• За нас
  • Пишете ни!
петък, 20 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

27 март – Световен ден на театъра

отОгнян Стамболиев
27 март , 2026
8d51194a d13d 4763 ad55 96731b7d1663

Слово за театъра от Ян Кот

Ян Кот (1914 – 2001) е световноизвестен полски театрален критик, теоретик, есеист и преводач. Произхожда от еврейско семейство от Варшава, приело католицизма през годините на войната. Завършил Варшавския университет, професор в него от 1949 г. През 50-те години става известен с изследванията си върху драматургията на Шекспир и античната гръцка драма. Не приема официалната идеология и пише срещу нея. Принуден да емигрира, той се установява през 1969 година в САЩ, преподава в университетите в Бъркли и Йейл. Канен е като гост-професор в редица университети на Западна Европа през 70-те и 80-те години… През 1978 г. получава американско гражданство.

Сред най-значителните му и превеждани трудове са: „Шекспир днес“, „Японският театър“, „Гръцката трагедия“, „Есета върху литературата и театъра“, „Кантор“ и „Гротовски“. Превел е съчинения на Сартр, Дидро и Молиер.

Слово за театъра

Границите на театъра днес са много неясни. Това, което наричаме „шоу“ и „спектакъл“ е нещо съвсем различно. Операта, която по мое време бе един доста конвенционален жанр, с точна схема и като че ли без перспективи, сега усилено се театрализира, особено на Запад. Реформата в театъра днес, т. е. синтезът между танц, музика, живопис, светлина, всъщност идва от операта, която бе открита преди четири столетия във Флоренция в салона на графовете Барди… Освен това се развиха: жанрът „уан мен шоу“, рециталът, пантомимата, кукленият театър, театърът с актьори и кукли. Театралните форми, както и „паратеатралните“, се променят непрекъснато. Да не говорим за театъра в телевизията – там ролята му е огромна. Нямам предвид тъй наречения „теле театър“. В САЩ вече се появи нов жанр, наречен „документална драма“ – драматизиран документ, в който границата между тъй наречената театрална фикция и почти репортерското излагане на фактите не се усеща. Този тип „театър“, разбира се, има и доста противници. В телевизията започнаха да театрализират доста рубрики, сред тях и теле новините! Функцията на театъра като транслиран текст, заедно с образ, музика и дори някакъв драматичен конфликт, е наистина нова. Да се театрализира информацията, която досега приемахме в чист вид, е нещо непознато, дори шокиращо… Но това не означава, че в театъра има криза, както твърдят някои. Не, театърът непрекъснато се развива и променя. Мисля, че ролята му в нашия живот – дори в ежедневния – става все по-важна…

Мястото на традиционния театър днес е ограничено, докато в миналото беше изключително важно. Хората преди живееха с театъра – сега ги вълнуват други неща. За съжаление, и драматургията е в рецесия – в световен мащаб. А без добра традиционна драматургия няма добър театър.

Учудвам се, че днес Шекспир се поставя толкова много. Никога досега не е имало толкова масирано присъствие на неговия театър по световните сцени. Всяка година се правят около 400 постановки – от Щатите и Аляска до Южна Африка и Япония – на текстове от великия Уил. И повече на трагедиите, отколкото на комедиите. Без съмнение, сега трагичното е на преден план в театъра. Животът ни е драматичен, на моменти трагичен. Най-големият съвременен трагик за мен си остава Бекет. Той като че ли е най-близо до трагичното усещане за света. Лично аз го боготворя.

Не ходя често на театър, защото вече съм стар и болен. Живея на два часа път от Ню Йорк. Прекарвам доста време от годината в Лос Анджелис, но там театрите не са чак толкова интересни. Гледам предимно студентски представления или тъй наречените „оф- оф-“ представления, които по принцип не приемам, но мога да кажа, че понякога са доста забавни и смешни. Разбира се, доста от тях са направени псевдо авангардистки. За съжаление други наблюдения върху американския театър нямам, въпреки че отдавна живея в тази страна.

Трябва да призная, с известно неудобство, че през последните години чета единствено класиците и изобщо не следя съвременната световна драматургия. Като човек на театъра ме е срам да го кажа, но е така.

В моменти на социално напрежение, които сега се извършват в нещастната посткомунистическа Източна Европа, ролята на драматичното изкуство, на театъра постепенно нараства. Той се превръща в истинска социална и политическа трибуна. Подобна е ситуацията и в редица страни на Латинска Америка – там отдавна политическият театър е водещ. Наистина в моменти на силно напрежение театърът може да се превърне в нещо като акумулатор. Да си спомним близкото минало в Източна Европа. Имаше доста строга цензура. Нямаше свобода нито на словото, нито на вероизповеданията. Преследваше се религията, еротиката беше строго забранена. Почти всичко беше забранено. Театърът беше нещо като отдушник. Културата носеше някакво мнимо усещане за свобода…

Когато напрежението спадна, театърът започна да се занимава със себе си. Доколкото разбрах, „Хамлет“ на Аджей Вайда – неговата последна, засега четвърта, постановка на трагедията не е политически спектакъл. Вайда тук пренебрегва и морала. Интересува се от други неща – иска да прави естетски театър или както казваха някои „изкуство за изкуството“. Лично аз не приемам подобен прочит на Шекспир. Премного държа на този автор.

