Президентът на Украйна Володимир Зеленски продължава да провежда масова чистка по високите етажи на властта. След уволненията на петима посланици на 9 юли, (Андрий Мелник в Германия, както и посланиците на Украйна в Индия, Чехия, Норвегия и Унгария), на 17 юли Зеленски поиска ръководителят на Службата за сигурност Иван Баканов и главният прокурор Ирина Венедиктова да бъдат временно отстранени от длъжност. И двамата са близки съратници на Зеленски, като Баканов е негов приятел от детинство. На 19 юли Радата гласува за окончателното им освобождаване. В указа за уволение на посланиците не е посочена причина, а за освобождаването на Баканов и Венедиктова основанието е, че много от подчинените им си сътрудничат с руснаците в окупираните от Русия области.
„Регистрирани са 651 наказателни производства за държавна измяна и колаборационистическа дейност на служители на прокуратурата, органите на досъдебното следствие и други правоохранителни органи“, каза украинският президент Володимир Зеленски и допълни, че 60 служители на Службата за сигурност и прокуратурата са останали в окупираните територии и работят с Русия. Особено сериозно е положението в Херсон, който бе завзет от руските войски още на 2 март.
Зеленски заяви, че „всички руски военнопрестъпници трябва да бъдат изправени пред правосъдието“. След отстраняването на Венедиктова и Баканов, на 18 юли той уволни още 28 служители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Бившият началник на Главното управление на Службата за сигурност в Крим също е задържан по подозрение в държавна измяна. Службата за сигурност на Украйна има 30 000 служители, което е почти седем пъти повече от персонала на MI5 и почти колкото на ФБР.
Междувременно от посолството на САЩ в Украйна, което възобнови работата си в Украйна на 18 май, предупредиха гражданите си, че се очаква руският ракетен обстрел да става все по-интрензивен и че е най-добре да напуснат страната със сухопътен транспорт. Американската дипломатическа мисия отбелязва още, че в Украйна има постоянна „ракетна заплаха“, особено в западните райони на страната. Подчертава се, че дори ракетите или дроновете да бъдат прихванати, техните фрагменти могат да представляват заплаха. Предупреждението е в пряка връзка с обстрела на градовете Виница и Нова Каховка в Западна Украйна. При обстрела на Виница са загинали 22 души (сред които 3 деца), а ранените са над 100, по данни на ООН. Според Евгений Варганов, старши съветник на Постоянното представителство на Руската федерация в ООН, цитиран от ТАСС, ударът във Виница е бил извършен по местоположението на украинските военни. Според него украинските въоръжени сили са се подготвяли в домовете на офицерите. Междувременно Алексей Арестович, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, призна, че обстрелът на Луганск в нощта на 13 юли е извършен от РСЗО HIMARS, изпратен на Украйна от САЩ. На 12 юли със същото оръжие е обстрелвана и Нова Каховка, като руснаците са го иззели от украинските въоръжени сили, съобщава ТАСС.
Още военна помощ за украинските въоръжени сили поиска първата дама на Украйна Олена Зеленска в обръщение пред американския конгрес на 19 юли. Думите ѝ предизвикаха емоционални аплодисменти. Володимир Зеленски изрази надежда, че призивът на съпругата му ще бъде чут от хората в САЩ, имащи правомощията да взимат решения по проблема.
Русия, Украйна, Турция и ООН дискутираха износа на зърно по море
Военни делегации от Русия и Украйна проведоха на 13 юни в Истанбул първите от месеци насам разговори лице в лице днес, опитвайки се да постигнат споразумение по плана на ООН за износ на блокирано украинско зърно към световните пазари през Черно море, съобщава агенция Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
На срещата участваха също турски военни и представители на ООН. Турция предложи да осигури безопасни коридори в Черно море и да работи с ООН, Русия и Украйна за постигане на споразумение. ООН ще създаде център в Истанбул, който да контролира доставките, заявиха турски официални представители.
Руските и украински официални лица, макар и облечени в цивилни дрехи, не пропуснаха да си разменят обвинения във връзка със спрените доставки на зърно по море. Москва заяви, че силно минираните пристанища на Украйна са причина за забавянето. Руснаците предадоха и думите на своя президент Владимир Путин, че ако морските мини бъдат премахнати, Москва няма да използва коридорите, за да започне атака.
Преди разговорите в Истанбул Пьотр Илийчев, ръководител на отдела за връзки с международните организации към руското външно министерство, заявява, че Москва е готова да осигури безопасно корабоплаване за корабите, които ще превозват зърно от украинските пристанища, но ще настоява за правото си да проверява корабите за оръжие. „Нашите условия са ясни: трябва да имаме възможност да контролираме и проверяваме корабите, за да предотвратим всякакви опити за контрабанда на оръжие, а Киев трябва да се въздържа от всякакви провокации“, цитира руската информационна агенция Интерфакс думите на Илийчев. Той допълва още, че руските военни многократно са заявявали готовността си да позволят безопасни коридори за корабоплаване в Черно море. Седемдесет плавателни съда от 16 държави са останали блокирани в украинските пристанища, заради забрана на украинските власти да отплават, казва Илийчев.
