• За нас
  • Пишете ни!
петък, 9 май, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало България

Княз Александър Батенберг плаща за Съединението с короната си

отЛилия Костова
7 септември , 2021
Княз Александър Батенберг плаща за Съединението с короната си

Александър Батенберг склонява да поеме отговорността за българското Съединение, макар че преди няколко дни е заявил на Русия, че не знае нищо за подготвян преврат в Пловдив (снимка: bulgarianhistory.org)

Когато се говори за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, често се споменава за единствената жертва, дадена в този ден, но малко се говори за високата цена, платена по-късно от българската войска в Сръбско-българската война, както и лично от княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов и Захарий Стоянов – основните политически фигури: организатори, вдъхновители и защитници на Съединението.

В спомените си Никола Генадиев, също сред посветените в тайната на предстоящото Съединение, разказва как в средата на август отишъл за една нощ в село Фердинандово (сега Първенец), където Захарий Стоянов, Димитър Ризов и Иван Андонов вземат решение за Съединението на България и Източна Румелия чрез военен преврат. Димитър Ризов и майор Сава Муткуров тръгват по два различни пътя към Шумен, където Александър Батенберг участва във военни маневри. Те следва да съобщят на княза, че Съединението е „решение на Централния революционен комитет“.

„Централен революционен комитет обаче не съществуваше: никой не го бе избирал, никой не го бе съставил“, пише Никола Генадиев. „Имаше една централна личност, около която се трупаха всички дейци на Съединението и която олицетворяваше борбата за това народно дело. Тази личност беше Захарий Стоянов.“

Kosta Panica Zachari Stojanow Dimitr Rizov
Трима от главните дейци на Съединението: Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов. Коста Паница е герой от Сръбско-българската война. През 1890 г. заради несъгласия със Стефан Стамболов по македонския въпрос подготвя преврат срещу княз Фердинанд и правителството. Осъден е на смърт (снимка: исторически архив)

Никола Генадиев разказва още как Димитър Ризов тръгнал за Шумен през София, а той го придружил до столицата, където да говори с Петко Каравелов за ученето си в чужбина. Когато Генадиев предложил на Ризов и Стоянов да остане в Пловдив през септември, те го посъветвали да си гледа ученето. „Те не са допускали международните усложнения, които настъпиха“, пише Генадиев, който след това участва като доброволец в Сръбско-българската война.

Димитър Ризов и Никола Генадиев се срещат отново в София на шести септември, след срещата на Ризов и Муткуров с княз Батенберг. „Той ми съобщи какъв отговор носи. Като изслушал Муткуров и него, княз Александър им споделил, че положението му е много трудно, защото в скорошна среща с руския министър на външните работи Гирс той заявил, че не знае за готвещ се преврат в Пловдив. Но най-накрая казал: „Ако работата е тъй напреднала, както ми я описвате, и ако е вярно, че връщане няма аз, с риск на короната си и на живота си, поемам в ръцете си делото на Съединението“. И обещава на двамата, че няма да разпуска събраните за маневрите в Шумен запасняци. По това време княз Александър е на 28 години.

В мемоарите си Никола Генадиев пише още, че подобни думи княз Александър произнася на 2 ноември 1885 г., когато Сърбия обявява война на България. Княз Александър тръгва за бойното поле от площад „Джумаята“ в Пловдив и в обръщението си към народа споменава: „Аз, с риск на короната си и на живота си, отивам да браня българската земя.“

Думите на Батенберг се оказват пророчески. Бог пощадява живота му по време на епичната война, завършила с успех за българите и защита на Съединението от всички териториални претенции на съседите ни. Но Русия започва и успява да доведе до успешен край кампанията за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в град Рени в Бесарабия. Император Александър III изглежда изненадан от хода на събитията и му позволява да замине в Западна Европа. В същото време Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито германският канцлер Ото фон Бисмарк, князът решава да абдикира, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа. Това официално става на 27 август 1886 г. и князът заминава от Лом с параход за Виена. След смъртта му през 1893 г. неговите кости са пренесени в София и се пазят в костницата над Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Доста трагична е и съдбата на Захарий Стоянов. Той умира на 2 септември 1889 г. в Париж от разкъсване на червата, само на 39 години. Дълги години семейсвото на Захарий Стоянов поддържат версията за предумишлено убийство. Анастасия Обретенова-Стоянова, съпругата на писателя, пише: „…Един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захарий умира от разкъсване на червата“. Същата теза застъпват и някои изследователи. Слуховете за умишлено убийство на Стоянов, по онова време председател на Народното събрание на Княжество България, се поддържат и от част от европейската преса.

