Втората част от тази поредица в три части представя лъва, меда и ужасната цена на отмъщението.
В част 1 от историята на Самсон се запознахме с него – най-необичайния от израилевите съдии, мъж, посветен на Бога още преди раждането си, надарен с изключителна сила, но сякаш неспособен да владее собствените си желания.
Името му, свързано с еврейската дума за слънце, подсказва светлина и мощ. Но още тогава зърнахме мрака, към който се насочва животът му. Трагедията на Самсон не е в това, че му липсва сила, а че притежава толкова много от нея, без непременно да има мъдростта да я насочва. И никъде този парадокс не личи по-ясно, отколкото в събитията след решението му да се ожени за филистимка от Тимна.
Лъвът и медът
По пътя си към Тимна Самсон среща млад лъв, който се хвърля към него с рев. Духът Господен слиза върху него и той разкъсва животното с голи ръце – толкова лесно, както ни казва библейският разказвач, както човек би разкъсал яре.
Това е поразително постижение, напомнящо за Херакъл и победата му над Немейския лъв. Но докато Херакъл впоследствие носи лъвската кожа като трофей, Самсон не казва на никого – дори на родителите си – какво е направил.
Известно време по-късно, когато се връща по същия път, той открива нещо необикновено: рояк пчели се е заселил в мъртвия лъв и е произвел мед, който Самсон изгребва и изяжда. Той дори дава малко и на родителите си, макар да скрива произхода му.

Тук се среща един от най-въздействащите образи в Стария завет: сладост, която се ражда от разложението, храна от смъртта, живот, който сякаш поражда сам себе си сред унищожението.
Но има и смущаващ аспект, тъй като Самсон, посветен на Бога като назорей, може да е нарушил ритуалната си чистота, като е взел мед от труп. Дали правилата за обикновените назореи са се прилагали по същия начин и към неговото необичайно доживотно призвание, подлежи на спор. Въпреки това епизодът подсказва за човек, който все по-охотно се отнася към свещените граници като към неудобство. А медът скоро ще стане повод за нещо далеч по-горчиво.
Гатанката, която разруши един брак
На сватбеното си угощение Самсон получава 30 филистимски другари, на които предлага облог: ако успеят да разгадаят гатанката му, той ще им даде 30 ленени дрехи и 30 премени; ако не успеят, те трябва да му дадат същото.
Гатанката е следната: „От ядещия излезе ястие и от силния излезе сладост.“ (Съдии 14:14)

Разбира се, никой не може да я разгадае, защото никой не знае за лъва. Гатанката всъщност не е изпитание за интелигентност, а за достъп до тайно знание. Самсон устройва състезание, в което изглежда сигурен победител. Другарите му обаче заплашват да изгорят булката му и дома на баща ѝ, ако тя не открие отговора. Под този ужасяващ натиск тя моли Самсон, докато накрая той разкрива тайната си.
Филистимците тържествуващо дават отговора, но Самсон веднага разбира какво се е случило и ги обвинява, че са го получили, като образно казано са орали с неговата юница. Това е жесток израз, който разкрива нещо за отношението му към съпругата му. Но тя действа под заплаха от смърт, а Самсон, вместо да осъзнае опасността, в която се намира, реагира преди всичко на собственото си унижение.
Духът Господен слиза върху него и той убива 30 мъже от Аскалон, за да вземе дрехите, нужни да изплати дълга си. Гневът му го отвежда обратно в дома на баща му, а булката му остава изоставена. Впоследствие тя е дадена на един от другарите му. Така една сватба, предназначена да съедини двама души, довежда до 30 смъртни случая, разбит брак и началото на кръвна вражда.
Лисиците на огъня
Когато Самсон открива, че съпругата му е дадена на друг мъж, реакцията му е характерно крайна. Той хваща 300 лисици – или вероятно чакали – връзва ги по двойки за опашките, прикрепя горящи факли между тях и ги пуска сред неокосеното жито, лозята и маслиновите горички на филистимците. Последвалото опустошение е огромно.
Но обърнете внимание на числата: 30 сватбени другари, а сега 300 лисици. Първо, няма как със задна дата да не свържем числото 30 с най-известното библейско предателство – измяната на Юда Искариотски за 30 сребърника. Предателството сякаш е неотменна част от историята на Самсон – както на сватбата му, така и, както ще видим, с Далила.
Второ, числото се увеличава десетократно, сякаш подсказвайки, че щом тези разрушителни чувства бъдат отприщени – а при лисиците това е буквално така – последиците им се умножават почти геометрично в непрекъснато засилващ се кръговрат на разруха.
Давид Гросман в „Лъвски мед: Митът за Самсон“ обръща внимание на почти непоносимото страдание на животните, които, вързани едно за друго и подпалени, отчаяно се мъчат да избягат едно от друго. Всяко от тях може да възприема другото като източник на мъчението си, но нито едно не може да избяга, защото самата връзка помежду им се превръща в оръдие на унищожението.
Какъв необикновен образ за собствените отношения на Самсон! Отново и отново хората, свързани с него, са въвличани в насилие, а връзките, които би трябвало да подхранват човешката обич, се превръщат в средство, чрез което страданието се разпространява.
Филистимците отвръщат, като изгарят съпругата на Самсон и баща ѝ, изпълнявайки тъкмо заплахата, която я е принудила да предаде отговора на гатанката му. Самсон отговаря с ново клане и кръгът на отмъщението се ускорява.
Обърнете внимание и на изобретателността на методите му. Както отбелязва Гросман, оръжията на Самсон често идват от природата: лъвът, победен с голите му ръце; лисиците, превърнати в оръдия на огъня; и скоро – магарешката челюст. Той не притежава сложен арсенал или военна организация. Изобретателността му е също толкова необикновена, колкото и силата му, макар че и двете все повече служат за лично отмъщение.
Вързан от собствения си народ
Накрая филистимците се отправят срещу Юда и искат Самсон да им бъде предаден. Три хиляди мъже от Юда слизат при него и го питат защо им е навлякъл такова нещастие. И забележете как числата нарастват: 30 сватбени другари, 300 лисици и сега 3000 мъже. Всяко означава десетократно увеличение, сякаш последиците от действията на Самсон неудържимо се разширяват, докато онова, което започва като лична кавга, се превръща в национална криза.
Отговорът на Самсон разкрива ужасната простота на нравствените му разсъждения: „Както те постъпиха с мене, така и аз постъпих с тях.“ (Съдии 15:11)
Тук логиката на отмъщението е сведена до същността си: всяка обида оправдава нова, всяко възмездие поражда нова обида и никой не може да си спомни откъде е започнала първоначалната неправда.
Мъжете от Юда връзват Самсон с две нови въжета и го предават на филистимците. Но когато враговете му се приближават, Духът Господен слиза върху него, въжетата падат, сякаш са изгорени, и той сграбчва прясна магарешка челюст, с която убива хиляда мъже.

