Украйна трябва да поднови преговорите с Русия, заяви Хенри Кисинджър на среща от Световния икономически форум в Давос. Според него Западът трябва да спре да търси съкрушителна победа над Русия, a Украйна да обмисли отказ от част от територията си.
Думите на бившия държавен секретар на САЩ дойдоха, след като президентът на Украйна Володимир Зеленски предупреди, че бруталната сила отново ще управлява света, ако нападението на Русия над Украйна бъде оставено безнаказано. Той каза на делегатите, че форумът ще бъде съвършено безсмислен, ако на Путин бъде позволено да спечели войната, защото „той не се интересува от мислите ни“, а „бруталната сила не говори, тя убива“.
Украйна трябва да поднови преговорите, „преди да напрежението да достигне точка, която ще се окаже непреодолима“, заяви 98-годишният Кисинджър. Според него за Запада ще е фатално да се подведе по „моментната ситуация“ и да забрави мястото на Русия в Европа. Според в. Telegraph той казва, че Русия е неизменна част от Европа повече от 400 години и че европейските лидери не бива да губят поглед върху дългосрочните отношения. Обратното би означавало, че Русия няма да има друг избор, освен да търси съюз с Китай. „Надявам се, че мъдростта на украинците няма да отстъпи на техния героизъм“, казва още Кисинджър.
Според руските информационни агенции последният кръг от преговорите се е състоял на 22 април. Главният руски преговарящ Владимир Медински заявява на 22 май в интервю пред държавната беларуска телевизия, че Русия е готова да възобнови преговорите. „Замразяването на преговорите беше изцяло по инициатива на Украйна“, казва Медински и добавя, че „топката е изцяло в тяхното поле“.
Ден по-рано главният пореговарящ от украинска страна Михайло Подоляк заявява в интервю за телевизия „Настоящее время“, че преговорите са спрени, защото „Руската федерация не може обективно да прецени ситуацията. Русия има „не съвсем разбираема представа за света и ролята си в него“ и все още не е осъзнала, че вече 85 дни воюва срещу Украйна, а не срещу НАТО.
„Няма какво да говорим, няма пресичащи се линии, ако страните не са готови ясно и обективно, подчертавам, логично да обяснят мотивите си. Трудно е да слушаш през цялото време, когато ти казват: „Там има нацисти“.
Подоляк сравнява Русия с хулиган, „на когото трябва да бъдат избити зъбите, за да започне да слуша“.
Русия ще засили икономическите си връзки с Китай и сътрудничеството в областта на технологиите
Руският външен министър Сергей Лавров заявява, че страната му ще се съсредоточи върху укрепването на връзките с Китай, като посочва, че двете съседни държави имат общи интереси и могат да постигнат технологичен напредък заедно.
„Сега, когато Западът зае позицията на „диктатор“, икономическите ни връзки с Китай ще се развиват още по-бързо“, казва Лавров, според стенограма, публикувана от руското външно министерство на 23 май.
Според руската държавна медия RT, Лавров отправя забележките, докато говори пред ученици в гимназия в Москва. Лавров заявява, че Русия и Китай имат „общи интереси“ в международните дела и двете страни могат да извлекат ползи от тясното сътрудничество в областта на технологиите. „Това е възможност за нас да реализираме потенциала си в областта на високите технологии, включително ядрената енергетика, но и в редица други области“, добавя той.
Три седмици преди Русия да нахлуе в Украйна, Пекин и Москва актуализираха двустранните си отношения до партньорство „без граници“, след среща между руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин. Двамата лидери също така заявиха, че няма да има „забранени“ области на сътрудничество“ между двете съседки.
Китай не осъжда Русия заради инвазията ѝ и се отнася критично към западните санкции срещу Москва. На 4 май сенатор Дик Дърбин (D-Ill.), който е съпредседател на сенатската група за Украйна, информира Цин Ган, посланика на Китай в САЩ, че е „изключително загрижен“ за отказа на Китай да „осъди ясно неоправданата и непровокирана война на Путин“.
Лавров отхвърля възможността Русия скоро да пожелае да подобри връзките си със западните държави.
