Древногръцките и римските скулптори някога оцветявали статуите с пигменти, метал и камък
В продължение на векове емблематичният образ на древногръцката и римската скулптура е статуята от чист бял мрамор. Но тези древни изображения на богове, богини, важни личности и митологични същества някога били боядисвани в ярки цветове – с боя в телесни тонове, цветни дрехи (често с впечатляващи шарки), а понякога и с детайли от злато, метал или каменни инкрустации. Според нюйоркския музей „Метрополитън“ „мраморните и дървените скулптури били ярко оцветени, а бронзовите статуи първоначално били в бледокафяв цвят, наподобяващ човешка кожа“. Представата за неоцветената антична скулптура възникнала през Италианския ренесанс през XVI век, когато скулптурите отговаряли на художествения идеал, който творците търсели, обясни Винценц Бринкман във видео Бринкман ръководиотдела за античност в Колекцията от скулптури „Либигхаус“ във Франкфурт на Майн, Германия, където неговият екип посветинад 40 години на проучване на използването на цветове от древните художници.
Той обяснява, че през XVIII век, когато археолозите започнали разкопки на антични обекти в Рим, а след това и в Гърция, те открили артефакти със следи от боя.
Но митът за неоцветеното антично изкуство се запазил. Дори през XX век, когато изследователите използвали научни методи, за да потвърдят, че античните статуи са били оцветявани, представата за безцветната антична скулптура продължавала да господства. Белият мрамор преобладава в повечето колекции от световна класа на антична скулптура, като колекцията на музея „Метрополитън“ с над 30 000 произведения на гръцкото и римското изкуство. В неговата колекция били открити следи от цветен пигмент по косата и очите на глава на възрастна римска матрона. Малка пигментирана зона върху единия клепач показва, че мраморният бюст, датиращ от около 40–20 г. пр. Хр., някога е имал мигли.
Освен че оцветявали скулптурите с пигменти, древните майстори инкрустирали някои части на тялото с камък или метал – например със сребро за зъбите и с мед за устните и зърната. Чифт гръцки очи от V век в колекцията на музея „Метрополитън“ показва как скулпторите използвали инкрустации от мрамор, фрит, кварц и обсидиан, за да постигнат впечатляващ ефект.
Експерти като Бринкман продължават да разкриват жизнеността на античното изкуство, която вече не се вижда с невъоръжено око.
.
