Захарта заема спокойствие от мозъка ви и го начислява на тялото ви
Захарта е най-социално приемливият начин за справяне с трудности в света. След дълъг работен ден хората посягат към топъл шоколад, отчупват парче шоколад или отварят газирана напитка – и наистина се чувстват по-добре.
Новите изследвания обаче показват, че макар мозъкът да се чувства по-спокоен, тялото може все още да е под стрес.
Ново проучване, публикувано в International Journal of Psychophysiology, изследва дали захарта влияе върху тялото по време на релаксиращи дейности като масаж и тихо почивка.
Изследователите проучили 94 здрави възрастни, разпределени на случаен принцип в една от четири групи: глюкоза плюс масаж, глюкоза плюс почивка, вода плюс масаж или вода плюс почивка – последвани от задача за продължително внимание.
Напитката с глюкоза съдържала 75 грама глюкоза, разтворена във вода – приблизително колкото захарта в около две кена обикновена газирана напитка, или около 20 чаени лъжички захар. Изследователите измервали кръвната глюкоза, кръвното налягане, сърдечната дейност и сигналите от системите за бдителност и релаксация на тялото през целия експеримент. Нивата на кръвната глюкоза били измервани преди напитката, преди сесията за масаж или почивка и отново преди задачата за внимание.
Резултатите показали, че масажът и почивката действат по очаквания начин: участниците се чувствали по-спокойни, а телата им показвали ясни признаци на отпускане. При тези обаче, които консумирали глюкоза, част от системата за бдителност на тялото не се успокоила напълно – което предполага, че захарта може да пречи на тялото да се отпусне изцяло.
„Захарта заема момент на спокойствие от допаминовата система и начислява лихвата на вашето метаболитно здраве“, каза Грант Антоан, натуропатичен лекар и клиничен ръководител по прецизно хранене във Viome, пред The Epoch Times. Докато мозъкът регистрира комфорт, тялото може да продължава да поддържа стресова реакция в дълбочина.
Спокойствието, което усещате, не е това, което мислите
Усещането за комфорт от захарта изглежда се дължи преди всичко на системата за награди в мозъка – а не на цялостна релаксационна реакция на тялото. „Спокойствието, което хората усещат от захарта, е неврохимично събитие в системата за награди“, каза Антоан, който не е участвал в проучването.
Това усещане за спокойствие, обясни той, не се разпростира върху сърдечно-съдовата и нервната система, нито върху стресовите хормони, които продължават да са активни.
„Затова захарна закуска може тихомълком да обезсмисли ефекта от дихателните упражнения или медитацията“, каза той, отбелязвайки, че макар мозъкът да регистрира комфорт в момента, „тялото никога не спира да изпълнява своята стресова програма“.
Глюкозата повишила стресовата активност и затруднила отпускането на тялото – дори по време на успокояваща процедура като масаж, каза Кара Сейдман, диетолог и директор на партньорства в Resbiotic Nutrition, пред The Epoch Times. „Това говори за разминаване между усещаното спокойствие и реалния физиологичен стрес.“
Захарта изпраща стресов сигнал към тялото ви
Тялото реагира на всичко, което постъпва в кръвта.
„Самият скок на захарта е стресов“, каза Антоан. Повишаването на кръвната захар задейства реакцията „бий се или бягай“, ускорявайки сърдечния ритъм и повишавайки кръвното налягане. „Обикновено тези промени настъпват само при повишено натоварване – например по време на физически упражнения, но проучванията върху глюкозата при хора показват, че това се случва дори в покой“, добави той.
Това, което следва скока, нерядко е по-лошо. Когато кръвната захар падне под изходното ниво, тялото го приема като извънредна ситуация и отделя кортизол и адреналин – и двата стресови хормона – за да компенсира. „Еднократна доза захар всъщност може да предизвика два кръга на стресова активация: един при скока нагоре и един при срива надолу“, каза Антоан.