„Ако те [Западът] искат да предложат нещо по отношение на възобновяването на отношенията, тогава ние сериозно ще обмислим дали ще имаме нужда от това или не“, казва той. „Трябва да спрем да зависим по какъвто и да е начин от доставките на каквото и да е от Запада“.
Украинският батальон „Азов“ се предаде на Русия и се евакуира от „Азовстал“
На 16 май украинските сили започнаха да евакуират войниците си от последната опорна база в обсадения пристанищен град Мариупол, което може да означава край на продължилия 82 дни руско-украински конфликт, бележещ значително поражение за Украйна.
Смята се, че около 600 членове на батальона „Азов“ в продължение на седмици са били в стоманодобивния завод „Азовстал“ от съветската епоха в източната част на страната. Сред тях е имало десетки ранени, като много от тях са били без достатъчно запаси от храна и вода.
В Източна Украйна се намират две проруски сепаратистки държави – Донецката народна република и Луганската народна република, признати от Русия за независими от Украйна, но считани от батальон „Азов“ за окупационни терористични държави.
На 16 май в съобщение във Facebook Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че 53 „тежко ранени“ войници са били евакуирани и отведени в град Новоазовск, който се държи от подкрепяните от Русия бунтовници. Други 211 са били транспортирани по хуманитарен коридор до Оленовка, за да бъдат разменени за руски пленници.
Мерките за спасяване на останалите войници продължават, съобщава Генералният щаб.
Изявлението не описва изтеглянето като капитулация, но съобщава, че на командирите на частите, базирани в завод „Азовстал“, е наредено да „спасят живота на личния състав“.
„Защитниците на Мариупол са герои на нашето време“, заявява Генералният щаб. „Те остават завинаги в историята. Това са отрядът със специално предназначение „Азов“, 12-а бригада на Националната гвардия на Украйна, 36-а отделна морска бригада, граничари, полицаи, доброволци и сили за териториална отбрана на Мариупол.“
Батальон „Азов“ започва да функционира през 2014 г. като доброволна паравоенна организация по време на войната в Донбас в Източна Украйна между проруските сепаратисти и проукраинските сили, след свалянето на проруското украинско правителство по време на революцията от 2014 г. По-късно батальонът е официално включен като полк в Националната гвардия на Украйна, но не и без спорове относно неонацистките връзки на групата и използването на символа „вълча кука“, който е използван и от нацистките сили в Германия по време на Втората световна война.
Украйна прие закон за забрана на проруските партии
Президентът на Украйна Владимир Зеленски подписа закон за забрана на проруските партии в Украйна. Това съобщава на сайта си Върховната Рада.
Законът за направените промени в няколко законодателни акта на Украйна за забрана на политически партии е изпратен към Зеленски за подпис на 6 май. Днес президентът е върнал документа подписан.
По думите на Олга Совгири, представител на Радата в Конституциония съд, законът ще влезе в сила ден след публикуването си. Парламентът гласува за закона на 3 май. На 20 март СНБО (Съвет за национална сигурност и отбрана) забрани дейността на редица партии заради военното положение: ОПЗЖ, Партия Шария, Наши, Опозиционен блок, Лява опозиция, Съюз на левите сили, Държава, Прогресивната социалистическа партия на Украйна, Социалистическата партия на Украйна, Социалисти, Блокът на Владимир Сальдо.
Само ден по-късно е регистриран законопроект за забрана на проруските партии. А след това е внесен и законопроект по процедурата за забрана на проруските партии. В случай на забрана, цялото имущество, средства и други активи на партията и нейните структури биват иззети в полза на държавата.
Беларус разполага спецчасти до южната граница с Украйна
Беларус ще разположи специални войскови подразделения в три зони до южната си граница с Украйна, съобщават от беларуската армия във вторник, когато презиентът Александър Лукашенко изтъкна ролята на руските ракети за засилване отбраната на страната.