Не мисля, че „метафорично-естетическият театър“ има някакво голямо и светло бъдеще. Разбира се, той може да бъде привлекателен и интересен, но до определен момент. Освен това, в страните на Източна Европа, и по-специално в Полша, много театри ще бъдат затворени. Ще останат театрите и оперите в големите центрове, защото не е нормално да има театър във всеки околийски център – нивото не може да бъде достатъчно високо, а и потреблението намалява. Ще остане истинският театър, без политически и други пристрастия… И нещо друго: не бива да забравяме, че най-главното в театъра са актьорите. Не толкова пиесата и особено режисурата, а актьорът – този, който е на сцената. За жалост, мнозина режисьори забравиха тази азбучна истина – за тях актьорите се превърнаха в нещо като материал, като „глина“, която те, водени от властническите си инстинкти, искат постоянно да мачкат в ръцете си!

Театърът започна да се разслоява. Според мен в близко бъдеще ще има два основни вида театър: интелектуален (условно казано) и развлекателен. Пиеси и спектакли с дълбоко съдържание, решени с по-модерни изразни средства, и комедии, криминалета, полупорнографски водевилчета (каквито всъщност винаги е имало). Досега ние, театралите, считахме, че публиката е едно цяло, че е унифицирана – нали това беше основната цел на комунизма, да ни уеднакви до обезличаване, до унищожение! – но се оказа, че сме се лъгали. Публиката е доста дислоцирана. И това не е съвсем толкова лошо, както мислят някои естети.

В своята родина Шекспир винаги се е радвал на огромен зрителски интерес. Но веднага трябва да подчертая, че англичаните вече не ходят чак толкова често на театър. Там има един доста развит театрален туризъм, който носи добри печалби на организаторите, не и на изпълнителите. В Стратфорд на Ейвън и в Лондон, а и на другите места за театър, идват много туристи. Правят се доста фестивали и фестивалчета. И това съвсем не е лошо! Все пак, театърът има бъдеще…

Ян Кот

f3775a72 520d 4f50 84c5 f238f6340ba3

Ян Кот става световноизвестен благодарение на съвременния си прочит на Шекспир. Той е сред малцината театрални критици, които успяват да променят начина, по който възприемаме Шекспировите шедьоври.

Основната му сила е в дарбата да показва „как историята е част от драмата и драмата – част от историята“ (както самият той казва в интервю през 1985 г.). Теориите на Кот са повлияли и продължават да влияят на някои от най-големите новатори в съвременната театрална режисура по цял свят.

„Чете ли някой все още Ян Кот?“ С този риторичен въпрос започва статията си „К като Кот“ доайенът на съвременната английска театрална критика Майкъл Билингтън през 2012 г.

Отговорът му в съкратен вид е следният: „За онези, които не познават това име, Кот е полски професор, чиято книга „Шекспир – нашият съвременник“ оказва силно въздействие върху театъра. Като я препрочитам сега, се удивлявам колко много е попила от нея нашата театрална култура. Макар да живеем в епоха на голямо Шекспирознание, не мога да се сетя за другиго, който да влияе на самият постановъчен процес по такъв начин като Кот“.

Бележки и превод от английски: Огнян Стамболиев

Споделете тази статия
Tags: Литература и поезияОпера и театър

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0
Полицията издаде заповед за арест на мъж, нападнал практикуващи Фалун Гонг пред китайското консулство в Торонто, съобщи асоциация

Полицията издирва нападателя на практикуващи Фалун Гонг

0
0
Първата среща между Тръмп, Си и Путин завърши без изявления на лидерите

Първата среща между Тръмп, Си и Путин завърши без изявления на лидерите

0
0
Прогноза за времето за четвъртък, 19 ноември

Времето в четвъртък, 19 ноември: силен вятър на север и запад, до 21 градуса

0
0
Снимка: Официална страница на Левски във Фейсбук

Epoch Times Bulgaria позна: Голяма новина за Левски вече е официална!

0
0
Трети удар срещу Кримския мост за седмица спря влаковете

Трети удар срещу Кримския мост за седмица спря влаковете

0
0

Свързани Публикации

a15edaf0 839a 4d91 9dbb 3835ce4add84

Филм за Стойчо Мазгалов с премиера в София на 23 ноември

0
0
822397ed 8cbf 4347 8037 3fd711a0aab2

„Жизел“ в Русенската опера в памет на проф. Петър Луканов

0
0
85d1e749 090d 4227 8d1b b6d86301b342

Държавна опера – Стара Загора предлага билети с 50% отстъпка на 20 ноември

0
0
Корица на стихосбирката „Жал ми е за камъка...“ от Григоре Виеру, в подбор и превод на Огнян Стамболиев. Художественото оформление включва картина на българския живописец Стефан Кацаров. Издателство „Авангард принт“, Русе.

Светла мъдрост струи от съзерцанието на камъка

0
0
Слушайте днес: „Концертът от Аранхуес“ на Хоакин Родриго разкрива блясъка на китарата

Слушайте днес: „Концертът от Аранхуес“ на Хоакин Родриго разкрива блясъка на китарата (видео)

0
0
1aaab61f 64be 4b86 8c95 810518c9024c

БАПЗГ настоява за минимални заплати от 1550 евро за медицинските специалисти

0
0
Основните акценти от азиатското турне на Тръмп

Основните акценти от азиатското турне на Тръмп

0
0
изображение генерирано с ИИ

Как преборих алкохолната зависимост: над 9 години без капка и обещание „В ада не се връщам!“

0
0
Сърбия получи нов временен държавен глава – Александър Чупич от „Студентска листа“

Сърбия получи нов временен държавен глава – Александър Чупич от „Студентска листа“

0
0
https://www.sofia.bg/bg/

Столичната община променя достъпа до Витоша

0
0
Следваща публикация
32cd65fb c448 4cba a285 f709c93ed304

Седмицата на модата продължи с триумф на съвременните български дизайнери

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.