„Скрито съкровище: Век загадки“ представя преоткритата колекция от скъпоценности на Австро-Унгарската империя
Карл I беше последният управляващ монарх от династията на Хабсбургите. След разпадането на империята му той, съпругата му императрица Зита (1892–1989) и децата им отидоха в изгнание през 1919 г. Карл I почина на 34-годишна възраст, преди да се роди осмото му дете. Свалената от престола императрица остана да отглежда децата и да пази наследството на фамилията, докато Европа отново беше разтърсена от катаклизмични политически промени с възхода на Хитлер. Заради откритото си противопоставяне на диктатора императрица Зита и децата ѝ бяха подложени на преследване от нацистите. Семейството избяга от континента и намери убежище в Канада. През октомври 1940 г. те се заселиха в град Квебек.
Опазване на семейното наследство
През следващите десетилетия се смяташе, че местонахождението на Флорентинския диамант, един от най-големите известни диаманти, е неизвестно. Широко разпространени слухове твърдяха, че е бил изгубен, откраднат или дори прешлифован. През ноември 2025 г. новината попадна в международните заглавия: Флорентинският диамант, заедно с още 14 династични бижута на Хабсбургите, запазени от императорската двойка въпреки продажбата или кражбата на други бижута, е бил съхраняван безопасно от 1940 г. в куфарче, оставено от императрицата в канадска банка.
Макар че императрица Зита се завърна окончателно в Европа през 50-те години на XX век, бижутата останаха скрити в Канада. Тя разкри за съществуването им само на двама от синовете си – Роберт и Родолф – и нареди информацията да остане поверителна, докато не изминат поне 100 години от смъртта на император Карл.
На свой ред те предадоха тайната на собствените си синове, които заедно с главата на рода, братовчед им Карл фон Хабсбург-Лотринген, обявиха пред света през 2025 г., че бижутата са запазени. Оттогава фамилията е поверила колекцията на канадски тръст. В знак на благодарност за сигурното убежище, предоставено на техните роднини по време на Втората световна война, тръстът „Сен Жозеф“ е предоставил бижутата за изложбата в Националния музей на изящните изкуства на Квебек.
Императорски бижута
Изложените съкровища се отличават с разнообразие от материали, форми, предназначение и време на създаване. Някои са изработени за модната икона на XIX век, австрийската императрица Елизабет (1837–1898), известна като Сиси, от бижутерската къща Köchert – придворни бижутери на императорското семейство. Бижутерската фирма A.E. Köchert съществува и днес и се управлява от шестото поколение на фамилията. Тесните връзки между Хабсбургите и Köchert продължават и днес: внуците на императрица Зита се обърнаха към Кристоф Кьохерт, за да прегледа и удостовери автентичността на бижутата.
Важен символичен предмет в колекцията е знакът на Ордена на Златното руно от XVIII век. Музеят пояснява, че това „е един от най-престижните католически рицарски ордени в Европа и ключова част от династичната идентичност на Хабсбургите“. Император Карл I и съпругата му бяха ревностни католици. Карл I носеше този медальон, изработен от сребро, злато и позлатено сребро, диаманти и камъни, които може би са турмалини, по време на поклонението пред тленните му останки.
Особено личен предмет е джобен часовник от около 1770 г., украсен с диаманти и нещо, което изглежда като розови сапфири. Той е изработен от Жан-Антоан Лепин, великия часовникар на своята епоха, работил за френските крале. Часовникът е принадлежал на Мария-Антоанета (1755–1793), кралица на Франция, и е бил част от чеиза ѝ. Стъкленият капак на гърба му съхранява кичур коса. Това може да е спомен от майката на Мария-Антоанета – австрийската императрица Мария Терезия.
Друг часовник в колекцията, който може да е принадлежал на императрица Мария Терезия, е удивителен предмет, вграден в огромен фасетиран смарагд с размерите на кокоше яйце. Капакът му на панта също е изработен от смарагд. През 70-те години на XIX век Köchert превръща този предмет в шатлен за императрица Елизабет.
Безспорната звезда на тази колекция е впечатляващият Флорентински диамант – с двоен розов шлиф с девет страни. Този уникално шлифован цветен камък е в мек бледожълт цвят с лек зеленикав оттенък. Добит е в прочутия индийски регион Голконда, вероятно през XV век. До началото на XVIII век този район беше единственият източник на диаманти в света.
Диамантът премина през различни европейски дворове. Възможно е да е принадлежал на Карл Смели, херцог на Бургундия (1433–1477), но могъщата флорентинска фамилия Медичи е първият му документиран собственик. Смята се, че на портрет от 1623 г. Мария Магдалена Австрийска (1589–1631), съпруга на тосканския велик херцог Козимо II де Медичи (1590–1621), е изобразена с Флорентинския диамант като украшение за коса.
Последният тоскански велик херцог от рода Медичи почина през 1737 г. без син. Негов наследник беше Франц, херцог на Лотарингия (1708–1765), който по-късно стана император на Свещената Римска империя и беше съпруг на императрица Мария Терезия. Така Флорентинският диамант беше пренесен в Австрия и в Хабсбургския двор. Той беше поставен в игла за шапка, носена от Франц I. Диамантът остава в това украшение.
Изложените бижута правят повече от това да заслепяват. Те разказват вълнуващи истории за политическа власт, личен живот, майсторство, война, смяна на режими, изгнание и оцеляване. Остава надеждата тази изложба да открие повече възможности бижутата да бъдат видени лично и да се научат подробности за тяхната история.
Изложбата „Скрито съкровище: Век загадки“ в Националния музей на изящните изкуства на Квебек е открита на 4 септември 2026 г.
