През 1940 г. в Индианополис български бежанци от Македония издават „Македонски алманах“ – книга, посветена на запазването на българския корен дух и език в областта, която въпреки всички дадени свидни жертви така и не успява да стане част от България. След Първата световна война Македония окончателно е поделена между Сърбия и Гърция, а огромната бежанска вълна, започнала още през 1913 г., продължава с нова сила. И вече не само към родната земя, но и в чужбина. Много македонски българи решават да опитат късмета си в държавата, която за целия свят е символ на свободата – демократична Америка. Македонците отвъд океана се обединяват в Македонска патриотична организация и отварят български училища, църкви и читалища. И всичко това е документирано в ценния книжовен труд, получил 85 години по-късно своя втори живот.
Гост на представянето на фонотипното издание на „Македонски алманах“ в клуб „Яйцето“ на Софийския университет на 2-ри октомври 2025 г. беше българският президент Румен Радев.
„Не само младите хора, а и всички политици трябва да разгърнат „Македонски алманах“, за да видят как се отстоява българският корен, дух и език – заяви той. – Този труд е безценно свидетелство за вечната кауза на македонските българи и техните общности в Съединените щати, Канада и Австралия да продължат вековната борба за свобода и справедливост на македонските българи.“
Държавният глава изрази признателност на инициаторите за преиздаването на книгата – МПО, Македонският научен институт, Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка, издателство „Тангра“. Благодари и на всички, които с дарения и съпричастност са подкрепили начинанието.
„За да вървим напред като общество, осъзнало своите корени, и да изграждаме отношения на добросъседство и взаимно доверие с нашите братя от Република Северна Македония, ние трябва да стъпим на историческата истина. А този алманах по категоричен начин я показва“, заяви президентът Румен Радев.
Принцип на всеки почтен журналист, историк и политик е да има предвид историческата истина. Ако нечия гледна точка е в разрез с историческата истина, не е редно тя да бъде взета под внимание. И това се отнася не само за неразбирателствата между Република Северна Македония и България, но и за всички други световни конфликти и противоречия, както и за тези в българското общество.
С ограничаването на президентските пълномощия управляващите подчиняват службите за сигурност на политическите си цели, заяви Румен Радев
Удар по демокрацията, който ще има дългосрочни негативни последици – така нарече Румен Радев готвените законодателни промени при назначаването на председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Разузнаване“ по време на медиен брифинг в Софийския университет на 2-ри октомври. Той посочи, че ако бъдет приети, тези промени окончателно ще подчинят службите на политическите цели на управляващите и ще бъдат употребени от тях: не само за манипулации по избори, за прикриване на кражби и грабеж, но и за създаване на компромати срещу неудобните и задушаване на всяка възможна опозиция.
Румен Радев напомни събитията от 2013 г., когато българските граждани въстанаха срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. „Сега същият този Пеевски взема службите на абордаж с присъдружните му партии“, подчерта той. Във връзка с двете разпореждания на Върховния касационен съд за това, че Борислав Сарафов вече не е и. ф. главен прокурор Румен Радев посочи, че съдът явно се произнася по закона, който е ясен с условията и сроковете, в които може да се изпълнява тази длъжност временно. „Крайно време е нашата съдебна система да бъде така организирана, че да има истинско върховенство на правото, а не върховенство на силовия натиск върху съдебната система“, подчерта държавният глава и даде пример с политическите арести на кметове на опозицията и смачкването на дела за грабежа на автомагистрала „Хемус“.