През 1978 г. патологът проф. Йордан Йорданов отваря саркофага на българския писател и политик. След аутопсия той открива, че Стоянов е имал здравословни проблеми и е страдал от язва, перфорирана по време на тридневното пътуване с влак до Париж. Когато стига във френската столица, писателят вече е бил с перитонит, твърди проф. Йорданов, и смъртта му е била неизбежна.

Вероятността за отравяне обаче продължава да стои. Изследването на проф. Йорданов, проведено под внимателното наблюдение на социалистическата Държавна сигурност и съветските тайни служби, не може да бъде прието за достоверно, защото една от най-обсъжданите версии е, че отравянето е поръчано от Русия заради ролята на Стоянов в Съединението и изграждането на новата българска държава далеч от руското влияние.

Най-дълго от тримата защитници на Съединението живее Стефан Стамболов. По време на Съединението той е председател на Народното събрание и  княз Александър І се среща с него и с министър-председателя Петко Каравелов, за да решат как да действат. Непотвърдени слухове твърдят, че Стамболов решава колебанията на княза с думите, че пред него има два пътя: на юг към Пловдив (приема Съединението) или на север към родната Германия (абдикира). Доколко тази история е вярна, е трудно да се каже.

atentat belchev stambolov
Неуспешният атентат срещу Стефан Стамболов (най-вляво) на 27 март 1891 г., литография в „Le petit journal“

Но е безспорно, че на министър-председателя Петко Каравелов, който недоволства срещу сторилите несвоевременното според него Съединение, Стамболов предлага да отиде при ликуващите навън хора и да ги уведоми за своята отрицателна позиция. Заразен от народната еуфория, Петко Каравелов излиза на балкона и въодушевено заявява: „Тая година в Тракия, догодина в Македония“.

След абдикацията на княз Александър, Стефан Стамболов, заедно със Сава Муткуров и Георги Живков, е част от регентския съвет на България. На 20 август 1887 г. новоизбраният княз на България Фердинанд го назначава за министър председател. През своето управление Стефан Стамболов управлява с желязна ръка. Ситуацията е трудна. Срещу Княжеството застава Русия, която твърдо не подкрепя нито новия княз, нито новото правителство и всячески се старае да внесе разкол в страната. Австро-унгария е първата Велика сила, която приема български дипломат – през март 1889 г. посланик във Виена става Григор Начович. Стамболов е наясно с високата цена, платена за Съединението и че още една подобна стъпа може да коства на България цялата ѝ независимост. Той се опитва да помогне на македонското население чрез добри отношения с Османската империя, чрез преговори и легални средства. На заразените от примера на Източна Румелия македонци, които също искат подкрепа от България за обединение, той заявява: „Искате да основете македонски комитет? Македонски комитет е българската държава.“ Тази позиция не може да бъде приета от един от героите на Съединението, майор Коста Паница. Той застава начело на заговор срещу княза и правителството. Конспирацията е разкрита в началото на 1890 г. През лятото Коста Паница е осъден на смърт от военен съд и разстрелян през лятото на същата година.

Македонистите не могат да простят на Стамболов. Първият опит за покушение срещу него е на 27 март 1891 г. При разходка в Градската градина (където днес се намира Народният театър „Иван Вазов“) заедно с министъра на финансите Христо Белчев, Стамболов е пресрещнат от убиец. Той обаче по погрешка убива Белчев.

