Най-значимите съкровища, откривани някога в България, носещи със себе си древния дух на родината ни и българските корени
България е сред държавите с най-богато археологическо наследство в Европа. По земите ѝ са открити десетки ценни съкровища, които разкриват историята на траките, прабългарите и средновековната българска държава. Част от тях са намерени по време на археологически разкопки, а други – съвсем случайно при земеделска работа или строителни дейности.
Стойността на тези находки далеч надхвърля цената на златото и среброто, от които са изработени. Те са безценен източник на информация за древните цивилизации, обитавали българските земи, и са сред най-значимите експонати в музеите у нас и по света.
Представяме ви десет от най-известните съкровища, открити в България или свързани с българската история.
10. Варненското съкровище
През 1972 г. при изкопни работи край Варненското езеро е разкрит енеолитен некропол с 294 гроба. В част от тях археолозите откриват над 3000 златни предмета с общо тегло повече от 6,5 килограма.
Находката е определяна като най-богатия некропол от халколита в Европа. Златните предмети, датирани между 4400 и 4100 г. пр. Хр., се смятат за най-старото технологично обработено злато в света. Днес Варненското съкровище е сред най-ценните експонати на Археологическия музей във Варна.
9. Вълчитрънското съкровище
Едно от най-впечатляващите тракийски златни съкровища е открито през 1924 г. в лозе край плевенското село Вълчитрън.
То включва 13 масивни златни съда с общо тегло около 12,5 килограма. Сред тях има купи, чаши и съдове с характерни дръжки, които според учените са използвани при религиозни ритуали на тракийски владетели и жреци.
Съкровището е датирано към XVI–XII век пр. Хр. и днес се съхранява в Националния археологически институт с музей при БАН, а негово копие е изложено в Регионалния исторически музей в Плевен.
8. Луковитското съкровище
През 1953 г. местен земеделец случайно открива край Луковит едно от най-ценните тракийски сребърни съкровища в България.
Находката включва 15 богато украсени сребърни съда – чаши, фиали и кани, както и елементи от конска амуниция с изображения на лъвове, човешки лица и сфинксове. Орнаментите са изработени с изключително майсторство и включват палмови листа, лотосови цветове и растителни мотиви.
Археолозите датират съкровището в третата четвърт на IV век пр. Хр. Днес то е част от експозицията на Регионалния исторически музей в Ловеч.
7. Хотнишкото съкровище
Хотнишкото златно съкровище е открито при археологически разкопки през 1956–1957 г. в селищната могила край село Хотница.
Първоначално археолозите намират 44 златни предмета, сред които пластини, халки и масивна златна спирала. При последвалите проучвания след 2000 г. са разкрити още няколко ценни артефакта, включително златни идоли и спирали.
Част от предметите са сред най-ранните известни изделия от обработено злато в света и свидетелстват за високото ниво на развитие на праисторическите общества по българските земи.
6. Дъбенското съкровище
Едно от най-значимите археологически открития на XXI век в България е направено през 2004 г. край карловското село Дъбене.
До разкопките се стига, след като археолози попадат на златна огърлица, намерена случайно от местен земеделец по време на оран. Последвалите проучвания разкриват над 21 000 златни елемента, както и уникален златно-платинен кинжал.
Находката е датирана между 2500 и 2000 г. пр. Хр. Произходът ѝ все още предизвиква научни дискусии, като според различни хипотези тя е свързана с ранните тракийски или прототракийски общности. Съкровището е изложено в Националния исторически музей.
5. Съкровището от Над Сент Миклош
Една от най-загадъчните находки, свързвани с ранната българска история, е открита през 1799 г. край град Над Сент Миклош (днешен Съниколау Маре, Румъния). Златните съдове са намерени случайно от работник в имот на братята Христо и Кирил Накови – българи, преселили се в Банат.
По-късно съкровището е подарено на австрийския император Йозеф II, а дарителите получават благородническа титла.
Колекцията включва 23 изящно изработени златни съда – кани, купи и ритони с общо тегло около 10 килограма. И до днес произходът ѝ е предмет на научни спорове, но мнозина изследователи я свързват с Първото българско царство. Оригиналът се съхранява в Музея за история на изкуството във Виена, а точно копие е изложено в Националния исторически музей в София.
4. Перешчепинското съкровище
През 1912 г. десетгодишно пастирче открива край село Мала Перешчепина, в днешна Украйна, едно от най-богатите съкровища от ранното Средновековие.
Находката съдържа повече от 800 златни и сребърни предмета с общо тегло над 75 килограма. Сред тях са златни съдове, накити, ритони, над 200 златни слитъка и десетки византийски монети.
Особено значение имат три златни пръстена с гръцки надписи. След разчитането им през 1982 г. става ясно, че два принадлежат на хан Кубрат, а третият – на неговия вуйчо Органа. Това се приема като едно от най-силните доказателства, че съкровището е свързано с владетеля на Стара Велика България.
Днес Перешчепинското съкровище се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.
3. Преславското съкровище
Открито случайно през 1978 г. при земеделски дейности, Преславското съкровище е сред най-ценните паметници на българското Средновековие.
Колекцията включва изящни златни накити, позлатени апликации, сребърни лъжици, обкови и византийски монети. Високото качество на изработката свидетелства за развитието на ювелирното изкуство по време на Първото българско царство.
Археолозите датират укриването на съкровището към края на X век, когато Преслав е опустошен първо от войските на киевския княз Светослав, а по-късно превзет от византийския император Йоан Цимисхи.
2. Рогозенското съкровище
Рогозенското съкровище е най-голямото тракийско сребърно съкровище, откривано в България. То е намерено през 1985 г. в двора на жител на врачанското село Рогозен, а последвалите археологически разкопки разкриват останалата част от находката.
Съкровището съдържа 165 сребърни съда – фиали, канички и чаши, част от които са позлатени. Общото им тегло надхвърля 20 килограма.
Според специалистите съдовете са изработвани в различни ателиета между края на VI и първата половина на IV век пр. Хр. и вероятно са принадлежали на влиятелен тракийски владетелски род.
По-голямата част от колекцията се пази в Регионалния исторически музей във Враца, а част от експонатите са изложени в Националния исторически музей.
1. Панагюрското съкровище
Безспорно най-известното златно съкровище в България е открито на 8 декември 1949 г. край Панагюрище. Братята Павел, Петко и Михаил Дейкови попадат на него случайно, докато добиват глина за местната керемидена фабрика.
Находката представлява великолепен тракийски златен сервиз с тегло 6,164 килограма. Той включва девет съда – една фиала, една амфора и седем ритона, изработени с изключително майсторство и богата украса.
Четири от ритоните завършват с глави на животни, а три са оформени като женски лица, които традиционно се свързват с амазонките. Смята се, че сервизът е използван при религиозни церемонии или владетелски пиршества.
Съкровището е датирано от края на IV – началото на III век пр. Хр. и остава един от най-ценните символи на тракийската култура. Въпреки десетилетията научни изследвания, въпросът кой е бил неговият собственик все още няма категоричен отговор.
