Дванадесет скулптури от три поколения на семейството разкриват в „Метрополитън“ майсторството и символиката на ренесансовата глазирана теракота
Около 1440 г. успешният италиански скулптор Лука дела Робия завинаги променя флорентинското изкуство, когато създава калаена глазура, която придава на теракотата цветен блясък. Преди това нововъведение на ренесансовия художник скулптурите са монохромни произведения от бронз или мрамор, които често струват цяло състояние.
Освен че оцветява скулптурите, глазурата на Дела Робия има и практическото предимство да прави теракотата устойчива на атмосферни влияния. Освен това големите теракотени произведения могат да се изработват на части с помощта на множество калъпи. Това прави теракотените скулптури преносими, евтини за транспортиране и често лесни за повторно сглобяване без видими фуги.
Дела Робия (1399 или 1400-1482) пази формулата на своята калаена глазура в тайна, като я споделя единствено с племенника си Андреа (1435-1525). По-късно Андреа и петимата му синове усъвършенстват семейната художествена традиция в своите работилници до средата на XVI век.
Изследователите на изкуството Хю Онър и Джон Флеминг описват глазираните теракоти на Лука дела Робия в книгата си „Световна история на изкуството“:
„Съзерцателното спокойствие, което се излъчва от неговите релефи, е постигнато чрез уникално проста идеализация. Цветовете често се ограничават до фон в красив небесносин цвят, до цъфтящи растения и плодове, а фигурите с класически моделираните си драперии остават бели, така че да разпръскват небесно сияние.“
Ранните творби на Андреа отразяват стила на чичо му, но по-късно той развива усет към въздействащи, натуралистични високорелефни произведения.
Глазирана теракота на Дела Робия в Америка
Музеят на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк притежава най-голямата в Америка колекция от глазирани теракоти на Дела Робия, обхващаща три поколения от семейството. Дванадесет от тези скулптури от италианския Ренесанс са включени в новата изложба на музея: „Преоткриване на Дела Робия в Мет“. Показаните теракотени скулптури включват произведения за лично благочестие, малки домашни статуетки и монументални олтарни композиции.
Сред акцентите на изложбата е изключителен дар от колекцията на Дик Улф: сияйна люнета, тоест полукръгъл архитектурен елемент, на „Мистична мандорла“.
Изложбата включва и единствения запазен съвременен портрет от семейство Дела Робия: портретен медальон на Франсоа I, крал на Франция.
За първи път от 70 години са показани и 33 взаимно свързващи се части от „Успение Богородично (Олтарът на Маркуанд)“ на Андреа дела Робия след неотдавнашната им реставрация. Частично консервираният олтар е представен с видеоанимация, която показва как 66-те глазирани теракотени части на олтара първоначално вероятно са били сглобени като пъзел.
Изненадващо, блестящите глазирани теракотени произведения на Дела Робия оказват новаторско влияние и върху американските колежи, а началото идва именно с „Олтара на Маркуанд“.
Семейство Маркуанд
През 1882 г. нюйоркският бизнесмен и колекционер на изкуство Хенри Г. Маркуанд подарява на Музея на изкуството „Метрополитън“ произведението, което смята за „Успение Богородично“ на Лука дела Робия. По онова време високият 10 фута олтар от глазирана теракота е най-значимото произведение на италианския Ренесанс в колекцията на Мет.
Синът на Маркуанд, Алън, извършва цялостно изследване на олтара, включително установява реставрациите му от XIX век. Неговото проучване разкрива и че творбата всъщност е създадена от племенника на Лука, Андреа дела Робия. Любовта на Алън към произведението, известно и като „Олтарът на Маркуанд“, го подтиква да документира творчеството на семейство Дела Робия в осемтомен каталог, който според Мет остава ненадминат и до днес.
Алън е сред първите историци на изкуството, които въвеждат историята на изкуството в учебните програми на американските колежи. По-късно той става първият директор на Художествения музей на Принстънския университет.
„Олтарът на Маркуанд“
Според Мет олтарът „Успение Богородично“ е поръчан от францискански манастир южно от Флоренция. Сред консервираните части от глазирана теракота е и архитектурната рамка на олтара в класически стил. В люнетата два ангела държат високо короната на Девата. Редица от седем херувима очертава архитрава, а колони с коринтски флорални мотиви обрамчват свещената сцена.
