В проектобюджета за догодина парите за изследвания и развойна дейност в отбраната са 5 млн. евро при 70 000 евро сега
Договорът за изтребителите F-16 Block 70, подписан през 2019 г., включва трансфер на технологии за 120 млн. долара. Проектите по него са общо шест, а досега е осъществен едва един. Това каза днес министърът на отбраната Димитър Стоянов на кръгла маса в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), посветена на темата „Трансфер на технологии, иновации и стратегии в отбраната“. Другите пет, по думите му, все още не са факт и се нуждаят от преобразуване.
За да навакса българската икономика пропуснатите възможности, държавата, отбранителната индустрия и научните среди трябва да работят по-тясно заедно, смята министърът. Като пример той посочи покупката на зенитно-ракетни комплекси за над 1,1 млрд. евро – една от най-големите сделки за модернизация на армията. В нея не е заложено индустриално сътрудничество. Според Стоянов това поставя България в неизгодна позиция, а в сегашната фаза на проекта положението не може да се промени.
Българско участие при „Страйкър“
По-добри са изгледите българската индустрия да се включи при проекта за бойните машини „Страйкър“. Стоянов припомни, че докато договорът се е подготвял при служебното правителство, е било уговорено машините да се сглобяват в България. В момента тече първият му етап – интегрират се комуникационното оборудване и въоръжението. Самото сглобяване е вторият етап, обясни министърът.
Пари за наука и очаквания към фирмите
В проектобюджета за 2027 г. Министерството на отбраната е записало 5 млн. евро за научноизследователска и развойна дейност. Тази година сумата е 70 000 евро, съобщи Стоянов при откриването на кръглата маса.
Той подчерта, че наред с увеличението е нужно средствата да се използват по-ефективно, а приоритетите за научните и технологичните разработки в отбраната да бъдат ясно определени.
Към българските компании министърът отправи призив да инвестират в иновации и да повишават технологичните си възможности, за да издържат на конкуренцията и да се включват по-активно в производството на високотехнологични отбранителни изделия.
България, заяви още той, трябва да участва във веригата за доставки, вместо само да наблюдава икономическите процеси отстрани. Дотам се стига с активно сътрудничество между държавните институции, бизнеса и научната общност.
Какво казаха ректорът и заместник-министърът
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, който също говори при откриването на форума, открои дългогодишното партньорство между университета и Министерството на отбраната. Той отбеляза и приноса на катедра „Национална и регионална сигурност“ в подготовката на проекти за реформите и планирането в сектора за сигурност и отбрана.
Заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова-Иванова съобщи, че ведомството започва редовни срещи между държавата, бизнеса и научната общност. Целта е да се свърже онова, което е необходимо на въоръжените сили, с производството в страната. Тя добави, че са нужни и законови промени, които да облекчат процедурите за придобиване на отбранителни способности, и че в министерството вече се работи по въпроса.