На 18 май 1894 г. Стамболов за 15-ти път подава оставката си пред Фердинанд. Този път тя е приета. Година по-късно, на 3 юли, Стамболов е съсечен с нож на улица „Раковски“. Една от версиите сочи, че убийството отново е дело на македонски дейци, отмъщаващи за смъртта на Коста Паница. Според друга, Русия отмъщава на Стамболов заради твърдото му противопоставяне на всякакви опити за намеса от нейна страна в политиката на България, включително и заради ролята, която изиграва по време на Съединението.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Споделено родителство (снимка: Национална асоциация "Поход за семейството")

Обединеният законопроект за въвеждане на споделеното родителство създава рискове и правна неяснота

0
0
спектакъла „Хубавата Елена“ – опера-буфа от Жак Офенбах

Учебният музикален театър към НМА „Проф. Панчо Владигеров“ отбелязва 60 години от създаването си

0
0
Кехлибар от Алем Кетема, Етиопия

Художникът Иван Саздов: Водещото при мен е любовта ми към древната смола кехлибар

0
0
Сградата на Капитолия на САЩ във Вашингтон на 5 май 2025 г. Мадалина Василиу/The Epoch Times

Камарата на представителите прие законопроект срещу насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг в Китай

0
0
Робърт Францис Превост избран за първи американски папа

Робърт Франсис Превост избран за първи американски папа

0
0
Суданци се редят на опашка, за да получат благотворително ястие „Ифтар“ в Омдурман, 19 март 2025 г., по време на Рамазана. Ебрахим Хамид/AFP via Getty Images

Войната на ОАЕ срещу Судан навлезе в нова и много опасна фаза         

0
0
Георги Сираков (личен архив)

Тайната на Словото

0
0

Свързани Публикации

Споделено родителство (снимка: Национална асоциация "Поход за семейството")

Обединеният законопроект за въвеждане на споделеното родителство създава рискове и правна неяснота

0
0
спектакъла „Хубавата Елена“ – опера-буфа от Жак Офенбах

Учебният музикален театър към НМА „Проф. Панчо Владигеров“ отбелязва 60 години от създаването си

0
0
Илияна Йотова, патриарх Даниил, Варненският митрополит Йоан са сред гостите на научната конференция в Шуменския университет "Св. Константин Преславски". Снимки: Прес служба на президентската институция

Илияна Йотова: Глаголицата и покръстването на българския народ стоят в основата на славянската цивилизация

0
0
Пред руското посолство събралите се български и руски граждани напомниха за руското самосъзнание на гражданите на Одеса. Снимка: Георги Съйков

Митинг в памет на жертвите от Одеса пред руското посолство в София (обновена)

0
0
Изложбата „Изкуството на Джън Шан Жен – Истинност, Доброта, Търпение“ Държавен културен институт „Двореца“ в град Балчик, 2018 г.

Престижната международна изложба „Изкуството на Джън Шан Жен“ гостува в град Варна

0
0
Джао Ксингонг - новият световен шампион по снукър

Джао Синтун от Китай – от дебютант до световен шампион

0
0
Мощи на светеца бяха донесени от Атон в манастира "Свети Атанасий Велики" в софийското село Лозен на 4-ти май. На Гергьовден е кулминацията на тържествата, с празнична литургия и курбан за здраве. Снимка: БНТ

Кои държави и армии почитат свети Георги като свой покровител?

0
0
Как се празнува Гергьовден в България - традиции и обичаи

Гергьовден – народна вяра и традиция

0
0
Изучаване на религия в училищата

За и против религията в училище

0
0
Посланик Дмитрой Любински е дипломат от кариерата в Руската федерация от 1989 г. Пълномощен посланик в Русия от 2015 г. Снимка: Риа Новости

Дмитрий Любински, посланик на Руската федерация в Австрия: Ние сме готови за диалог по всяко време

0
0
Следваща публикация
Противопаразитното лекарство, което може да лекува COVID-19, разпали горещи спорове в медицинската общност (снимка: HJBC/Shutterstock)

Експерт за Ивермектин: Фармацевтичните гиганти нямат полза от него

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусни рецепти
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria