-добре, отколкото техни връстници, които не са били обучавани музикално и са слушали класика. Според учените, водили експеримента, този резултат се дължал на по-голямата пластичност на младия мозък и продължителността на излагането му на музиката.
Този нов експеримент доказва – за кой ли път? – че музиката лекува, че влияе положително върху мозъка, интелекта, нашето психическо състояне
Не случайно във Виена от доста години има институт по мелотерапия, лечение чрез слушане на подбрана художествена или както я наричаме у нас, „класическа музика”. Всъщност, редица специалисти твърдят, че детето трябва да слуша такава музика още докато е в корема на майка си. Ефектът й върху неговото умствено, психическо, интелектуално развитие е наистина поразителен. И обратното – от „ритмите от джунглата” неизменно се затъпява (убиват мозъчните клетки!) и поразяват слуха, като постепенно се оглушава. Но редица общини в България започнаха да се надпреварват в организирането на разни „фестове” за рок, поп, джаз, чалга и по този начин, вместо да възпитават младите, започнаха системно и упорито да ги опростачват. И на тези „фестове” те започнаха да се държат дивашки като на футболните мачове. А може би тъкмо това е целта на днешната власт? Груби, опростачени млади хора. И без това образованието системно и целенасочено се смъква надолу. На властта съвсем не й трябват образовани и културни млади хора. Трябват й просто послушни, немислещи, прости гласоподаватели.
Но думата ми тук е за музиката и децата в нашето училище
За съжаление, звуковата и музикалната среда в родината на Орфей и Борис Христов е страшно замърсена от чалгата, поп-а, рап-а, рока, фолка и джаза. Тези ниски жанрове нагло са изместили не само Моцарт, Бетовен, Верди и Чайковски, но дори и по-леките – Йохан Щраус.
В детската градина до блока, където живея, в музикалния и европейски Русе, учителките редовно пускат на най-малките тези шумни и грозни „звуци от джунглата” вместо Моцарт и Вивалди. И така е навсякъде във все по- чалгизираната България. Децата ни просто растат така. Груби, не достатъчно възпитани. Нито учителите от всички степени, нито електронните медии (дори БНР, което съвсем намали дяла на художествената музика, дори в културната си програма „Христо Ботев”), нито държавният и скъпо платен контролен орган СЕМ (Съвет за електронни медии), който допусна да се появят такива уродливи явления като радиата за чалга, нито чалга телевизиите. Те вече наистина нямат чет! Мнозинството млади българи е вече с ниска музикална култура, слуша силно тази вредна за слуха и за мозъка „музика”. Особено когато се приема със слушалки или с високи децибели. Стана дума за децибелите. На диващината по дискотеките не само по курортите, но и в цялата страна трябва да се сложи край. Срамно е, че се славим като страна на певци и музиканти от световна класа, а децата ни растат и живеят в тази груба, опростачена среда.
И тук се сетих за нещо интересно. Да спомена за това, което се прави по тази тема в далечна Венецуела. Там държавата води една много разумна политика – поддържа създаването и развитието на детските и младежките ученически хорове и симфонични оркестри. По програмата на известния композитор, диригент и педагог маестро Хосе Антонио Абреу минават абсолютно всички учащи от тази страна, чиято музикална култура е далеч по-млада и неразвита от нашата.
Там правителството счита, че тези деца и подрастващи вместо да останат на улицата с риск някои от тях да станат и престъпници, да слушат грозните ритми от ниските жанрове, трябва да се развият като възпитани и културни хора, трябва да бъдат включени задължително в това музикално обучение, макар че малко от тях после ще станат професионални музиканти. И това наистина се е получило.
Едно от тези деца, минало през тази мащабно замислена и държавно подкрепена образователна програма, е световно признатият днес диригент Густаво Дудамел (роден през 1981 г.), стигнал до Ла Скала, Метрополитън, Виена и Берлин. Опит, от който трябва да се поучим и ние, но първо просветното министерство трябва да увеличи часовете по музика (да оправи учебниците по музика) и да препоръча на училищата да възстановят своите хорове и оркестри. Преди години в доста български гимназии имаше дори ученически симфонични оркестри, а сега дори учителите по музика просто не водят децата на образователните концерти. Да не говорим за опера или симфоничен концерт, както беше преди.
Нашите оперни театри и оркестри, доколкото останаха след разрушителната „културна” реформа на ГЕРБ, имат специални добри програми за децата от всички възрасти. Но просветното министерство е все още далече от темата за музикалното образование; то се чуди кой още автор и кое произведение да изхвърли от учебниците и да съкрати цели периоди от историята на България. Вместо да увеличи часовете по музика, да организира музикално-образователни програми.
А и много от медиите у нас пишат непрестанно за ниските жанрове, за рока, поп-а , рапа, диското, фолка, чалгата, за Холивуд, за футбола, но не и за истинската култура. Тя е просто на заден план за тях.
Българите от по- старите поколения са доста по-възпитани, образовани, културни. Промяната, за съжаление, ни донесе и лоши неща! И така една от страните с най- добро образование и развита художествена култура вече е съвсем друга. При това, с обиден, мизерен бюджет за култура, в няколко пъти по- нисък от необходимото – сега е 0,4, а в соца – 3! Но нашите медии не се вълнуват от проблемите на нашите театри, оркестри, певци, артисти, музиканти.
И накрая, докъде ще стигнем, ние, хората от родината на Орфей и Борис Христов? Може би до джунглата… Нали науката твърди, че човечеството се е родило там, на юг, в дивата Африка. За да стигне своя апогей в Европа, да се появят Моцарт и Айнщайн…
