Тези италиански сувенири бяха ценени от участниците в Гранд тура
Изработени от миниатюрни парченца цветно стъкло, микромозайките създават удивителни, често живописни изображения. Някои от най-добрите микромозайки съдържаха поразителните 3000 до 5000 плочки на квадратен инч.
От XVII до XIX век заможните европейци по време на своя Гранд тур в Италия купуваха тези микромозайки като бижута и сувенири. Микромозайките изобразяваха най-различни неща, особено типични сцени от Рим: хора, пейзажи и, разбира се, прочута архитектура като Колизеума, площад „Свети Петър“ и Римския форум.
Понякога микромозайките бяха инкрустирани в мебели, табакери или декоративни кутии. Много микромозайки бяха изпращани направо при бижутери в Париж и Лондон, за да бъдат монтирани в бижута. Въпреки това бижутата с микромозайка излязоха от мода през 70-те години на XIX век.
Изработване на микромозайки
Според Музея „Виктория и Албърт“ художникът на микромозайки съчетава чрез стопяване мозаечни плочки от различно оцветено стъкло, за да създаде разнообразие от цветове, всеки уникален по размер и форма. След това художникът разтопява подбор от тези плочки в метален тигел и изтегля разтопеното стъкло в дълги пръчки (filati), които се втвърдяват при охлаждане. Художникът надрасква пръчките и внимателно ги отчупва на миниатюрни, продълговати парченца (tesserae).
След това художникът подготвя метална основа с паста, върху която отбелязва дизайна. С помощта на пинсети художникът после старателно поставя всяко съвсем мъничко парченце мозайка върху пастата.
Щом изображението бъде завършено, художникът покрива композицията с няколко слоя восък, а след това я шлифова до гладък блясък.
В ранните микромозайки плочките бяха видими, но по-късно художниците разработиха начини да подреждат изображенията така безшевно, че плочките изчезваха и се появяваха изящни, живописни микромозайки.
