Двамата лидери ще се срещнат в Аляска на 15 август, за да обсъдят начините за прекратяване на продължаващия конфликт между Русия и Украйна
Американският президент Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин ще се срещнат в Анкъридж, Аляска, на 15 август, в опит да сложат край на руско-украинския конфликт.
Това ще бъде първата среща лице в лице между двамата лидери, след като Тръмп стъпи в Белия дом за втори мандат. Тя също така ще бъде първата среща на върха между президентите на двете държави, откакто руските войски влязоха в Украйна през февруари 2022 г.
Макар руските и украинските сили да водят преки бойни действия вече 3 години и половина, настоящият конфликт е част от по-широка борба за регионално влияние между Русия и Запада.
Украинският президент Виктор Янукович, който поддържаше приятелски отношения с Русия, избяга от Украйна през февруари 2014 г. на фона на ожесточени улични протести. Те бяха предизвикани от решението му да се откаже от споразумение за разширяване на икономическите връзки с Европейския съюз.
През февруари 2014 г., само няколко дни след бягството на Янукович от Украйна, руските сили завзеха Кримския полуостров. До март Москва официално обяви анексирането на територията. В източния украински регион Донбас проруски сепаратисти започнаха да се отделят от новото украинско правителство, което създаде предпоставки за вътрешен украински конфликт. Този конфликт по-късно прерасна в сегашния етап на преки бойни действия между Русия и Украйна.
Съединените щати и редица други държави по света подкрепят Украйна през цялото времетраене на конфликта с доставки на оръжие и финансова помощ, като същевременно разширяват санкциите, целящи финансовото изолиране на Русия.
От 2022 г. насам САЩ са отпуснали 175 милиарда долара в полза на Украйна. Около 128 милиарда долара от тях са отишли за пряка подкрепа за Украйна, според оценка на базирания в Ню Йорк Съвет за международни отношения.
През цялата си предизборна кампания през 2024 г. и в началото на втория си мандат, Тръмп многократно разкритикува досегашния финансов ангажимент на САЩ към Украйна. Той призова Европа да поеме по-голяма част от финансовата тежест за регионалната си сигурност и изрази желание за бързо договаряне на край на конфликта.
Въпреки че по време на предизборната си кампания Тръмп заяви, че може да постигне споразумение за разрешаване на украинския конфликт в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, примирие все още няма.
Разочарован от бавния напредък в преговорите, през юли американският президент посочи 8 август за краен срок, до който Путин да се съгласи на споразумение за прекратяване на огъня. Целта беше да се избегнат нови американски санкции и икономически наказания срещу Русия и нейните търговски партньори. След изтичането на този срок Тръмп обяви, че двамата с Путин ще се срещнат лично, но не предостави повече подробности за заплахата от санкции.
Очаква се двамата президенти да се срещнат на обединената база Елмендорф-Ричардсън в 11:30 ч. местно време (18.30 ч. българско време).
Украинският президент Володимир Зеленски няма да присъства.
Тръмп допуска вероятност за размяна на територии
Освен че контролират Крим от 2014 г., руските сили успяха да завземат почти цялата Луганска област и по-голямата част от три други украински области: Донецк, Запорожие и Херсон. Общо руските владения обхващат около 20% от територията на Украйна преди 2014 г.
След като обяви срещата си с Путин, Тръмп заяви, че споразумението за прекратяване на конфликта може да включва размяна на някои завзети територии.
Републиканецът посочи, че руските сили в момента контролират ценни земи в границите на Украйна.
„Русия е окупирала голяма част от Украйна. Те окупираха някои много важни територии. Ще се опитаме да върнем част от тази територия на Украйна.“, обеща 47-ят президент на САЩ.
Зеленски вече се противопостави на идеята за отстъпване на каквито и да било украински територии, като подчерта, че конституцията на страната му забранява подобни действия.
„Отговорът на украинския териториален въпрос вече е записан в конституцията на Украйна“, заяви Зеленски на 8 август. „Никой няма да се отклони от това – и никой няма да може. Украинците няма да подарят земята си на окупатора.“
Американският държавен глава изрази по време на пресконференция на 11 август недоволството си от позицията на Зеленски.