В основната композиция консервираните части включват четири ангела музиканти, които възвестяват благословеното събитие на небето. Гробът на Девата, в долната централна част, е украсен с резбовани цветни рози и лилии – мотиви на Девата. Един от четиримата францискански светци гледа с благоговение нагоре към Девата, която отсъства от олтара и вероятно очаква консервационна обработка в складовете на музея.
Натуралистично, но ефирно
Реалистичното изображение на Андреа в „Мадона с младенеца (Лемановата Мадона)“ е пример за умението на художника да извайва естествени човешки емоции и жестове в свещен контекст. Това позволява на благочестивите зрители да съпреживеят майчинската сцена, без да изгубят същинския, божествен смисъл на двойката. Увереният поглед на пухкавото Младенче Христос опровергава детската му възраст, докато той вдига ръка в жест на благословия. С другата си ръка стиска дрехите си, точно както би направило всяко бебе. Усетът на Андреа към най-фините натуралистични детайли може да се види в леко извитата устна на Младенеца Христос и меките му бебешки къдрици.
Дори начинът, по който Девата подкрепя сина си с разперените пръсти на едната ръка и държи стъпалото му с другата, за да не се изхлузи от ръцете ѝ, показва колко внимателно Андреа следва природата. Ореоли обкръжават главите им, за да напомнят на зрителите, че това е свещена сцена. Горе херувими обкръжават Бог в небето, който тържествено наблюдава двойката, докато жестикулира с отворена прегръдка. Точно под Бог гълъб представя Светия дух.
По същото време, когато Андреа създава „Лемановата Мадона“, той извайва и люнетата „Свети Михаил Архангел“ за входа на църквата „Сан Микеле Арканджело“ в малкия град Фаенца, между Болоня и Равена, Италия. Облеченият в броня ангел-воин държи меч и с везните на правосъдието претегля две души на покойници, които молят за милост. И тук виртуозното скулптиране на Андреа създава натуралистична фигура с властно, но спокойно присъствие.
През юли 2008 г. люнетата пада от монтажа си в музея, което налага щателна консервация, включваща „запълване и ретуширане“. Инцидентът позволява на реставраторите да наблюдават следи от пръсти и инструменти, както и да получат ценни сведения за конструкцията на произведението. Те установяват, че е трудно да се възпроизведе глазурата на Дела Робия. Реставрационната работа е завършена през 2016 г.
Мистични плодове, флора и зеленчуци
Синът на Андреа, Джовани (1469–1529), извайва цветната люнета „Мистична мандорла“, която неотдавна влиза в колекцията на Мет като дар от колекцията на Дик Улф. Джовани извайва два херувима и четири ангела, които издигат златна мандорла – бадемовидното сияние, което по традиция обкръжава Девата в изображенията на нейното успение.
Художникът рамкира композицията си с плодове, флора и зеленчуци – мотиви, които се повтарят в глазираните теракоти на семейство Дела Робия. Лимони, грозде, краставици, дюли и борови шишарки са сред мотивите в това произведение. Според лондонския музей „Виктория и Албърт“ лимоните символизират спасението, гроздето и краставиците символизират възкресението, а дюлите и боровите шишарки символизират добродетелта и безсмъртието.
Значението на тези мотиви може да бъде проследено назад през вековете. Плиний (около 24 г. сл. Хр.–79 г. сл. Хр.) се възхищава на способността на дюлевото дърво да израства от резници, затова дюлята загатва за безсмъртие. Гроздовете символизират виното, което Исус поднася на Тайната вечеря. А лимоновото дърво процъфтява на пълно слънце. Това, заедно с лечебната природа на плода – особено с традиционната му употреба като противоотрова – води до това лимонът да се превърне в мотив на спасението.
Мет пише: „Възхвалявани по време на Ренесанса като ‘почти вечни’, днес скулптурите на Дела Робия често са също толкова ярко сияйни, както когато излизат от пещта преди петстотин години.“ Следователно посещението на „Преоткриване на Дела Робия в Мет“ може да се оприличи на пътуване назад във времето до ренесансова Флоренция, често наричана „Люлката на Ренесанса“, и на това да станеш свидетел на раждането на тези глазирани теракотени скулптури.
