Училища бяха подпалени, полицаи и журналисти бяха нападнати, а учител беше залят с бензин. От понеделник полицията извърши 5000 ареста.
Ескалиращите протести в гимназиите във Франция отново бяха обхванати от насилие на 2 октомври, когато пред училища горяха пожари, по полицията бяха хвърляни предмети, а в цялата страна избухнаха сблъсъци.
В източния град Белфор полицейски висш служител беше пребит до безсъзнание край гимназия сутринта на 2 октомври. Прокуратурата започна разследване за опит за убийство във връзка с нападението, което министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес осъди по TF1 като „неизразима жестокост“.
В Ла Сиота, крайбрежен град близо до Марсилия, учител в лицея „Ла Медитеране“ беше залят с бензин и ритан, докато се опитвал да успокои напрегната конфронтация, съобщиха пред The Epoch Times от образователната администрация на Екс-Марсилия. Полицейски автомобил също беше залят с бензин, но не се запали.
Рано същата сутрин беше предизвикан пожар на входа на лицея „Роже Верлом“ – държавна гимназия в 15-и район на Париж, който овъгли входната врата, разтопи домофона и изгори паркираните отвън велосипеди. Представители на регионалния съвет съобщиха пред The Epoch Times, че това е бил един от трите големи пожара, регистрирани в гимназии в региона на Париж същата сутрин.
Според Нюнес полицията и жандармерията извършили 5000 ареста в цялата страна от понеделник. Градско насилие избухна около 158 училища във Франция, като имаше нападения срещу полицаи, учители, журналисти и случайни минувачи, каза той.
На 1 октомври министърът на образованието Едуар Жефре заяви, че от началото на протестите са били ранени 170 ученици и 65 служители в образователната система. Втората цифра включва 40 директори на училища. Освен това повече от 100 гимназии бяха понесли сериозни щети, каза той.
Безредиците произлизат от протести, започнали миналия месец в предградията на Париж, където ученици първоначално се събраха срещу недостига на учители и лошото състояние на училищните сгради. С нарастването на тежестта на инцидентите правителството определи движението като градско насилие.
Кой стои зад блокадите?
Канцеларията на министър-председателя Себастиен Льокорню заяви на 1 октомври, че френските разузнавателни служби разглеждат протестното движение като предполагаемо „маневра, организирана от LFI и нейните крайнолеви проксита“.
LFI, или La France Insoumise („Непокорна Франция“), е партията, основана от Жан-Люк Меланшон – крайнолява политическа фигура във Франция, известна с подкрепата си за режимите на страни като Китай, Куба и Венецуела.
LFI отрича да носи отговорност за насилието.
Друга мрежа от активистки групи и профили в социалните мрежи помогна за разпространяването на протестите онлайн, съобщи френското издание Le Point.
Сред тях е RED Youth – крайнолява колективна група, която води кампания срещу „ислямофобията“. Групата, заедно с профили в социалните мрежи, свързани с LFI, се опита да мобилизира младите хора около протестите.
RED Youth беше сред организациите, основали колектива Génération EDR през 2025 г. Сред другите участници бяха USL, вече разпуснатата Antifascist Young Guard и Muslim Students of France.
В доклад на френското правителство, публикуван през май 2025 г., Muslim Students of France беше описана като младежкото крило на мрежата на „Мюсюлмански братя“ във Франция.
„Мюсюлмански братя“ е определена като терористична организация в редица държави. Междувременно Съединените щати определиха някои от регионалните ѝ клонове като терористични групи.
Един широко разпространен монтаж беше публикуван в Instagram от Шахин Хазами – френско-ирански инфлуенсър, който се определя като независим журналист, описание, оспорвано от френската съдебна система. „Полицейско насилие срещу гимназисти е регистрирано в няколко града по време на блокадите“, гласеше надписът.
Видеото събра около 1 милион гледания в рамките на часове. До 2 октомври публичният брояч на публикацията показваше повече от 5 милиона гледания.
На 10 септември съд в Бобини, край Париж, призна Хазами за виновен в възхваляване на тероризма заради публикация в социалните мрежи от 7 октомври 2023 г. – деня на ръководеното от „Хамас“ терористично нападение срещу Израел. Той получи 10-месечна условна присъда и обжалва решението.
В парламентарен доклад на Франция от 2025 г. Хазами е описан като „агент за влияние на Ислямска република Иран“.
За какво са протестите
След среща с министъра на образованието Едуар Жефре на 2 октомври студентските организации заявиха, че ще продължат мобилизацията си и че правителството не е предложило „конкретни мерки“.
На 6 октомври е насрочена общонационална демонстрация.
Двата водещи студентски синдиката – Student Union и High School Students’ Union – призовават за голям протест срещу „икономическата несигурност и социалната и расовата дискриминация при подбора“.
В гимназиите те посочват „препълнени класни стаи, недостатъчен брой служители и учители и влошаващи се условия за обучение“.
На университетско ниво синдикатите осъждат процедурите за прием, които според тях представляват „система за социално и расово сортиране“. Те също така осъждат „логика на национално предпочитание“, насочена срещу чуждестранните студенти, които плащат по-високи такси за обучение и получават по-малка държавна финансова помощ от френските граждани.
„Проява на две Франции“
Франция има дълга история на улични протести, простираща се повече от два века – от Френската революция от 1789 г. и въстанията от 1830, 1848 и 1871 г. до студентските вълнения и общонационалните стачки през май 1968 г.
Иван Риуфол, френски журналист и автор на „Предстоящата гражданска война“, заяви пред The Epoch Times, че вижда безредиците като „проява на две Франции, на две френски младежи“.
Едната, каза той, е „мирната Франция“, която той противопостави на друга, „мултикултурна“ Франция, която е „съвсем очевидно направлявана от политически движения като La France Insoumise и от ислямисти“.
Риуфол отдаде безредиците на онова, което нарече „двойна слепота“ във френското общество.
Първата, според него, е неспособността на последователните правителства да се справят с това, което той нарече „културен, граждански и национален сепаратизъм“, който той отдаде на описваната от него неконтролирана имиграция и трудността да бъдат интегрирани хора от различни културни среди.
Вторият провал, каза той, е отказът да се види това, което той нарече идеологическо завладяване на френската образователна система от крайната левица – процес, който той проследява до овладяването ѝ от Комунистическата партия след Освобождението в края на Втората световна война.