Делегацията на Украйна не пропусна да спомене, че Русия краде зърното от нападната държава. Миналата седмица министерството на външните работи на Украйна извика за консултации турския посланик, след като турските власти задържаха за кратко руски кораб, заподозрян в превоз на крадено зърно, но след това му позволиха да напусне и да се върне в руско пристанище. Турски служител заяви, че властите не са успели да установят дали корабът е превозвал крадено зърно.
Турция, която е член на НАТО, е запазила тесните си връзки както с Москва, така и с Украйна. От началото на войната тя организира разговори между преговорните екипи на двете страни, както и среща между външните министри на Русия и Украйна. Нова среща по темата е насрочена за следващата седмица.
Борис Джонсън подаде оставка – в Киев тъгуват, в Москва ликуват
След дълги колебания и клатушкане на премиерското кресло изходът е ясен: Борис Джонсън се оттегля от премиерския пост в Обединеното кралство, както и като лидер на Консервативната партия. Той ще продължи да изпълнява премиерските функции обаче, докато официално бъде избран негов наследник.
Оставката на Джонсън се иска отдавна, заради нарушаване на обявените от самия него КОВИД мерки насред пандемията във Великобритания през 2021 г. Британският премиер твърдо искаше да остане на поста си, но след като загуби подкрепата на партията и министрите си, не му остана друго, освен да приеме неизбежното.
Оставката на Джонсън предизвика реакции и от страна на Украйна и Русия – тъй като Великобритания е най-твърдият поддръжник на Зеленски и неговото искане да спечели войната. Великобритания изпраща най-много оръжия на Украйна от европейските държави и е убедена, че Русия трябва да бъде победена, така че никога вече да не си помисля да напада независима държава.
В коментар за оставката на Борис Джонсън, украинският външен министър Дмитро Кулеба благодари на британския премиер, че е бил сред първите световни лидери, които не просто са осъдили руското нашествие, но и са помогнали на Украйна да се защити и да спечели войната в бъдеще. От офиса на Володимир Зеленски също благодариха на Борис Джонсън за защитата на украинските интереси. Оттам изразиха надежда, че подкрепата на Великобритания ще продължи и в бъдеще, но подчертаха, че тя е била още по-специална заради лидерските качества и харизмата на британския премиер.
На другия полюс са настроенията в Русия. В канала си в „Телеграм“ заместник-председателят на Съвета за национална сигурност на Русия Дмитрий Медведев пише, че оставката на Джонсън е „закономерен резултат от британската наглост и мръсна политика. Особено на международно равнище“. Подобно мнение изразява и руският посланик в Лондон Андрей Келин. В интервю за „Ройтерс“ той казва, че войнствената антируска политика също е изиграла роля за спадане авторитета на Джонсън. Според него Джонсън прекалено много се е съсредоточил върху геополитическата ситуация около Украйна и е забравила за икономическите нужди на британския народ. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от агенция „Интерфакс“, също коментира оставката на британския премиер. Той казва, че „господин Джонсън не ни харесва и ние не го харесваме“. И допълва, че се надява „по-професионални хора“ да дойдат на власт във Великобритания – готови и на диалог, не само на ултиматуми. „Но в момента това едва ли изглежда вероятно“, завършва коментара си Песков.
Междувременно женският финал на „Уимбълдън“ (където на беларуските и руските тенисисти бе забранено да се състезават) бе спечелен от рускиня, макар и с казахстански паспорт. Елена Рибакина, която на финала победи тунизийката Онс Жабюр, е родена в Москва и до 2018 г. се е състезавала за Русия.
Поздрав от Русия за България по повод 143 години дипломатически отношения
Въпреки обтегнатите отношения между Русия и България в момента на 7 юли от руското посолство излязоха с поздрав към българския народ по повод 143 години от установяване на дипломатически връзки между двете държави. Публикуваме текста с минимална коректорска намеса.
„Днес се навършват 143 години от установяването на дипломатическите отношения между Русия и България. Доближихме този етап, имайки едно от най-ниските нива на взаимодействието за цялата ни дълга обща история. Дори през годините на Втората Световна война и двата дипломатически представителства – както руското в София, така и българското в Москва – са функционирали нормално. Днес контактът с официалните власти по инициатива на българската страна практически не се поддържа, на дейността на Посолството се поставят какви ли не спънки. Провежда се целенасочена работа по минимизиране на руското присъствие в България, скъсване на нашите духовни и културни връзки, пренаписване на съвместното ни минало. В същото време констатираме, че народите на Русия и България продължават да се възприемат с топлина и симпатия. Благодарни сме на хиляди български граждани, които се грижат за монументите на руските воини, сражавали се за свободата на България. Признателни сме на приятелите, които продължават да ни помагат и подкрепят дори в днешната сложна ситуация. С уважение се отнасяме към представителите на обществеността и медиите, които отстояват правото за плурализъм на мненията в условията на доминираща медийна русофобия. И макар на днешния етап бъдещето на руско-българските отношения да е мъгливо, цялата ни съвместна история доказва, че трудностите са разрешими. За 143 години сме преодолели немалко сложности, но всеки път волята на народите ни е допринасяла за нормализиране на отношенията. Убедени сме: официалните контакти лесно може да бъдат скъсани, но връзките между хората са нерушими.“
Путин обяви победа в Луганск
Руският президент Владимир Путин обяви на 4 юли победа в източния украински регион Луганск, един ден след като украинските войски се оттеглиха от Лисичанск, последното голямо селище в района.
