Беларус ще внесе изменения в конституцията си, за да разреши използването на ядрени оръжия, след като в неделя бе проведен референдум на фона на нахлуването на Русия в Украйна.
Централната избирателна комисия на Беларус съобщи, че избирателната активност е била 78,61%, от които 65,2% са гласували в подкрепа на промяната.
Измененията дават възможност на беларуския президент Александър Лукашенко да върне ядрените оръжия на беларуска територия за първи път откакто страната се отказа от тях след разпадането на Съветския съюз.
Лукашенко подкрепи руския президент Владимир Путин и неговата военна офанзива в Украйна, позовавайки се на необходимостта да се защитят правата на рускоезичните групи, живеещи в източната част на страната. Промените също така позволяват на руските войски да останат за постоянно на територията на Беларус.
Западът заяви, че няма да признае резултатите от референдума, който се провежда на фона на мащабни репресии срещу вътрешните противници на правителството.
В речта си пред избирателна секция в неделя Лукашенко заяви, че ще поиска от Русия да върне ядрените оръжия на Беларус, ако Западът започне да въоръжава съседните на Беларус страни от НАТО.
„Ако вие (Западът – бел.прев.) прехвърлите ядрени оръжия в Полша или Литва, до нашите граници, тогава ще се обърна към Путин, за да ми върне ядрените оръжия, които съм предал без никакви условия“, каза той.
Беларус предаде ядрените си оръжия на Русия като част от Будапещенския меморандум, в който Русия даде гаранции, че ще зачита независимостта и суверенитета на Украйна, Беларус и Казахстан в замяна на ядрено разоръжаване.
Във видеопослание в понеделник украинският президент Владимир Зеленски заяви, че е провел телефонен разговор с Лукашенко и му е обяснил „невъзможността за нашия сблъсък“. Двамата лидери не са разговаряли от две години.
„Не искам в Украйна да летят ракети, самолети, хеликоптери от Беларус. Не искам войски да отиват в Украйна от Беларус и той ме увери в това“, каза той.
Зеленски заяви в неделя, че украински официални лица ще се срещнат с руските си колеги за разговори без предварителни условия на украинско-беларуската граница.
Той заяви, че Лукашенко е дал гаранции, че „по време на заминаването, преговорите и завръщането на украинската делегация всички самолети, хеликоптери и ракети, разположени на територията на Беларус, ще останат на земята“.
Новата конституция също така дава правомощия на така нареченото Общобеларуското народно събрание, създадено от Лукашенко, в което влизат верни на партията членове на местните съвети, чиновници и активисти на проправителствени организации.
То също така дава доживотен имунитет срещу съдебно преследване на президента, след като той напусне поста си, и възможност да удължи управлението си за максимум 40 години, ако бъде избран, до 2035 г. Настоящият му мандат изтича през 2025 г.
Правозащитници твърдят, че референдумът е предизвикал антивоенни протести в няколко града в Беларус, при които са били задържани най-малко 290 души.
През 2020 г. избухнаха масови протести след оспорвани избори, които според опонентите на Лукашенко са фалшифицирани. Повече от 35 000 души са незаконно задържани за упражняване на правото си на мирни събирания, включително жертви на насилие, заяви миналата година Върховният комисар на ООН по правата на човека.
„Трима кандидати за президент от опозицията все още са зад решетките, сред повече от 530 души, за които беларуските правозащитници смятат, че са лишени от свобода заради политическите си възгледи или дейности“, заяви правозащитната група.
За статията допринесоха Джак Филипс и Ройтерс.