На днешната дата се навършват 97 години от атентата на Мара Бунева в Скопие. Само на 26 години българката от Тетово хладнокръвно застрелва сръбския прокурор Велимир Прелич, след което и себе си. Умира от раните си ден по-късно.
Историческо мълчание в името на политкоректността
Убийството, извършено от Мара Бунева, винаги е било покрито с мълчание, в името на добрите отношения между България и Сърбия. Но мълчанието за истината трудно може да доведе до добро. Затова ще се опитаме днес да разкажем фактите, каквито са. И нека читателите ни отсъдят сами за доброто и злото в тази история.
Сръбските зверства над българите в Македония
започват още след края на Първата Балканска война. На 14-ти октомври 1912 г., докато българските войски коват победа след победа в Одринска Тракия, в Скопие начело на сръбската армия влиза сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич. Посрещнат е от местното население като освободител, а първите му думи към българския владика Неофит са „Да се помолим, владико, в църквата на цар Душан!“
Сърцето на българския духовник се свива. Той разбира, че сърбите смятат Македония за своя. Малко по-късно на Каменния мост князът е посрещнат с цветя от група деца, сред които е и 7-годишната Васка Зойчева.
– Па шта си ти? – пита престолонаследникът.
– Българка! – отговаря малката Васка.
Тежка плесница се стоварва върху бузата на момичето. Мълвата за „мъжката“ постъпка на сръбския княз бързо се разнася из Скопие и из цяла България. Вазов пише прочутото си стихотворение „Па шта си ти?“
Но сърбите не спират. Те са си поставили за цел да унищожат всичко българско в Македония. Забраняват честванията на Кирил и Методий и вместо това искат да се чества официално свети Сава. Хора биват убивани заради това, че отказват да се назоват сърби или защото говорят на български език. Положението става още по-страшно след подписването на Ньойския мирен договор.
По време на Първата световна война
бащата на Мара Бунева е кмет на Тетово
След края ѝ Мара не издържа на сръбския терор и заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за Иван Хранков, офицер от българската армия. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. На няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 г. Мара Бунева се завръща в Тетово, а през декември същата година се развежда със съпруга си – за да не буди подозрение. През 1927 г. се установява в Скопие. Там отваря свое шивашко ателие, което ѝ дава достъп до съпругите на елитното общество в Скопие. Освен това, Мара живее при свои роднини, които са съседи на семейство Прелич. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина (както е наречена Македония след Първата световна война – бел.ред.) и главен участник в Скопския студентски процес от декември 1927 г. срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Убийството на Вардар
На 13-ти януари 1928 г. Мара Бунева среща Прелич на стария Камен мост над река Вардар. Вади пистолет и го убива. След това се прострелва в гърдите. Когато на място пристигат представители на сръбските власти, Мара е още в съзнание. На въпрос защо е убила Прелич тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
На следващия ден Мара умира от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело, а гробът ѝ не е запазен.
Отгласи в пресата
Атентатът привлича вниманието на европейските медии към съдбата на българите под сръбска власт. Френската преса нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ обяснява: „Лозунгът на организацията (ВМРО – бел.ред.) е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство.“
Паметна плоча за Мара Бунева
След влизането на българските войски и администрация в Македония през пролетта на 1941 г. на мястото на атентата в чест на Мара Бунева е поставена паметна плоча. През септември 1944 г. тя е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. Възстановена е на 13-ти януари 2002 г. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 г. се стига до побой над хората, събрали се да отдадат почит на паметта на своята сънародничка. През 2008 г. в навечерието на честванията Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13-ти януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа, проявите на 13-ти януари 2008 г. са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.
Честванията през 2025 г.
Честванията на 12-ти януари 2025 г. в Република Северна Македония се осъществяват с подкрепата на българската фондация „Македония“. Те преминават мирно, с отговорното съдействие на полицията в Скопие. Около 100 българи се събират при плочата на Мара Бунева на вардарския кей, за да оставят цветя. В църквата „Свети Димитър“ в македонската столица е отслужена панахида. Заупокойна молитва и панахида е отслужена и в църквата в град Прилеп, където е роден големият български писател Димитър Талев, написал за Македония епичната четирилогия „Железният светилник“ – „Преспанските камбани“ – „Илинден“ – „Гласовете ви чувам“.
През 2024 г. излиза филмът „Отмъстителката“
През 2023 г. за Мара Бунева е заснет документалният филм „Отмъстителката“. Сценарист е Тони Николов, а режисьор – Ралица Димитрова. Премиерата на лентата е на 12-ти януари 2024 г. в кино „Одеон“ в София.
На Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София. На нея е наименуван нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика. В Благоевград на 2-ри август 2021 г. е открит бюст-паметник на Мара Бунева, по инициатива на внучката на нейния брат Анна-Мария Бунева, която от години живее в Чикаго. Инициативата е подпомогната от братство „Хайдути“ – Чикаго и от ВМРО – Благоевград.
„Па шта си ти?“
„Па шта си ти?“ – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
„Па шта си ти?“ – с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец;
„Па шта си ти?“ – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
японец, негър, циганин, индиец –
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнанье –
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на геройте техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“
Иван Вазов, януари 1913 г.
