Тържествен концерт в зала „България“ почете големия български бас и напомни за силата на класическото изкуство да свързва поколенията
На 16 ноември 2026 г. зала „България“ в София събра ценители на оперното изкуство за тържествената гала „90 години Никола Гюзелев – портрет на един глас“. Концертът, организиран от Фондация „Борис Христов“, беше посветен на 90-годишнината от рождението на един от най-значимите български оперни певци, оставил трайна следа на световните сцени.
Под диригентството на Вилиана Вълчева оркестърът на Държавна опера – Пловдив и изявени оперни изпълнители представиха произведения на Джузепе Верди, Гаетано Доницети, Модест Мусоргски и Николай Римски-Корсаков.
В концерта участваха Владимир Стоянов, Юлиан Константинов, Бойко Цветанов, Стоян Бончев, Цветелина Василева, Добромир Момеков, Борис Луков и Даниела Караиванова.
Музикалната програма включваше арии, дуети и оркестрови откъси от оперите „Атила“, „Макбет“, „Трубадур“, „Дон Паскуале“, „Хованщина“, „Садко“, „Борис Годунов“, „Бал с маски“ и „Отело“.
Дуетът на Отело и Яго „Sì, pel ciel“ от операта „Отело“ на Джузепе Верди в изпълнение на Борис Луков (тенор) и Владимир Стоянов (баритон). Тържествена оперна гала „90 години Никола Гюзелев – портрет на един глас“, зала „България“, София, 16 ноември 2026
Никола Гюзелев – между живописта и оперната сцена
Роден на 17 август 1936 г. в Павликени, Никола Гюзелев първоначално поема по пътя на изобразителното изкуство. Завършва живопис в Художествената академия в София, но срещата с вокалния педагог Христо Бръмбаров определя бъдещето му като оперен певец.
През 1961 г. дебютира в Софийската опера, а впоследствие се утвърждава на престижни световни сцени, сред които „Ла Скала“ в Милано, „Метрополитън опера“ в Ню Йорк и „Ковънт Гардън“ в Лондон.
Неговите превъплъщения в образите на Борис Годунов, Атила и Филип II остават сред значимите постижения на българското оперно изкуство. Характерно за Никола Гюзелев е съчетанието на вокално майсторство с драматургична задълбоченост и внимание към сценичния образ.
Монологът на Борис от операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски, в редакция на Н. А. Римски-Корсаков, в изпълнение на Юлиан Константинов (бас). Тържествена оперна гала „90 години Никола Гюзелев – портрет на един глас“, зала „България“, София, 16 ноември 2026 г.
Една семейна история за силата на изкуството
Сред публиката на тържествената вечер беше и едно семейство, за което името на Никола Гюзелев има особено значение. Мъж, на когото след броени дни предстои да навърши 60 години, беше довел съпругата си и двете си пораснали деца. В кабинета на неговия баща някога е висял портрет на Никола Гюзелев. Друг портрет на певеца е стоял върху бюрото на майка му. Два портрета, които свидетелстват за мястото на големия артист в живота на предишното поколение. Десетилетия по-късно синът на тези родители беше довел собствените си деца на концерт, посветен на този певец. През цялата вечер младите хора слушаха развълнувано. В погледите им се четяха надежда и радост. Тази семейна история разкрива едно от най-съществените качества на класическото изкуство – способността му да създава духовна връзка между поколенията.
Сериозното изкуство изисква внимание и съпреживяване. То не се стреми непременно към бърз ефект, а към по-дълбоко разбиране на човешките чувства, противоречия и стремежи. Операта събира музика, слово и драматургия, за да разкаже за любовта, властта, страданието, достойнството и нравствения избор. Тези теми остават близки на човека независимо от времето, в което живее. Когато младите хора откриват в тях нещо свое, класическото изкуство престава да бъде единствено наследство от миналото. То се превръща в част от техния собствен духовен свят.
Арията на Банко „Studia il passo… Come dal ciel precipita“ от операта „Макбет“ на Джузепе Верди в изпълнение на Стоян Бончев (бас). Тържествена оперна гала „90 години Никола Гюзелев – портрет на един глас“, зала „България“, София, 16 ноември 2026 г.
Наследство, което продължава да живее
Деветдесет години след рождението на Никола Гюзелев неговото изкуство продължава да събира хора от различни поколения. Тържествената оперна гала в зала „България“ беше почит към забележителния български бас и повод да се замислим за мястото на високата култура в съвременния живот. Защото истинското художествено наследство не се измерва единствено със световни сцени, награди и признание. То продължава да съществува и в семейната памет, в споделените преживявания и в ценностите, които едно поколение предава на следващото.
Тази вечер тази приемственост се разкри в нещо наглед обикновено като два портрета, съхранени в спомените на един син, и в погледите на неговите пораснали деца, изпълнени с радост и надежда по време на срещата с голямото изкуство.
Дуетът на Леонора и граф ди Луна от операта „Трубадур“ на Джузепе Верди в изпълнение на Цветелина Василева (сопран) и Добромир Момеков (баритон). Тържествена оперна гала „90 години Никола Гюзелев – портрет на един глас“, зала „България“, София, 16 ноември 2026 г.
Дуетът на Атила и Ецио от операта „Атила“ на Джузепе Верди в изпълнение на Юлиан Константинов (бас) и Владимир Стоянов (баритон). Тържествена оперна гала „90 години Никола Гюзелев – портрет на един глас“, зала „България“, София, 16 ноември 2026 г.















