Народната мъка е твърде тежка, за да може да се носи от едного! Тази мъка е моята власт и никой не може да я снеме от моите плещи! (цитат от романа на Яна Язова „Васил Левски“)
Век и половина след обесването на Васил Левски, делото и заветите на Апостола на свободата продължават да живеят в съзнанията на българите. За това свидетелства и новооткритата в столицата временна изложба „Васил Левски в София и Софийско. 150 години ПАМЕТ И БЕЗСМЪРТИЕ“.
Открита на 16 февруари в изложбената зала „Триъгълната кула на Сердика“ към Регионален исторически музей – София, изложбата е реализирана в партньорство с Националния военноисторически музей, Националния литературен музей, Софийска градска художествена галерия, Министерство на транспорта и съобщенията, Държавната агенция „Архиви“, Българска народна банка, проф. Димитър Вълчев, галерия „Лоран“, които институции и частни лица са ангажирани със съхраняването и създаването на над 100 експоната от новооткритата юбилейна изложба.
Изложбата представя документални свидетелства и автентични предмети от дейността на Васил Левски по изграждането и укрепването на мрежата от революционни комитети на територията на София и близките околности вкл. лични вещи на сподвижници на Левски, пищов кремъклия със сребърен обков, револвер на Георги Стоицев – Абаджията и много други разнородни по своето значение и символика експонати.
Представени са публикации и възпоменателни броеве в печатни издания, произведения на изобразителното изкуство, пощенски марки, проекти и образци на монети и банкноти с лика на Левски, проследяващи как се изгражда образът на Апостола след трагичната му гибел и как се съхранява паметта за него. Ден след откриването на изложбата е валидирана пощенска марка по повод 150 години от обесването на Васил Левски, която ще бъде последващо изложена сред експонатите.
Изложбата представя и историята на паметни места за Васил Левски в София като паметна плоча пред входа на Националната художествена галерия, бронзов барелеф на фасадата на Телефонната палата, бюст-паметник в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина и разбира се паметника на Васил Левски, официално открит на 22 октомври 1895 г. в присъствието на негови родственици. От историческо значение са останките от турските казарми от 16 в., където Левски преживява последните дни от живота си. Днес те могат да бъдат открити североизточно от Военния клуб в близост до ул. „Париж“, като символично напомнят за килията, в която Апостола прекарва последните часове от живота си.
Богатата изложба включва и исторически детайли за обиколките на Левски в София, за създадените ключови контакти и съвместната му работа с местни възрожденски дейци като софийските книжари. Като близки сподвижници на Апостола са книжарите Никола Крушкин – Чолака, Стоян Неделчев Табаков, Георги Стоицев – Абаджията и Никола Вардев, които съчетават в дейността си ролята на просветители, книгоразпространители и националреволюционери, имащи заслуга за пропагандирането на идеите за политическо Освобождение. Месец и половина преди освобождението на София – 4 януари 1878 г., книжарите са заловени с изключение на Никола Вардев и са обесени пред собствените си книжарници. В паметта на софиянци четирите лъвски фигури на „Лъвов мост“ символизират софийските книжари – революционери и съмишленици на Апостола.
Изложбата представя информация и за сподвижниците на Васил Левски в Софийско, като се споменават селата Биримирци, Обрадовци, Требич, Гниляне, Желява, Горубляне и други. Като сигурно убежище и централно място за комитетските срещи на Левски със съмишленици от Софийско е Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“. При обиколките си из софийските села той е придружаван от игумена на манастира – о. Генадий Ихтимански – Скитника.
От окръжно писмо до частните революционни комитети, издадено от БРЦК в България – експонат от изложбата прочитаме:
„Нашето дело върви напред, и ще се надяваме, че с божието име, за нас ще настанат ония щастливи минути, които очаква секо българско сърце.“
Изложбата цели да привлече интереса на съвременния българин, като го отнесе с благоговейно сърце в миналото, карайки го да се замисли за своето бъдеще, защото Васил Левски безспорно е човек, какъвто се ражда веднъж на милион. Изложбата несъмнено би накарала всеки да се присъедини към мнението на някои наши историци, че величието на Апостола не се състои във факта, че той е бил самотен, неразбран и изоставен от своите съратници, а напротив – че е бил заобиколен от достойни, дейни и самопожертвувателни хора, над които е изпъквал благодарение на своя гений.
Един народ, който познаваше признателността
А бързоходни куриери продължаваха да му носят от всички краища на България един и същи вик:
„Дяконе, бягай, спасявай се!“
— Аз чакам тук един последен куриер, който ще дойде от София — каза Дякона. — Този куриер аз изпратих да изучи подробно как стоят работите там по разкритията на Димитър Общи. Той трябва да ми докладва как се е предала най-напред работата, кой кого е предал, кому какъв е бил разпитът. Затворените кои са, отде са, под какъв затвор са поставени и съдбата им за какво сочи? Ако съдбата им сочи на смърт, оттука аз ще отида да ги отърва. Ако останат в затвор, скоро ще стане революцията, която готвим, и тогава заедно ще си ги вземем неповредими.
Когато куриерът от София пристигна с писмен отговор, който един от членовете на Софийския комитет му бе предал извън града, татарпазарджишките революционни работници възликуваха. Чаканият отговор гласеше: по всичко се вижда, какво изловените ще ги пуснат на свобода, освен обираните на пощата, които ще лежат в затвор.
— Дяконе, сега ти можеш вече да напуснеш страната! — отдъхнаха си татарпазарджичани. Те се бяха събрали този ден да изпратят Дякона от своя град.
Предрешеният скитник се усмихна вместо отговор и какъвто беше, не им каза накъде отива.
От романа на Яна Язова „Васил Левски“
Временната изложба „Васил Левски в София и Софийско. 150 години ПАМЕТ И БЕЗСМЪРТИЕ“ може да бъде разгледана до 21 май 2023 г. с вход свободен, като галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика, филиал на Регионалния исторически музей – София, се намира на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 16.