Зад „мързеливото“ дете често стои дислексия, която никой не е забелязал
Спомням си, че още в първите дни на първи клас чух от учителката си – „Ох, тя не може да чете, тя не е умна като брат си, тя е глупава…“. Тези думи толкова силно ме разтърсиха, че не успях да ги забравя повече от 30 години. Това беше като изстрел право в сърцето, а думите ѝ станаха етикет, който надвисна над мен и управляваше живота ми през повечето време. Детската ми психика не успя да пренебрегне това унижение и единственото спасение беше да правя всичко възможно, за да го прикривам – и така над 30 години.
Не можех да чета, не защото ме мързеше или бях глупава, а защото имах дислексия. Но никой не подозираше за това, нито учителката, нито семейството ми. През 80-те години на миналия век, когато бях ученичка, никой не обръщаше внимание на тези неща. Важното беше децата да са нахранени и облечени и какво ще кажат другите (най-често съседите). Никой не се интересуваше от крехката душа на едно дете. И така беше по-лесно на всички (учители, родители, деца) да възприемат идеята, че ме мързи да уча, не че изпитвам огромна трудност. Приех това тежко клеймо и заживях с него, с всяка изминала година се прощавах с идеята за големи цели и мечти, тъй като те бяха за умните деца.
Детето, което наричаме мързеливо или глупаво, не е мързеливо, нито пък глупаво. Може би просто има дислексия. Спокойно – това не е страшна диагноза, нито непреодолимо препятствие в детското развитие. Но колкото по-рано се открие, толкова по-лесен и щастлив ще бъде животът на детето и толкова е по-малка вероятността то да повярва на етикетите „мързелив“ или „глупав“.
Какво всъщност е дислексията
Това не е нито болест, нито временно състояние, това е просто по-различно умение на мозъка да обработва информация. Ето как я определя авторитетната Британска асоциация по дислексия (BDA), цитирана в наръчника за учители MoDyslexia, публикуван на портала на МОН „Подкрепиме“:
„Специфичните обучителни затруднения засягат начина на възприемане и обработване на информацията. Тези затруднения имат по-скоро неврологичен, отколкото психологически характер, обикновено имат наследствен характер и не зависят от интелигентността. Могат значително да повлияят на ученето и на овладяването на грамотността.“
Защо се случва това? Говоренето е заложено в човека: бебето слуша хората около себе си и само се научава да говори. С четенето не е така. Буквите са договореност между хората, затова детето може дълго да гледа как другите четат и пак няма да се научи само. Нужни са години обучение и съвместната работа на няколко умения на мозъка: да чуеш звука, да го свържеш с буквата, да го запомниш. При някои деца тази връзка се изгражда трудно, въпреки че в други неща са будни и способни. Това е дислексията.
Детето с дислексия може да се научи да чете и да пише, но по друг път и с повече търпение. То има нужда от подкрепата на родителите и учителите не само в първи клас, а през цялото училище. Авторите на наръчника MoDyslexia са категорични: да не се осигури такава подкрепа е равностойно на дискриминация. Без нея способностите на детето остават неоткрити, а желанието му за учене угасва.
Симптоми на дислексията
- Признаците се менят с възрастта. Ето на какво да обърнете внимание още преди училище, според британската здравна служба NHS:
- Проговаря по-късно от връстниците си.
- Не усеща римите в детските стихчета и песнички.
- Трудно учи буквите или не проявява интерес към тях.
- Един признак сам по себе си не означава дислексия. Важно е, когато няколко се повтарят дълго време.
Британската асоциация по дислексия, цитирана в наръчника MoDyslexia, предлага доста обстоен преглед на симптомите на дислексията в различните възрасти. Нека да разгледаме посочените симптоми в училищна възраст:
Начална училищна възраст
- Особени затруднения с усвояване на четенето и писането.
- Разменя букви и цифри: среща трудности да научи азбуката, таблицата за умножение, формули и др.
- Пропуска думи или разменя местата на буквите в думите: продължава да бърка подобно изглеждащи букви (п-т; и-ш) или подобно изглеждащи думи (то-от).
- Ползва пръсти или нагледни средства при извършване на прости аритметични пресмятания.
- Нисък праг на внимание.
- Ниско ниво на разбиране на прочетеното.
- Проблеми със скоростта на възприемане на речта.
- Несвързани с речта индикатори.
- Трудности при завързване на връзките на обувките, при обличане и събличане.
- Трудности при определяне на посоките (ляво-дясно), дните от седмицата, месеците и т.н.
- Трудностите са неочаквани, защото извън това детето създава впечатление за будно и интелигентно.