Важно е да се отбележи, че няма универсална граница за това колко захар предизвиква скок на кръвната захар. Ефектът зависи силно от дозата и от контекста. Фактори като останалата изядена храна, инсулиновата чувствителност, нивото на физическа активност и наличието на стрес – всичко това може да повлияе на реакцията на тялото.
За справка: проучването използвало доза глюкоза, равна на количеството, прилагано при орален глюкозо-толерантен тест – голямо, бързо усвоявано захарно натоварване, предназначено да повиши рязко кръвната захар.
Проучванията показват, че консумирането на захар преди стресово събитие може да засили хормоналния отговор на тялото. В едно проучване хора, консумирали глюкоза преди тест за социален стрес – като произнасяне на реч или устно решаване на математически задачи – показали по-висок скок на кортизола в сравнение с тези, които не са го направили.
Най-силно засегнати може да са хората с вече нарушена стресова система – тези, страдащи от хроничен стрес, лош сън или бърнаут: нивата им на кортизол се повишават по-силно и остават завишени по-дълго.
На биологично ниво високата кръвна захар сигнализира, че енергията е в изобилие – и че условията са подходящи за действие, не за почивка. Мозъкът реагира, като превключва тялото в по-бдително и готово за реакция състояние.
Защо копнеем за захар при стрес
Няколко биологични и психологически механизма ни тласкат към захарта, когато сме под стрес. Кортизолът усилва апетита и поражда желание за калорично-богати храни.
Стресът повишава нивата на грелин – хормона на глада – което допълнително засилва желанието за хранене. Хроничният стрес може да направи мозъка „частично глух“ към лептина – хормона на засищането, каза Антоан. „Така човек е по-гладен от обичайното и по-трудно усеща кога се е наял.“
Захарта наистина действа – тя носи облекчение, поне за кратко. Проучванията показват, че тя може да потисне стресовия отговор, като намали активността на ХПА(Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос) – част от стресовата система, която ни помага да останем бдителни и енергични при продължителен стрес.
Този ефект обаче е краткотраен. Облекчението отминава бързо, преди цикълът да се нулира и да поиска нова доза, каза Антоан.
Захарта рядко се консумира самостоятелно. Тя най-често е съчетана с успокояващи дейности – като отпускане на дивана, гледане на нещо или прекарване на време с близки – което задълбочава усещането за облекчение.
Тъй като захарта притъпява стреса – дори и за кратко – следващия път, когато се почувствате претоварени, е много по-вероятно да посегнете към нея отново. И това желание, каза Антоан, се завръща все по-силно.
В дългосрочен план
С времето цикълът взима своето.
Когато захарта се използва многократно за справяне със стреса, инсулинът и кортизолът могат да се повишат едновременно, създавайки ефект на противоборство. Единият хормон се опитва да складира енергия, докато другият се стреми да я задържи в кръвообращението.
Клетките могат да станат по-малко чувствителни към инсулина, а трайно повишената кръвна захар може да допринесе за възпаление и да увеличи риска от заболявания като диабет тип 2 и сърдечни болести.
Захарните напитки, бързото хранене като бургери и пържени картофи, пица и десерти обикновено съдържат празни калории и нездравословни мазнини, каза д-р Дийпак Бхат, интервенционален кардиолог и директор на болница Mount Sinai Fuster Heart, пред The Epoch Times. Когато стресовото хранене се превърне в навик, то може да доведе и до наднормено тегло – още един ключов рисков фактор за диабет и сърдечни болести.
Всичко това не означава, че трябва напълно да се откажете от захарта – или да изпитвате вина, ако посегнете към нея. Комфортът, който захарта дава, е реален – но е частичен. Разбирането на това как захарта влияе върху мозъка и тялото може да помогне на хората да вземат по-съзнателни решения, особено в моменти на стрес.
Да се чувствате по-добре не е само въпрос на моментно облекчение – то е и въпрос на това да позволите на тялото си да се върне напълно към състояние на покой.
от Рейчъл Ан Т. Мелегрито
