Приоритетните инвестиции за приблизително 22,8 млрд. евро обхващат железопътни и пътни коридори, трансгранични връзки и нови мостове по направленията между Егейско море, Дунав и Черно море.
България, Гърция и Румъния ще съсредоточат съвместните си усилия върху 25 ключови транспортни проекта с висока степен на готовност. Те са част от общо 53 проекта и трябва да допринесат за изграждането на непрекъсната транспортна мрежа по направленията Север – Юг и Изток – Запад.
Приоритетните инициативи са на приблизителна обща стойност 22,8 млрд. евро, като част от необходимото финансиране вече е осигурено. Сред тях са железопътни и пътни коридори, мостове и други големи трансгранични връзки.
Планът за действие поставя сътрудничеството между трите държави на етап на съвместно планиране и реализация на конкретни инфраструктурни проекти между Егейско море, Дунав и Черно море.
Общ план след меморандума от 2025 г.
Документът беше подписан по време на среща на високо ниво в Брюксел на тема „Приятели на Югоизточна Европа: Да преодолеем липсите заедно“.
В подписването участваха министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, гръцкият транспортен министър Христос Димас, румънският държавен секретар на транспорта и инфраструктурата Йонел Скриоштяну, европейският комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, координаторът за Европейски транспортен коридор „Балтийско море – Черно море – Егейско море“ Марио Мауро, координаторът на Европейски транспортен коридор „Рейн-Дунав“ Маргарида Маркеш и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Робърт де Гроот.
Планът е в изпълнение на меморандума за разбирателство между правителствата на България, Гърция и Румъния за засилено трансгранично сътрудничество в рамките на Платформата за коридора Черно море – Егейско море. Меморандумът беше подписан на 3 декември 2025 г.
Железопътните проекти заемат водещо място
Основна част от портфейла в плана е свързана с железопътната инфраструктура. Предвидените проекти са насочени към постигане на по-високи скорости и по-голям товарен капацитет, електрификация, внедряване на европейски системи за сигурност и удвояване на участъци.
Сред целите са също подобряването на достъпа до пристанищата и създаването на по-надеждни връзки между България, Гърция, Румъния, Молдова и Украйна.
В плановете за периода до 2034 г. попадат модернизацията на участъци по натовареното железопътно направление между Бургас, Варна и Русе, както и проектирането на два нови моста над Дунав при Силистра и Никопол.
Русе – Гюргево – Букурещ сред проектите с по-бърза реализация
Модернизацията на съществуващата железопътна връзка Русе – Гюргево – Букурещ е сред проектите, предвидени за най-бързо изпълнение. В нея е включена и електрификацията на съществуващия мост.
Проектът ще кандидатства за финансиране от „Reflow call“ на Механизма за свързване на Европа през настоящия програмен период. Предвиденият срок за реализация е 2028 – 2030 г.
Отделно се очаква до 2032 г. да бъде изграден нов комбиниран железопътен и автомобилен мост между Гюргево и Русе заедно с обходни трасета около двата града.
Сред финансово обезпечените проекти е FAST2 Danube, свързан с удълбочаването на водната граница между България и Румъния. Завършването му е планирано за 2028 г.
България поставя акцент върху синхронното изграждане
По време на форума Георги Пеев постави акцент върху необходимостта трансграничната инфраструктура от двете страни на границите да бъде изграждана координирано.
„Трансграничните проекти, по които има политически ангажимент, техническа готовност и реална перспектива за финансиране, трябва да бъдат едновременно включени в националните инвестиционни програми, така че изграждането на инфраструктурата от двете страни на границата да се случва синхронизирано“, заяви министърът.
За България стратегически приоритет е свързването на Егейско море през страната с Дунав, Румъния и европейската транспортна мрежа.
Пеев изрази подкрепа за силно европейско финансиране на трансграничната транспортна инфраструктура през следващата финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2034 г., както и за увеличаване на средствата по Механизма за свързване на Европа.
Министърът постави и въпроса за съвместното планиране на транспортната и отбранителната инфраструктура още от началния етап на бъдещите инвестиции.
„При планирането на новата инфраструктура транспортът и отбраната трябва да работят заедно още от началния етап, така че инвестициите да отговарят както на икономическите нужди, така и на изискванията за устойчивост, кризисна готовност и военна мобилност“, заяви Пеев.