Близък съюзник на Русия, президентът на Беларус заяви през март, че въоръжените ѝ сили няма да вземат участие в т.нар. от Москва „специална военна операция“ в Украйна, но страната е важен логистичен пункт за руската армия, която от 24 февруари прехвърлила през Беларус хиляди войници.
Минск от месеци се оплаква, че държавите от НАТО трупат войски по границите ѝ – Полша, Литва и Латвия са членове на алианса – и в отговор засилва военното си присъствие и интензитета на военните си учения.
“САЩ и съюзниците им продължават да увеличават военното си присъствие по държавните граници на Беларус”, коментира началника на Генералния щаб Виктор Гулевич. “В последните шест месеца имаме удвоено присъствие – и като брой войници, и като въоръжение.“
Беларус разполага и противовъздушна отбрана, артилерия и ракетни установки в западна посока, каза Гулевич.
Всички цивилни са евакуирани от „Азовстал“
Всички жени, деца и възрастни хора са евакуирани от стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, съобщи вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук в Telegram. Започналата на 1 май операция е приключена успешно седмица по-късно. В завода остават 2000 военни, които не желаят да се предадат, въпреки многократните призиви на руските военни.
Очаква се в Мариупол да бъде проведен военен парад по случай Девети май, който Русия чества като Ден на победата над нацистка Германия.
Над 100 цивилни са евакуирани от „Азовстал“
Над сто цивилни са евакуирани на 2 май от стоманения завод в Мариупол „Азовстал“, съобщава кметът на Мариупол Вадим Бойченко. Някои от евакуираните не са излизали от подземията от 27 февруари, заради непрестранните бомбардировки над града.
„Да не дава Бог никой да преживее това, което се случи на нас, казва Надежда Воротилина за естонската рускоговоряща телевизия ERR. „Дълго ще лекуваме душевните си рани, a и тези на децата.“
„Първо изведоха астмаците и диабетици, а след това по случайност нас тримата“, разказва друга евакуирана гражданка, Елена Айтулова. И добавя, че над месец повече от 40 души се хранили с два литра вода, в която изсипвали шест консерви.
Евакуираните цивилни биват заведени в село Безименное, което се намира под контрола на руските войски – в лагер под егидата на Червения кръст. След това биват отвеждани в град Запорожие, който се намира под контрола на украинските военни сили.
В подземията на „Азовстал“ се крият и няколко десетки бойци на батальона „Азов“. Руските власти ги обвиняват в нацизъм, омраза и репресии към украинските граждани, които се осмеляват да изпитват симпатии към сегашното правителство на Русия.
Въпреки многократните призиви от страна на руските военни да се предадат, бойците от „Азов“ остават в завода в очакване да бъдат евакуирани.
Кметът на Мариупол: Градът ни е на 90% съсипан
Единствено руският президент Владимир Путин може да реши съдбата на 100 000 цивилни, които се намират в капан сред разкъсания от войната Мариупол, това заяви кметът Владим Бойченко пред „Ройтерс“ в четвъртък. Той уточни, че сателитни снимки на масов гроб са доказателство, че руснаците погребват тела, за да скрият броя на жертвите.
Преди дни Путин обяви победа в битката за Мариупол след близо двумесечна обсада, довела до най-интензивните сражения в хода на войната и до най-злочестата хуманитарна катастрофа. Подложени на страшни бомбардировки, гражданите, които не са могли да избягат, страдат без електричество, отопление и вода.
„Важно е да се разбере, че животите, които все още са там, са в ръцете само на един човек – Владимир Путин. И всички смъртни случаи, които ще се случат след този момент, също ще бъдат в неговите ръце“, казва Бойченко в интервю.
В четвъртък Путин заяви, че руските войски са „освободили“ Мариупол, което го превръща в най-големия град, попаднал в руски ръце от началото на това, което Москва нарича „специална военна операция“. Русия отрича да е нападала цивилни граждани.
„Не е имало планове за освобождаване на града. Това беше план за унищожаване“, коментира Бойченко. Той изчислява, че 90 % от югоизточния пристанищен град е бил повреден или разрушен, откакто Русия нахлува в Украйна на 24 февруари.
