Човечеството изгуби на 5 април 2022 г. неуморимия правозащитен активист и радетел за справедливост Дейвид Килгор. Бившият канадски министър и дългогодишен член на канадския парламент напусна този свят на възраст 81 години.

Дейвид Килгор е адвокат по професия, който е избран за първи път в Долната камара на канадския парламент (Камарата на общините) през 1979 г. Преди това e работил като кралски прокурор в канадската провинция Манитоба, както и като конституционен съветник на правителството в провинция Албърта. Килгор се присъединява към Камарата на общините като прогресивен консерватор, но през 1990 г. се оттегля поради разногласия с тогавашния министър-председател Брайън Мълрони относно въвеждането на данък върху стоките и услугите. Впоследствие се присъединява към либералите и по време на правителството на Жан Кретиен заема поста държавен секретар за Латинска Америка и Африка, а по-късно и за Азиатско-тихоокеанския регион. През 2005 г. напуска Либералната партия на Канада поради принципни разногласия и се кандидатира за независим депутат, а през 2006 г. се оттегля от политиката.

„Кървава реколта“

Дейвид Килгор работи активно за редица каузи, свързани с правата на човека, включително геноцида в Руанда, жестокостите в Судан, както и други части на света. Той играе ключова роля в разследването на грубото погазване на човешките права от Китайската комунистическа партия и по-специално на кампанията ѝ за изкореняване на духовната практика Фалун Дафа (позната също като Фалун Гонг). Нейните последователи, които по официални китайски правителствени данни през 1999 г. наброяват почти 100 милиона души са подложени на брутално преследване, което продължава вече 23 години.

През април 2007 г. Дейвид Килгор посещава България по покана на Български хелзинкски комитет (БХК) , за да представи своя труд „Кървава реколта: доклад върху обвиненията в отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай“, който публикува в съавторство с Дейвид Матас през 2006 г. Според г-н Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, докладът е „много обезпокоителен и в него се говори за неща, които се практикуват от един добре познат в България режим – комунистическия, тоталитарния, който не търпи идеологическа съпротива на каквато и да е основа”, и го е накарал да изпита „дълбок потрес“, тъй като описаното в него „наподобява геноцид”.

Самият Килгор споделя, че двамата с Дейвид Матас са били също толкова ужасени от данните, публикувани в документа и потресени също хората, които го четат. Той отправя призив към обществеността и медиите в България да дадат гласност на проблема и да не оставят нечовешките зверства, които той описва като „нова форма на зло”, да продължават да съществуват в 21-ви век.

Представители на Министерството на външните работи на Република България, предварително изявили желание за среща с Дейвид Килгор неочаквано се отказват в последния момент под претекст, че в министерството е изникнал спешен казус. Също така, два дена преди пристигането на Килгор в България, от пресцентъра на БТА, където е трябвало да се проведе пресконференция с госта, отказват ангажимента, посочвайки като мотив ненадейно възникнали ремонтни работи. Причини и за двете отменени събития се оказва натиск от посолството на Китайската народна република, тъй като разкритията на Килгор изобличават истинското лице на комунистическия режим.

По време на информационната визита на Килгор в София, година преди провеждането на първите олимпийски игри в Китай, той прави изявление, че летните Олимпийски игри 2008 г. не бива да се провеждат в държава, която избива собствения си народ. Килгор и Матас дори изпращат писмо до председателя на Международния олимпийски комитет Жак Рог с апел да се преразгледа отношението на Китай към човешките права, които режимът обещава да подобри при подаване на кандидатурата на страната за домакин на спортното събитие. 14 години по-късно олимпийските игри отново се проведоха в Китай, въпреки разобличаващи факти и продължаващи репресии и цензура.

„Кървава реколта“ получава подкрепа от Европейския парламент и ООН, както и в над 30 страни, в които е представен, включително и България. Килгор и Матас печелят множество награди за усилията си да докажат извличането на органи от живи затворници на съвестта в Китай. Между тях са Награда за правата на човека за 2009 г. от базираната в Германия Международна организация за правата на човека и номинация за Нобелова награда за мир през 2010 г.

Разследващият журналист Итън Гутман се присъединява през 2016 г. към разследванията на Килгор и Матас и тримата издават обновена версия на доклада, под заглавие Докладът „Кървава реколта/Клането: Актуализация“ (2016 г.). По този повод Дейвид Матас споделя: „В първата версия на доклада, публикувана през юни 2006 г., стигнахме до заключението, че насилието в Китай над затворници на съвестта от Фалун Гонг, което бяхме помолени да разследваме, наистина се случва. Осъзнахме, че не можем просто да го публикуваме и да се оттеглим от проблема, за да се занимаваме с други неща. Трябваше да продължим да работим по въпроса, за да го поддържаме актуален. И продължихме да го правим, като обновихме доклада. Заедно с журналиста Итън Гутман основахме неправителствената организация Международна коалиция за прекратяване на злоупотребите с трансплантации в Китай, постоянно пътувахме за участия в конференции, апели и изслушвания, правехме изявления, презентации, публикации в интернет и комуникации по електронната поща.“

Актуализираният доклад прави подробен анализ на близо 200 болници в Китай, извършващи трансплантация на органи. Документът от над 800 страници проследява болничните параметри, базирани на реални данни от болничните сайтове (включително изтрити страници) за приходи, държавно финансиране, леглова база, заетост, хирургически персонал, професионално обучение и други. Въз основа на събраната информация, авторите заключават, че китайската държава провежда от 60 000 до 100 000 трансплантации годишно, противно на официалните твърдения за 10 000 трансплантации годишно. Това прави най-малко 1 милион трансплантации за периода 2000-2016 г.

