По време на честванията президентът Радев коментира последното развитие на войната в Украйна и сложната политическа ситуация у нас
На 19-ти ноември 2024 г. се отбелязват 139 години от славната победа на България в защита на Съединението на княжестовото с Източна Румелия. България очаква нападение от Османската империя, но вместо това е вероломно нападната от западната си съседка, с която ни свързват вяра, език и култура. Решаващият бой със сръбската войска е при Сливница и победата на българите е категорична. На 19-ти ноември отбелязваме и 146 години от създаването на Сухопътните войски на България. Двете дати съвпадат от 1992 г., когато юбилеят от най-славната и първа победа на българската пехота е избран от Министерски съвет за ден на най-старите и основни въоръжени сили в България.
Подвигът на Осми пехотен полк
Осми пехотен приморски полк е създаден на 12-ти октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска, Провадийска и Варненска пеши дружини. Първата им голяма битка е планирана в защита на Съединението – при турската граница. На 19-ти септември 1885 г., военният министър в правителството на Петко Каравелов – капитан Константин Никифоров, заповядва Осми пехотен полк да се отправи в състав от 32-ма офицери и 3681 низши чинове за град Ямбол. В 8 часа на 20-ти септември Осми пехотен потегля за Ямбол, съпроводен на 7 километра извън града от хиляди граждани на Варна и жители на околните села. За 6 дни личният състав на Осми пехотен полк изминава общо 200 км, т.е., средно по 30-40 км на ден, по лоши и разкаляни пътища. На 27-ми септември 1885 г. княз Александър І прави преглед на командвания от майор Димитър Филов Ямболски отряд. Той поздравява войниците, изразявайки удовлетвореност от отличния вид на приморци и проявеното от тях усърдие в ученията.
Войната със Сърбия променя всичко. Осми пехотен полк се придвижва ускорено от турската към сръбската граница и успява да пристигне за битката при Сливница, заедно с Шести пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.
В чест на Осми пехотен полк през 1936 г. по инициатива на българския офицер (и впоследствие известен лечител) Петър Димков е издигнат мемориал на един от централните булеварди във Варна.
Бранислав Нушич – обективният му поглед води до политическо изгнание в България
Първото произведение от 1886 г. на един от най-забавните сръбски писатели е „Разкази на един ефрейтор“. Тя е обективен поглед върху Сръбско-българската война, в която Нушич е мобилизиран на 22 години. Той разказва как сръбската пропаганда представя българите като агресивни врагове, а реалността се оказва съвсем различна.
„Та исках да ти река, ефрейторе, че тия хора не са виновни нито пред бога, нито пред хората. Виждаш ли, можехме и ние като тях да бъдем пленници, а те да ни карат. Мигар те не са хора, а, ефрейторе? На, виж ги как, досущ родни братя, не оставят ранения, а всички го носят, туй са истински хора. Аз викам, че не е срамно да им помогна, пък вие каквото щете, казвайте, туй е то!“ – след тези разсъждения сръбският войник хваща носилката с ранения българин и го носи в продължение на час, пише Нушич в книгата си.
След края на войната Нушич разказва как е починал е от раните си един от героите на Сръбско-българската война. А на погребението му, на което се стича цял Белград, не се явява никой от двореца, за което Нушич критикува крал Милан. Осъден е на две години затвор за обида, а после живее за кратко в България като политически изгнаник.
Паметникът на Скърбящия воин във Видин – единствен по рода си в цяла Европа
Във Видин (със старо име Бдин – бел.авт.) пред видинската гара може да бъде видян най-забележителният войнишки паметник в Европа. Той изобразява уморен воин, навел глава над оръжието си, с тъжно изражение на лицето. Това е Паметникът на Скърбящия воин, дело на скулптора Андрей Николов – автор и на лъва до Паметника на незанйния воин в София. Българинът, макар и победител, тъгува заради братоубийствената война срещу сръбския народ. За този паметник английския журналист Берлайн, който , посещава Видин през 1919 г., пише следното: „България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен…“
Голямата битка за град Видин е на 15-ти ноември 1885 г. Тя завършва с победа за България. Любопитен и малко известен факт е, че помощ на обсадените българи във Видин с оръжие оказва подареният руският кораб „Голубчик“, чийто командир е руският дворянин, капитан Владимир Луцки, който остава в България (по-скоро в Източна Румелия) въпреки волята на руския цар. Корабът «Голубчик» изпълнява многократно рейдове под носа на сръбските войски, плавайки под фалшив австрийски или руски флаг, като моряците понякога се маскирали като госпожици с чадърчета и рокли. Именно тези смели и дръзки действия помагат на българските войски да устоят на обсадата и в крайна сметка да победят.
Румен Радев: Геният на българските пълководци ще остане завинаги в аналите на военното изкуство, а българският войник – символ на безпримерна храброст и себеотрицание
В тържествата на 19-ти ноември 2024 г. пред Пантеона на загиналите в Сръбско-българската война „Майка България“ край с. Гургулят, община Сливница взе участие държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев. В речта си той заяви: „Сухопътните войски изнесоха на плещите си тежестта на войните за национално обединение и независимост. Геният на нашите пълководци ще остане завинаги записан в аналите на военното изкуство, а българският войник – символ на безпримерна храброст и себеотрицание. Сухопътните войски на България продължават да бъдат гръбнакът на българската армия и основен гарант за нашата сигурност и суверенитет.“
Румен Радев се обърна и към служещите в армията днес с думи на признателност: „Вярвам, че ще успеете, защото във вашите вени тече кръвта на нашите славни деди – от Гургулят, Чаталджа, Дойран и Драва и не само – във вас продължава да живее тяхната всеотдайност към България“, като не пропусна да благодари и на ветераните, пренесли през времето славните традиции и непобедимия български дух.
В брифинг за медиите Румен Радев коментира и последното развитие на войната в Украйна и сложната политическа ситуация в България.
„Снишаването и примирението с покваряването на цели институции и превръщането им в бухалки, с отявлената корупция, с превземането и унищожаването на бизнеси, с чадъра над главните герои в грабежа на КТБ, с опростачването на българското политическо пространство, води неминуемо до разграждането на имунните сили на държавността“, предупреди Румен Радев за опасностите пред българското общество. Той упрекна партиите, че „забравят основната си задача след изборите – да формират мнозинство, което да излъчи правителство“.
В отговор на журналистически въпрос за решението на САЩ да позволи на страната да изстрелва американски ракети с голям обсег към руска територия държавният глава заяви: „Време е политическият покер, където залаганията и плащанията са с живота на хиляди хора всеки ден, да приключи. Всяка ескалация в момента е опасна игра с огъня.“
Румен Радев изрази надежда връщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом да доведе до прекратяването на военните действия в Украйна. Той за пореден път подчерта, че Европа има нужда от сигурност, а България има интерес от установяване на мир, тъй като страната ни е непосредствен съсед на конфликта.
В статията са използвани материали от сайта „Българска история“.
