Става все по-очевидно, че новият Закон за националната сигурност на Пекин може да засегне всеки човек, независимо къде по света се намира. Експертите определят това като безпрецедентно глобализиране на потисническия модел в страната.
Разширяващото обхвата си законодателство, което влезе в сила от 1 юли, дава правомощия на Китайската комунистическа партия (ККП) да набелязва индивиди за всякакви актове на отцепническа и подривна дейност, тероризъм или заговори с чужди страни. За обвиненията може да бъде предвидена максималната присъда от доживотен затвор.
Законът предизвика опасения, че Хонконг ще се превърне в един от многото китайски градове, попаднали под авторитарната хватката на ККП. Но опасността се разпространи и отвъд.
Вследствие на новото законодателство хонконгските власти издават заповеди за арест срещу американския гражданин и продемократичен активист Самюел Чу и петима други.
„Всяка разпоредба на този закон, разработен в Пекин и постановен без одобрението на хонконгското законодателство, се прилага за всеки извън границите на Хонконг – пише Чу. – Никой не може да избегне закона. Нито аз в САЩ, и със сигурност нито един от приблизително 85 000 американци, живеещи и работещи в самия Хонконг.“
В отговор на постановения закон на 7 август администрацията на Тръмп санкционира лидера на Хонконг Кари Лам и 10 други хонконгски и китайски представители. Санкциите замразяват всички активи, които чиновниците имат в САЩ и напълно забраняват на американците да правят бизнес с тях. В отговор на това, не след дълго Китай налага неуточнени санкции върху 11 американски политици и ръководители на организации, популяризиращи демократични каузи, броят на които съвпадна с този, първоначално санкциониран от САЩ.
Сред единадесетте санкционирани е и Майкъл Абрамович, президент на Freedom House – неправителствена организация със седалище в САЩ.
Ани Бояджян, директор в организацията, нарича закона нов пример за това как ККП „намира начини да изнесе модела на потисничество извън граница“.
„Tвърденита на ККП за широкото прилагане на този закон са меко казано иронични, имайки предвид колко често китайските служители изтъкват принципите за ненамеса и национален суверенитет“ – споделя Бояджян пред „Епок Таймс“, описвайки ситуацията като „скандална“.
Сред другите петима, срещу които са издадени заповеди за арест, е и Чу, който е заподозрян в отцепничество и заговор с чужди страни, което е наказуемо с доживотен затвор.
„За да сме наясно, (Чу) извършваше лобистка дейност тук в САЩ – за собственото си правителство!“– добавя Бояджян.
Санкциите срещу президента на Freedom House са продължение на предишни санкции, наложени през декември миналата година. Бояджян заявява, че този ход е знак за ефективността на наложените от САЩ санкции срещу представители на Хонконг и ККП.
Потресаващ ефект
Националният закон за сигурността е „напълно безпрецедентен“, отбелязва Скот Уатник, съдружник в адвокатската кантора Wilk Auslander и съпредседател на фирменото звено по киберсигурност, отбелязвайки, че законът важи за всички хора по света „без правомощия за юрисдикция или защита за пребиваващи чуждестранни граждани“.
„Китай се стреми да внуши страх на своите критици по света и да контролира всеобщото мнение, така че журналистите и правителствата да мислят внимателно преди да го критикуват“ – споделя Уатник пред „Епок Таймс“. До известна степен Китай ще успее да постигне този „потресаващ ефект“.
Всеки, който обсъжда събитията в Хонконг, е в риск от нарушаване на закона, добавя още той.
Националният закон за сигурност е изготвен в отговор на продължилите месеци наред протести за демокрация, започнали през 2019г.
„Фактът, че тези събития не получават необходимия международен отзвук, би трябвало да плаши всички ни.“ – споделя пред „Епок Таймс“ Доналд Кендъл, научен сътрудник и директор на проекта за спиране на социализма в института The Heartland.
Текстовете на Закона са толкова широкоспектърно написани, че цялата тълкувателна и изпълнителна власт „е в ръцете на Пекин, без никаква супервизия от китайското правителство или друг съдебен орган“ – добавя Уатник. „Законът няма никакви ограничения. Това означава, че каквото реши Пекин – това ще е.“
Според Бояджян има множество мерки, които могат да бъдат предприети от САЩ в борбата със Закона за национална сигурност. Например разширяване на санкциите към субекти, участващи в нарушаване на човешките права в Хонконг; призоваване на други демократични движения да приложат сходни на тези санкции; приветстване на всички хонконгски граждани, принудени да напуснат родната си страна.
Превръщането на Хонконг в авторитарна област се случва с „главоломна скорост“ – казва тя. Вместо служителите в Пекин да разглеждат Хонконг като нещо най-ценно, те отприщиха потисническа кампания, която е „в техен ущърб“.
Абрамович пише: „Разликата между американските и китайските санкции лежи в това, че първите имат за цел да накажат акта на нарушаване на човешките права, докато вторите се стремят да накажат личното мнение, относно тези нарушения.“
Неудобствата, застигнали служителите от Freedom House след последните действия на Пекин, „бледнеят, в сравнение с жертвите, които хората в Хонконг и континентален Китай са направили в стремежа си да защитят и насърчат човешките права и свободи – добавя Бояджян, – за нас е чест да стоим редом с тях.“
След като законът влиза в сила, правителството на Хонконг засилва опитите си да ограничи свободите на града. Властите отлагат планираните законодателни избори за следващата година, позовавайки се на опасенията относно ККП вируса, който избухна в китайския град Ухан в края на 2019 г., а дванадесетте демократични кандидати, спечелили гласове в неофициалната класация, са дисквалифицирани.
Протестните лозунги също са обявени за незаконни.
Както много други експерти, така и Уатник е на мнение, че законът за сигурността може да има обратен ефект, тъй като на преден план застава комунистическият режим. Той нарича наказателните санкции от страна на Китай срещу американските депутати „слаби и празни, тъй като нямат никакво практическо приложение“. Според него наложените икономически санкции върху Китай може да засегнат и американските компании за известен период, но нанасянето на финансов удар на ККП е „може би единственият начин да сложим край на тоталитарното управление в Китай“.
Китайските власти твърдяха, че Законът за националната сигурност ще засегне само малък сегмент от обществото, но скорошните събития показват обратното.
ККП е създала „план за преследване, който идентифицира, проследява и потиска несъгласните с нея“ – споделя пред „Епок Таймс“ Дейвид Къри – изпълнителен директор на Open Doors USA – организация с нестопанска цел, която подпомага християни, преследвани в световен мащаб. Той подчертава и практиката на Китай да потиска религиозните малцинства.
Новият закон в Пекин демонстрира готовността на партията „да пренебрегне своите предишни споразумения, за да продължи империалистичните си идеи“ – казва Едуард Бърк, изпълнителен директор на консервативната политическа група Victoriа Forward, базирана в Австралия.
Бърк споделя пред „Епок Таймс“, че ККП може да бъде спряна само чрез сила, наблягайки на това, че глобалната общност трябва да заеме твърда и единна позиция срещу ККП и да приложи необходимите наказателни мерки.
Ева Фу, Кати Хъ и Асошиет прес допринесоха за създаването на тази статия.
Последвайте Боуен в Twitter: @BowenXiao_