„Днес на всички нива говорим само за едно – че ни е необходимо прекратяване на огъня, че ни е необходима пълна евакуация на 100 000 жители на Мариупол, които са пленници на руските сили, и че трябва да освободим всички хора, които се намират в „Азовстал“.
В момента от Мариупол има коридори за евакуация към Русия. „Уошингтън поуст“ публикува репортаж за украинско семейство, преминало в Естония през Русия със съдействието на руските граждани, които помагат на украинските бежанци. До момента в Естония по този начин са влезли 200 хиляди души. „Не връщаме никого“, заявява естонският външен министър Ева-Мария Лиймец.
80% от Луганска област под контрола на Русия, „Азовстал“ остава под обсада
Губернаторът на Луганск заявява, че руските сили контролират 80% от региона, който е един от двата, съставляващи Донбас в Източна Украйна. Една от заявените цели на Русия е да разшири територията в Донбас, която е под контрола на подкрепяните от Москва сепаратисти. Преди Русия да нахлуе на 24 февруари, правителството в Киев е контролирало 60% от Луганска област. Губернаторът Серхий Хайдай заявява, че руснаците, които тази седмица подновиха офанзивата си в Източна и Южна Украйна, са засилили атаките си в Луганска област. След превземането на Кременна, Хайдай заявява, че сега руснаците заплашват градовете Рубижне и Попасна и призовава всички жители да се евакуират незабавно.
Русия превзе Мариупол
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу е докладвал на Владимир Путин, че Мариупол е превзет, съобщават от БТА и Ройтерс. Посочено е още, че в завода „Азовстал“ все още има украински военни, а от града са евакуирани 142 000 цивилни. Путин е гарантирал запазването на живота на всички украински военни, напускащи завода, като подчертава, че към тях ще се отнесат с уважение. Руският президент е наредил плановете за щурмуване на „Азовстал“ да бъдат отменени и е заявил, че вместо това иска да продължи блокадата му.
Според американски генерал инвазията е била „напълно предотвратима“
Генерал Майкъл Флин е пенсиониран генерал-лейтенант от американската армия, който за кратко бива и съветник по националната сигурност на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. По негови думи в предаването „Капитолски доклад“ на NTD ( глобална телевизионна платформа със седалище в Ню Йорк), сегашната руска инвазия в Украйна е била напълно предотвратима. Според него този конфликт пряко показва неспособността за ефективна комуникация на ръководството на САЩ с Русия.
Надоразуменията започват на 5 декември 1994г. в Будапеща, когато Унгария, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати подписват споразумение с Украйна, наречено Будапещенски меморандум, гарантиращ сигурност. Трите ядрени сили дават своите гаранции за независимостта и суверенитета на Украйна в замяна на премахване всички ядрени оръжия от територията й и присъединяването й към Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Китай и Франция дават своите гаранции в отделни документи. В допълнение, по онова време, са подписани и идентични гаранции за сигурност с Беларус и Казахстан.
В меморандума от Будапеща (pdf) не се споменава за разширяване на НАТО. Въпреки това, западните лидери все пак дават обещание, че няма да има разширяване на НАТО на изток по време на процеса на обединение на Германия през 1990 г. и през 1991 г. Най-ярък пример за това е уверението на тогавашния американски държавен секретар Джеймс Бейкър при срещата му със светския лидер Михаил Горбачов на 9 февруари 1990 г., който казва, че НАТО няма да се разшири „нито един инч на изток“.
Според наскоро разсекретени документи от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ, публикувани на 24 ноември 2021 г., преди и след срещата в Будапеща през 1994 г., тогавашният американски президент Бил Клинтън продължава да уверява тогавашния руски президент Борис Елцин, че всяко разширение на НАТО ще бъде бавно, без изненади, с изграждане на Европа, която е всеобхватна, а не отделена, и в „партньорство“ с Русия. В разговор от 28 септември 1994 г., Клинтън казва на Елцин, че никога не е споменавал, че Русия не може да бъде разглеждана за членство в НАТО и, че когато става дума за разширяване на НАТО се набляга на „включването, а не на изключването“, и че „няма скорошен график“.
