Експерт по продоволствената несигурност предупреждава, че в света са останали запаси от пшеница, само за около 10 седмици, на фона на конфликта в Украйна. В допълнение, през последните седмици Индия забрани износа на пшеница от страната, позовавайки се на повишен риск за продоволствената сигурност, произтичащ от внезапния скок на световните цени на пшеницата.
Сара Меркер, изпълнителен директор на фирмата за селскостопански анализи Gro Intelligence, заявява пред Съвета за сигурност на ООН на 19 май, че руско-украинския конфликт не е основната причина за недостига на пшеница, а само е „налял масло в огъня, който отдавна е тлеел“. „Споделям това, защото смятаме, че е важно всички вие да разберете, че дори войната да свърши утре, проблемът с продоволствената ни сигурност няма да изчезне скоро без съгласувани действия.“, пояснява Меркер според стенограмата.
Украйна и Русия произвеждат близо една трета от световното количество пшеница.
Предоставяйки данните, Менкер посочва, че поради увеличението на цените на основните култури тази година, това е направило още 400 милиона души по света „несигурни в прехраната си“, добавяйки, че що се отнася до пшеницата, светът „в момента [разполага] само със запаси от световното потребление, достатъчни за 10 седмици, разпределени в складовете по света.
Меркер пояснява, че това са най-нискире запаси от зърно, които светът някога е виждал. Ситуацията се отежнява и от ограничения достъп до торове и засушаването на регионите, предназначени за отглеждане на пшеница по света. Подобни притеснения се отнасят и за царевицата и други зърнени култури, посочва тя.
Миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е обвинил Русия в блокиране износа на пшеница за Украйна, което Русия категорично е отрекла, съобщават от англоезичния The Epoch Times. Блинкен е заявил, че Москва използва пшеницата като оръжие за водене на война.
Менкер обаче твърди, че сушата в целия свят допринася за недостига на пшеница, а дефицитът на торове и други метеорологични проблеми са задълбочили проблема.
Коментарите на Менкер последват тези на Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната програма по прехраната, който заявява, че светът в момента е изправен пред „безпрецедентна криза“, като отбелязва, че 49 милиона души в 43 държави „чукат на вратата на глада“. Той твърди, че гладът ще доведе до политическа дестабилизация.
Ситуацията в България
Най-много площи с пшеница в България се отглеждат в Добруджа, като тази година те са малко над 1 200 000 декара. Очаква се изкупните цени да са по-високи от миналогодишните, за да се покрият разходите по производството. Ако до миналата година пшеницата се е изкупувала за 300-350 лева на тон, то сега сделки на зелено за количества от новата реколта достигат до 700-760 лева за тон фуражна пшеница. Хлебната пшеница достига 900 лева за тон, съобщават от Novini.bg.
Месец и половина преди стартитането на жътвата, земеделците очакват добри дoбиви.