Киев очертава условията си, докато сателитната връзка тревожи енергетиката
Това съобщи на 13 ноември Володимир Зеленски, според когото въпросът за това дали Украйна би се оттеглила от Донбас при членство в НАТО е зададен за първи път от американската страна. Донбас обхваща Донецка и Луганска област. Голямата част от региона, разположен в източната част на страната до руската граница, е под руска окупация, а Москва е заявявала, че иска трайно и пълно владение над него.
Думите на украинския президент идват след тристранните разговори между Съединените щати, Украйна и Русия в Абу Даби, Обединените арабски емирства, на 10 и 11 ноември. Американският пратеник Джаред Къшнър ги определи като трудни, но съдържателни, и обяви, че Москва и Киев са се договорили за голяма размяна на военнопленници. Още миналата година администрацията на Тръмп предложи в мирен план от 28 точки Украйна да се откаже от Донбас. Путин от своя страна е искал Украйна да бъде лишена от възможност за присъединяване към НАТО.

Зеленски заяви, че никое споразумение няма да признае окупираните територии за руски. Той отхвърли и неутралитет, тъй като това би изисквало промяна в украинската конституция, и напомни, че в момента страната не е в НАТО. По думите му Киев обсъжда с партньорите си всеобхватен пакет за сигурност. Той може да включва силна армия, план за възстановяване, финансова помощ за определен период и гаранции от НАТО и Европейския съюз. Ако американската страна потвърди това заедно с други съюзници, украинците ще бъдат попитани дали го приемат.
На 12 ноември Путин предупреди, че изпращането на европейски войски в Украйна след прекратяване на огъня като гаранция за сигурност ще се възприеме в Москва като заплаха и че войната ще бъде подновена незабавно. Предупреждението дойде, докато хиляди европейски военнослужещи участваха в голямо учение в Полша, което подготвя евентуална мисия в Украйна след войната.
Зеленски очертава ред: първо прекратяване на огъня, после край на войната и едва след това гаранции за сигурността на Украйна. Промени в договореностите за сигурност в Европа, според него, трябва да се решават от европейските членки на НАТО след края на войната. Той обвини Москва, че иска да преразгледа по-широки въпроси на европейската сигурност, и предположи, че зад това стои желанието ѝ да променя границите в Европа. Гаранции за сигурността в Европа без участието на Украйна според него не са възможни.
Американски служител, попитан на 14 ноември за думите на Зеленски, каза пред The Epoch Times, че се обсъждат много идеи, но всяко окончателно споразумение трябва да бъде одобрено от двете страни.
Защитата на Украйна през зимата
Същата логика той прилага и към енергетиката. На 15 ноември Зеленски написа в социалните мрежи, че руснаците атакуват подстанции с дронове „Шахед“. Много от ударите преминават, защото ограниченията за работната скорост на терминалите Starshield по фронтовата линия и във временно окупираните територии още са в сила. „Шахед“ е наименование на камикадзе дрон с ирански дизайн, който се произвежда в Русия. През нощта на 14 срещу 15 ноември руските сили са атакували енергийната инфраструктура в Кировоградска, Одеска, Сумска, Запорожка и Житомирска област.
Starshield е военната версия на Starlink, интернет услугата на SpaceX. Компанията отхвърли съобщенията за нови ограничения, определи ги като неверни и уточни, че няма промяна.

Проблемите не са нови. На 14 октомври украински служители съобщиха, че Starshield е ограничен за свързани устройства, които се движат над 100 мили в час, което е около 161 км/ч, включително за бързите прехващачи дронове. Военният съветник на Зеленски Сергий Бескрестнов каза, че ограниченията са влезли в сила без предупреждение и са нарушили военните мисии. Същия ден Илон Мъск написа в X, че системите са собственост на правителството на САЩ и че решенията за ограниченията се вземат от американската армия и в крайна сметка от президента. По-късно Зеленски заяви, че скоростта е била върната на предишните нива, след като Тръмп обяви, че би разговарял с Мъск, ако е необходимо.
На 12 ноември Зеленски повтори, че украинските прехващачи дронове губят връзка с операторите си при скорост от 161 км/ч и не могат да догонят по-новите руски дронове с реактивно задвижване. Той постави въпроса дали последният проблем със свързаността не е технически. В публикацията си от същия ден написа, че украинските власти са се обърнали към американските си колеги за подробности, но засега знаят много малко. Очаква ограниченията да бъдат премахнати, защото защитата на човешкия живот и на енергийната инфраструктура преди зимата зависи пряко от това.
Зимата се очаква да донесе сняг и лед, а средните температури да са между минус 5 и 0 градуса по Целзий. Първият снеговалеж в населени райони беше отчетен на 6 ноември, наред с температури около и под нулата. Зеленски се срещна с ръководители на градове от цяла Украйна, за да обсъди как да се поддържа свързаността през следващите месеци. На 13 ноември заяви, че подготовката на градовете и общностите за зимата е приоритет, особено предвид руските удари по критичната и транспортната инфраструктура и по жилищни сгради.
Той участва и в срещите на Европейската политическа общност в Ирландия. По-рано през седмицата той осигури от Дания 20 млн. евро за енергийния сектор в Херсонска област, а отбранителният пакет е на стойност 645 млн. евро. На 14 ноември Зеленски заяви, че с европейските партньори са обсъдили как да помогнат на Украйна да премине през зимата, включително как да се укрепи противовъздушната отбрана и да се подкрепят енергетиката и железниците.
