В писмо до Клинтън от 30 ноември 1994 г. Елцин пише: „Договорихме се с Вас, че няма да има изненади, че първо трябва да преминем през този етап на партньорство, а въпросите за по-нататъшното развитие на НАТО не трябва да се решават без да се отчитат мнението и интересите на Русия.“
В този смисъл, военната инвазия в Украйна показва също, че администрацията на Байдън не е успяла да комуникира с Русия по ефективен начин, за да предотврати ескалацията на конфликта, коментира ген. Флин. По негови думи: „Войната е провал на политиката и дипломацията“. „Винаги, когато виждате държави и нации да воюват помежду си, това е защото има провал в комуникацията по някакъв начин.“
Американският генерал казва още, че руският президент Владимир Путин постоянно повтаря как Украйна не трябва да се присъединява към НАТО и трябва да обяви неутралитет. Същевременно, настоящият украински президент Володимир Зеленски настоява за членство в НАТО, още от встъпването му в длъжност. По време на неговия мандат, присъединяването към НАТО и ЕС бива заложено в конституцията.
Миналия месец обаче, Зеленски заяви, че страната му трябва да приеме факта, че няма да стане член на НАТО.
„Сега, когато това се случи, все още виждаме провал в общуването, защото не изглежда, че ръководството на Съединените щати е в състояние да проведе добър разговор – добър, достоен, автентичен, честен разговор с ръководството на Русия, защото всъщност до това се свежда“, коментира генералът, визирайки неотдавнашния гаф на Байдън в Полша.
В речта си на 26 март в Полша, Байдън отправи следните думи към Путин: „За Бога, този човек не може да остане на власт“. Според ген. Флин тогава е бил моментът, подобна провокация да бъде овладяна, защото „е много погрешно да се каже това“.
Белият дом и Държавният департамент уточняват обаче, че Байдън не е намеквал за смяна на режима.
Два дни по-късно Байдън се защитава с думите: „Искам да поясня: нито тогава, нито сега съм изразявал мнение за промяна на политиката. Изразявах моралното възмущение, което изпитвам, и не се извинявам за това“.
Украйна не очаква да си върне коридора Крим-Донбас с военни средства
Малко вероятно е Украйна да прибегне до военни средства, за да си върне Донбас и Крим в краткосрочен план, заяви във вторник украинският президент Володимир Зеленски. По негови думи, украинските въоражени сили ще загубят хиляди войници, ако им бъде наредено да си върнат Донбас и Крим – които Зеленски определя като „временно окупирани територии“. Това на свой ред ще застраши общата сигурност на страната, тъй като групата, която се сражава в Донбас е елитният сегмент на украинските военни.
Връщането на контрола над град Мариупол, който беше превзет от Русия след началото на инвазията на 24 февруари, също е много трудно, отбелязва той.
Зеленски отправи коментарите в момент, когато руските въоръжени сили се изтеглиха от покрайнините на Киев, след като се опитаха да окупират украинската столица в едномесечни сражения и се преместиха в спорните територии в Източна Украйна. Русия анексира Крим през 2014 г., а конфликтите в Донбас между украинските военни и подкрепяните от Русия сепаратисти прераснаха във война през същата година.
Кремъл заявява, че Донбас е основната цел на пълномащабната инвазия, наредена от руския президент Владимир Путин. От своя страна Зеленски признава, че намерението на военната операция на Русия е да окупира коридора, свързващ Крим и Донбас, като Мариупол е ключов град по протежението му.
Изявлението на Зеленски потвърждава една от двете основни концесии от страна на бившата съветска държава след началото на войната. В края на март украинските преговарящи предложиха механизъм за сигурност в проекта за споразумение за прекратяване на огъня, включващ множество държави. Крим и Донбас са изключени от предложението.
Друг голям компромис от страна на Украйна е, че държавата се отказа от стремежа си за членство в НАТО.
Украйна възвърна контрола над целия Киевски регион – руските сили се насочват на изток
Украинските въоръжени сили си върнаха целия район на Киев, заяви в събота заместник-министърът на отбраната на Украйна Хана Маляр.