„Малко ме притеснява фактът, че Зеленски каза: ‘Аз трябва да получа конституционно одобрение’. С други думи – той има одобрение да влезе във война, да убива хора, но има нужда от одобрение, за да направи размяна на територии, защото определено ще има размяна на територии.“
Тръмп допълни, че в хода на преговорите ще има „добри неща“ и „някои лоши неща“ за двете страни.
Условията на Зеленски
Володимир Зеленски проведе на 13 август разговори с различни международни съюзници на Украйна, включително с държавните глави на Финландия, Литва, Румъния, Австрия, България, Канада, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Япония, Люксембург, Латвия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Турция.
„Участниците също се съгласиха, че преговорите могат да дадат резултат само ако се провеждат при спиране на огъня“, съобщи офисът на Зеленски. „Лидерите решиха, че ако Русия не се съгласи на тази стъпка по време на срещата в Аляска, санкциите срещу руската военна икономика ще бъдат засилени.“
Офисът на украинския президент информира също, че участниците в срещата са подчертали, „че международните граници не могат да се променят със сила и че Украйна, заедно с други европейски държави, трябва да има надеждни гаранции за сигурност.“
Украйна от години се стреми към членство в НАТО.
„Лидерите подчертаха, че не може да има ограничения върху отбранителното сътрудничество на Украйна с други държави, нито Русия може да има право на вето при присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО“, гласи съобщението.
Путин се противопоставя на влизането на Украйна в НАТО и превърна предотвратяването на това във военна цел.
Възможни са гаранции за сигурност извън НАТО
В обръщение към журналисти във Форт дьо Брегансон на 13 август, френският президент Еманюел Макрон съобщи, че е разговарял с Доналд Тръмп преди срещата на върха в Аляска.
Макрон посочи, че Тръмп подкрепя продължаването на гаранциите за сигурност за Украйна, но подчерта, че тези гаранции няма да бъдат под егидата на НАТО.
Член 5 от Северноатлантическия договор съдържа разпоредба за взаимна отбрана, която задължава страните-членки на НАТО да подкрепят отбраната на всяка друга страна-членка, която е нападната.
Гаранция за сигурност от НАТО за Украйна би могла да предизвика по-голям пряк конфликт между Русия и западния алианс.
Тръмп заплашва Русия със „сериозни последици“
В изказване на 13 август Тръмп заяви, че ще има „много сериозни последици“ за Русия, ако срещата на върха в Аляска с Путин не доведе до окончателното прекратяване на украинския конфликт.
Американският президент не уточни какви биха могли да бъдат тези последствия.
Въпреки че САЩ не наложиха преки санкции на Русия след изтичането на крайния срок от 8 август, те наложиха 50-процентно мито на Индия миналата седмица, заради продължаващите ѝ покупки на руски енергийни продукти.
Тръмп заплаши с налагането на т.нар. вторични мита, насочени към износа от основните търговски партньори на Русия. Китай изпревари Индия като най-голям купувач на руски енергийни продукти, но Тръмп все още не е наложил подобни вторични мита на Пекин.
В разговор с водещия на радио Fox News Брайън Килмийд на 14 август Тръмп заяви, че решението му да наложи мита на Индия вероятно е повлияло на решението на Путин да поиска срещата в Аляска.
„Със сигурност, когато загубиш втория си най-голям клиент и вероятно ще загубиш и първия си най-голям клиент, мисля, че това играе роля“, коментира Тръмп.
Възможни следващи стъпки
В същото интервю Тръмп изказа мнението, че „Има 25% вероятност тази среща да не бъде успешна.“ Той посочи, че може да са необходими допълнителни срещи, за да се постигне споразумение за прекратяване на настоящия украински конфликт.
„Това е като партия шахмат. Тази среща подготвя втората среща“, обясни американският лидер.
След разговорите със своите съюзници на 13 август, Зеленски заяви, че трябва да има тристранен формат за обсъждане на конфликта.
Миналата седмица Путин потвърди, че е отворен към идеята за директни разговори със Зеленски, но посочи, че условията все още не са подходящи за такава дискусия.
„Повторих, че като цяло нямам нищо против това, възможно е“, каза Путин в изявление, цитирано от руската държавна информационна агенция ТАСС. „Трябва обаче да се създадат определени условия за това. За съжаление, създаването на такива условия все още изисква дълъг път.“