Докладът, заедно с допълнителна информация за геноцида в Китай спрямо последователите на Фалун Дафа е представен през февруари 2020 г. пред всички парламентарни групи в България и пред Комисията по външна политика и Комисията по вероизповеданията и правата на човека в 44-то Народно събрание на Република България. „Кървава реколта/Клането: Актуализация“ е на разположение от 2020 г. в Парламентарната библиотека, където е достъпна за всички народни представители, парламентарни служители и външни посетители.

Международен отзвук

В чест на делото на Килгор, на 7 април 2022 г. депутати от Камарата на общините на канадския парламент внасят петиция за приемане на законопроект за борба с трафика на органи. Законопроект S-223 класифицира като престъпление пътуването в чужбина за получаване на орган от лице, което не е дало информирано съгласие за дарение на този орган. Предложената мярка също така ще измени Закона за имиграцията и закрилата на бежанците, за да направи недопустимо присъствието в Канада на постоянно пребиваващ или чуждестранен гражданин, ако е участвал в дейности, свързани с трафик на човешки органи.

Дейвид Килгор изтъкна пред канадска парламентарна комисия през 2021 г., че много държави вече имат закони за борба с трафика на органи, и нарече „смущаващ“ факта, че в Канада все още липсва такова законодателство.

През 2008 г. израелският парламент Кнесет забрани със закон на застрахователни компании да изплащат обезщетения на граждани, пътували в чужбина с цел закупуване на човешки органи.

През 2010 г. Испания прие закон, който криминализира „поощряването, улесняването и популяризирането“ на получаване на орган от незаконен източник.

През 2016 г. Европейският парламент прие писмена декларация WD0048/2016 г., а преди това – през 2013 г. прие резолюция 2981(RSP), в които осъди насилственото отнемане на органи в Китай, включително от последователи на духовното движение Фалун Гонг. Американският конгрес прие подобна резолюция през 2016 г. (H.Res.343).

През 2015 г. тайванският законодателен орган Юан обнови Закона за трансплантация на човешки органи, а през 2016 г. Италия прие закон със строги наказания като глоби и затвор за лица, участващи в незаконна търговия на органи.

През 2017 г. Норвегия обнови националното си законодателство, като ратифицира и приложи Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на човешки органи.

През 2019 г. Здравната комисия в Белгийския федерален парламент единодушно прие закон, криминализиращ търговията с органи и трансплантационния туризъм.

През 2020 г. Южна Корея обнови Закона за трансплантиране на вътрешни органи. 

През февруари 2021 г. Великобритания за първи път прие закон срещу насилственото отнемане на органи като поправка на Закона за лекарствата и медицинските инструменти.

В България също тече кампания за ратифициране на Конвенцията за борба с трафика на човешки органи на Съвета на Европа.

През 2020 г. правозащитници учредиха „Трибунал за Китай“, който потвърди заключенията на Килгор/Матас/Гутман. Негов председател беше Сър Джефри Найс, известен като главен обвинител на Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Китайският трибунал извърши първия в света независим правен анализ на принудителното извличане на органи от затворници на съвестта в Китай.

Политици оценяват наследството на Дейвид Килгор

Редица канадски депутати, оцениха високо приноса на Дейвид Килгор за защита на човешките права и изобличаване на търговията с органи, провеждана от китайския комунистически режим.

Депутатът Гарнет Генуис, който е работил съвместно с Килгор за трафика на органи, изрази признание към делото на своя бивш колега: „Дейвид [Килгор] привлече моето внимание и това на много хора към този въпрос. Заедно с Дейвид Матас той изнесе първоначалния доклад по въпроса. Той беше неуморен защитник на тази кауза, както и на много други въпроси, свързани с правата на човека.“

Депутатът от Либералната партия Джон Маккей също отдаде почит на Килгор, като отбеляза страстта му към защита на човешките права, чувството му за независимост и силната му вяра. „Всичко в живота на Дейвид се основаваше на дълбоката му християнска вяра.“, припомня Маккей.

Депутатът също така добави, че посвещението на Килгор към каузите, свързани с правата на човека, е било съпроводено с такава смелост и убеденост, че е вдъхновило и други да последват примера му: „Страстта на Дейвид беше толкова силна, а застъпничеството му – толкова ефективно, че в крайна сметка то беше подето от много други“,

Забележителното наследство на Дейвид Килгор, на което станахме свидетели и ние в България, обобщава най-добре неговият колега и приятел Дейвид Матас:

„Най-прекрасните мигове на Дейвид са тези, прекарани в защита на правата на човека, след като напусна парламента. Въпросите, свързани с тях, както и с Китай, демонстрираха най-доброто в него, защото извадиха на показ най-лошото в другите. Други може да са готови да изменят или да отслабят принципите си заради пари или власт, пост или облага. Други може да са готови да приемат обещанията за реалност или да говорят, вместо да действат. Други може да се подават на илюзии за величие, защото извършителите изричат неща, които хората отсреща искат да чуят. Но не и Дейвид Килгор. Той се отличаваше с неизчерпаем извор на подкрепа за жертвите, с нескончаемо отхвърляне на лицемерието, и безкрайна болка от липсата на справедливост.“

Матас е уверен, че наследството на Килгор ще остане завинаги: „Дейвид ще липсва на всички, които го познаваха, но той няма да си отиде. Неговият пример ще остане, за да ни напомня за разликата между безразличие и съпричастност, между надути фрази и откровеност, между отстъпка и постоянство, между това да се справяш добре или да правиш добро. Той няма да изчезне, защото стана част от нас.“