„Ирпин, Буча, Гостомел и цялата Киевска област бяха освободени от нашественика“, написа тя в публикация във Facebook.
По-рано през деня украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руските въоръжени сили се изтеглят от Северна Украйна в „бавен, но забележим“ начин и се струпват в Донбас, спорната област.
Министерството на отбраната на Великобритания също потвърди, че украинските сили си възвръщат територията в покрайнините на Киев.
В началото на седмицата от Кремъл обявиха, че основната цел на инвазията им е Донбас, където са базирани сепаратистките републики Луганск и Донецк, и Крим, който беше анексиран от Русия от Украйна през 2014 г.
Битката за Мариупол, град в източната част на Украйна, който свързва Донбас и Крим, не показва признаци на облекчаване. Мариупол е ключова цел на военната операция на Москва и е подложен на интензивни бомбардировки. Превземането на града ще позволи на руските сили да си осигурят сухопътен мост към Крим и да затвърдят хватката си по черноморското крайбрежие покрай Югоизточна Украйна.
Мариупол е свидетел на едни от най-тежките страдания по време на войната. Смята се, че в града са останали около 100 000 души, което е по-малко в сравнение с около 430 000 души преди началото на военните действия. Седмиците на бомбардировки и градски боеве доведоха до остър недостиг на вода, храна, гориво и лекарства. По думи на Зеленски в Запорожието е задействан хуманитарен коридор, позволяващ евакуацията на 3071 жители от Мариупол. Десетки хиляди хора са блокирани в обсадения град, като имат ограничен достъп до храна и вода.
По информация на ООН, от 1 април досега в Украйна са загинали 1276 цивилни и са ранени 1982 души след нахлуването на Русия, а над 4,1 млн. души са напуснали Украйна. Не е ясно дали западните съюзници на Украйна ще променят позициите си, след като руските въоръжени сили се съсредоточат върху Южна Украйна, тъй като между двете страни има дългосрочни спорове много преди инвазията.
Зеленски обвини Европа, че мълчи за ситуацията в Мариупол. „Европа няма право да реагира мълчаливо на това, което се случва в нашия Мариупол. Целият свят трябва да реагира на тази хуманитарна катастрофа“, каза той.
Ще бъдат ли национализирани имотите на православието в Украйна?
В Украйна планират напълно да забранят дейността на Руската православна църква, съобщава украинската медия 24tv.ua. Съответният законопроект вече е внесен във Върховната Рада. Това се прави за защита на националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, за предотвратяване на колаборационизма, прекратяване на разрастването на междурелигиозни вражди и дестабилизацията на религиозната среда в Украйна, съобщават вносителите на законопроекта. Ако той бъде приет, 48 часа по-късно цялата църковна собственост на Руската православна църква в Украйна, в това число и Киевската метрополия на Украинската православна църква трябва да бъде инвентаризирана и национализирана. Срокът за религиозните общини, манастири и духовни учебни заведения на Московската патриаршия да изменят статута си е определен на 14 дни. Святоуспенската Киево-Печoрска Лавра и другите архитектурни паметници от държавно значение, които са собственост на или се ползват от Руската православна църква, ще станат държавна собственост.
По рано през март четиримата свещеници на Руската православна църква в холандската столица Амстердам доброволно решиха да се отделят от Московската патриаршия и да преминат към Вселенската патриаршия в Константинопол, заради заплахи към тях, свързани с нападението на Русия над Украйна. В съобщение на уебсайта си те казват, че „на практика е невъзможно църквата да функционира като част от Московската патриаршия и да бъде осигурена „безопасна духовна среда за паството“. Казват също, че решението е взето „с тежко сърце“. В обръщение на 27 февруари Московският патриарх Кирил нарече опонентите на Москва в Украйна „зли сили“, които се борят срещу „единството на Русия“.
И в Украйна някои руски православни свещеници отказаха да са част от Московската патриаршия след началото на нападението. Според тях патриарх Кирил би трябвало да използва влиянието си, за да се спре „кървавата баня“ в Украйна.