В контраста между оръжието и постижението има нещо почти гротескно комично: армия се изправя срещу него, а той я побеждава с изхвърлена кост. Но по-дълбоката ирония е, че Самсон може да разкъса всяка физическа връзка, наложена му отвън, но остава безсилен да се освободи от емоционалните окови на обидата, накърнената гордост и отмъщението.
Гросман открива в повтарящите се образи на въжета, възли и вързване психологически модел, който се простира през целия живот на Самсон. Лисиците са вързани една за друга; Самсон е вързан от собствения си народ; по-късно Далила многократно ще опитва да го върже. Но не са ли тези външни окови проявления на нещо по-дълбоко – душевните възли, в които самият Самсон е оплетен, възли, създадени от осуетените му желания, обидите и неспособността му да изгради трайни отношения?
Защото тук се крие върховната ирония: мъж, който може да скъса и най-здравите въжета, сякаш са конци, няма сили да разплете възлите в собствената си душа. Нещо повече – колкото повече се бори да утвърди силата си, толкова по-неразривно се обвързва.
Силата, която не може да спаси
След победата си Самсон ожаднява отчаяно и извиква към Бога, който му дава вода и възвръща силите му. Това е рядък миг, в който той признава зависимостта си, напомняйки ни, че човекът, способен да убие хиляда врагове, не може да поддържа собствения си живот без божествена помощ.
Библейският разказвач ни казва, че Самсон съди Израил 20 години. Но какъв съдия е той? Няма сведения да е имал съд, съвет или войска, нито почти никакви видими отношения с народа, който уж предвождаше. Победите му са удивителни, но изолацията му остава почти пълна.
И може би именно това е основният парадокс на съществуването му: Самсон притежава силата да побеждава армии, но не и емоционалната зрялост да съхрани един брак; може да разкъса лъв, но не и да се освободи от обидата; може да скъса най-здравите въжета, но остава вързан от страсти, които нито разбираше, нито владееше.
Тук има предупреждение за всички нас, независимо дали конкретната ни сила се крие в интелигентността, богатството, влиянието, красотата или физическата мощ. Най-големите ни дарби могат да се превърнат в оръдия на разрушението, когато не се направляват от мъдрост и характер.
Защото историята на Самсон не е просто за силен мъж, който допуска грешки. Тя е за ужасяващата възможност самата сила, която ни позволява да триумфираме над другите, да прикрива неспособността ни да триумфираме над себе си.
В този смисъл неговата история има забележителен паралел с тази на гръцкия Едип, прочут със своята мъдрост, както Самсон е прочут със силата си. Защото макар Едип да може да разреши загадката на Сфинкса, той не може да разреши загадката на собственото си съществуване. Едип разгадава загадка; Самсон задава загадка. Нито един от двамата не разрешава загадката на самия себе си. И двамата притежават необикновени дарби, но нито един не може да види истината за себе си, докато не го връхлети катастрофата. И в крайна сметка и двамата ослепяват.
А сега в този все по-размирен живот влиза друга жена. Името ѝ е Далила.

Цитатите от Библията са от превода King James Version.
Какви теми от изкуството и културата бихте искали да разгледаме? Изпращайте идеи или отзиви на [email protected].
