- Ниско самочувствие и самооценка.
Възраст 12+
Към вече упоменатите симптоми в начална училищна възраст се добавят още:
Четенето все още е свързано с много грешки, лош правопис, необходимост инструкциите да му бъдат повтаряни, затруднения при изговаряне на дълги и по-рядко използвани думи. Бърка места, дати, имена. Трудности при планиране и писане на есе.
Понякога се затруднява да разбере по-сложни езикови конструкции или поредица от инструкции, ако са представени бързо. Несвързани с речта индикатори.
Ниско самочувствие и самооценка.
Ето така расте детето с дислексия. То носи този ужасяващо тежък товар само, ако не получи разбиране както у дома, така и от средата в училище.
Хората с дислексия – креативни и забавни
От друга страна, много деца с дислексия проявяват креативност и са доста забавни. Понякога са душата на компанията. Тяхната мисъл се формира повече в образи, а не в аналитични схеми. Притежават изключително въображение и завидна интуиция. Това дете притежава творчески потенциал, а проницателността често изненадва. И да, децата с дислексия са специални.
Науката обаче е по-предпазлива. Голям обзор на изследванията от 2021 г. не открива, че като група хората с дислексия са по-креативни от другите, а втори обзор стига до същия извод. Списъците със „знаменити дислексици“ също не издържат: Айнщайн, Едисон и Леонардо са „диагностицирани“ посмъртно, без убедителни доказателства. Но изследването на проф. Джули Логан за предприемачите с дислексия показва нещо по-важно: успелите са имали родител или учител, който е вярвал в тях.
Какво да се направи
Най-важното е детето да получи подкрепа. Когато тя започне между подготвителна група и втори клас, детето има много по-голям шанс да навакса. Това са заключения на Национален център за подобряване на грамотността, финансиран от Министерството на образованието на САЩ. Според класическо изследване на Кони Джуел (1988), цитирано в Journal of Learning Disabilities, дете, което трудно чете в първи клас и не получи помощ, с много голяма вероятност (около 88%) ще чете слабо и в четвърти.
Учените дори имат име за това, „парадоксът на дислексията“: диагнозата обикновено идва, след като най-подходящото време за помощ вече е минало.
Най-добре родителите да се обърнат към учителя, логопед, екипа за подкрепа за личностно развитие в училището. Ако трудностите продължават, потърсете и Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование във вашата област. А още в детската градина Наредбата за приобщаващото образование предвижда ранно оценяване на риска от обучителни затруднения. Детето не бива да бъде наказвано за пропуските в училище. То се старае повече от другите деца. Нужно е търпение и голяма обич, детето с дислексия ще го оцени.
Наръчникът по европейския проект MoDyslexia, публикуван на портала на МОН, описва положението у нас отпреди десетина години: нямаше единна държавна политика за дислексията, а подкрепата идваше основно от неправителствени организации и частни специалисти. Едва през 2015 г. за първи път дислексия, дисграфия и дискалкулия влизат в нормативната уредба като специфични образователни потребности. Според наръчника официално диагностицираните ученици в средното училище са били около 0,35%, а учителите са оценявали проблема при около 4,5%. В същото време по оценка на МОН от 2024 г. дислексията засяга около 10% от хората. Тоест повечето деца с дислексия у нас никога не разбират, че я имат. От 2024 г. Наредбата за приобщаващото образование дава право на учениците с дислексия, дисграфия и дискалкулия да ползват технически средства и софтуер, например четене на глас.
Някои университети, например Нов български университет, също помагат на студенти с дислексия.
Съвет към родителите
Приемете индивидуалния учебен план като помощ, а не като присъда; работете заедно с училището; потърсете родители, които са минали по същия път; обяснете на детето и му вярвайте. Търсете в какво детето е силно и го насърчавайте, така ще се чувства полезно и разбрано.
Едно нещо не правете никога: не наричайте детето „мързеливо“ или „глупаво“ и не го сравнявайте с брат му или сестра му. Детето вярва на възрастните. Специалистът по дислексия Жасмина Йонкова съветва: няма точна рецепта, основата е „любов, търпение и упоритост“.
Ние, хората с дислексия, не искаме специално внимание или отношение. Ние искаме приемане и разбиране, ние сме забавни, креативни, умни, просто учим по различен начин от останалите. Аз бях едно от онези деца, които никой не откри. Диагностицирах своята дислексия на 41 години и оттогава станахме приятелки. Днес чета, пиша и уча нови неща всеки ден. Моят начин е различен и вече не се обвинявам за него.