Военният министър Сергей Шойгу докладва на Путин, че „операцията“ е приключила успешно в неделя, след като руските войски превзеха Лисичанск, като прогониха оттам последните украински военни. В отговор Путин каза, че военните части, взели участие в тази победа, трябва да бъдат оставени да си починат“.
Луганск, заедно с наполовина превзетия вече Донецки регион, съставляват Донбас – индустриалното сърце на Украйна.
Според управителя на Луганска област Серхий Хайдай украинските военни са предпочели да се изтеглят, за да не бъдат обградени. Те са взели със себе си всички ранени, както и цялото си оръжейно оборудване. “Оттеглянето бе организирано доста добре“, казва Хайдай.
Началникът на украинския щаб казва, че руските военни сега ще фокусират усилията си върху линията Сиверск, Фьодоровка и Бахмут в Донецк, както и че ще започне по-сериозен обстрел на Славянск и Краматорск, които също са в центъра на Донецк.
В неделя в Славянск след руски ракетен обстрел са убити шест души, а са ранени 19, по данни на местните власти. Под обстрел в неделя е бил и Краматорск.
Британското разузнаване потвърди оценката на украинските военни, че Русия ще се съсредоточи върху превземането на Донецк. Руският президент Владимир Путин също нееднократно е заявявал, че основната му цел е да завладее Донбас. Донецк и Луганск обявиха независимост от Украйна след анексирането на Крим от Руската федерация през 2014 г. Владимир Путин призна независимостта на двете републики на 21 февруари, броени дни преди нахлуването на руските войски в Украйна.
Володимир Зеленски призна поражението, но обеща, че украинските войски ще се върнат.
В разузнавателния си доклад от 4 юли британското разузнаване акцентира върху блокадата на Одеса от Русия, заради което Украйна не може да изнася зърно. Британците предполагат, че Украйна ще може да изнесе едва една трета от зърното, което е изнесла през 2021 г.
Междувременно Украйна бомбардира градове в западна Русия. Областният управител на Новгород заяви, че в неделя четирима жители са убити от осколки на прихваната украинска ракета. А в руския град Курск са свалени два украински дрона, твърди руското министерство на отбраната.
Митрофанова предупреди за скъсване на дипломатическите отношения с България
В 12:00 часа днес изтече срокът на ултиматума, даден от Русия на България да отмени изгонването на 70 служители от руското посолство.
„За съжаление, нашето обръщане към Министерството на външните работи на Република България беше игнорирано. Във връзка с това възнамерявам без отлагане да повдигна пред ръководството на моята страна въпроса за закриването на Посолството на Русия в България, което неизбежно ще доведе до закриване на българската дипломатическа мисия в Москва“ – заяви руската посланичка Митрофанова и допълни, че отговорността за по-нататъшните последици от тази стъпка би била изцяло на правителството на Кирил Петков.
„Нито един дипломат не трябва да си позволява да поставя условия на независима България“ – така отговори премиерът в оставка Кирил Петков и допълни, че Митрофанова се опитва да си играе със страховете на хората, използвайки непродуктивен тон.
Междувременно бившият премиер Бойко Борисов нарече действията на правителството в оставка „аматьорски“, но също подкрепи решението за отзоваване на 70 служители от Руското посолство, като заяви по време на брифинг на ГЕРБ: „Никаква крачка назад не трябва да дава правителството. То има пълната ни подкрепа. Иначе това би значело капитулация, отказ от суверенитет. А ние не трябва да го правим. Войната в Украйна трябва да спре.“
Нотата на МВнР нажежи обстановката в пленарната зала на народното събрание и доведе до остри сблъсъци. От „Възраждане“ заявиха, че ще внесат сигнал в прокуратурата срещу Кирил Петков за злоупотреба със служебно положение, а БСП призоваха за незабавно спиране на действията по отзоваване на руски служители.
Депутати от „Продължаваме промяната“ разкритикуваха ултиматума на Митрофанова, а Христо Иванов от „Демократична България“ заяви: „Не можем да си позволим да се поддаваме на такъв натиск от страна на Кремъл“.
НАТО, Европейският съюз и Великобритания подкрепиха България в решението ѝ за изгонването на руските служители.
Последният път, когато са прекъсвани дипломатическите връзки между двете държави, е на 5 септември 1944 г., когато Съветският Съюз обявява война на Царство България, въпреки отчаяните опити на тогавашния външен министър Първан Драганов да предотврати това. Повече може да бъде прочетено в издадения дневник на Първан Драганов, който е сред първите екзекутирани от комунистическия „Народен съд“, на 1 февруари 1945 г.
България гони 70 служители на руското посолство, от БСП и „Възраждане“ осъдиха решението
България взе решение да изгони 70 служители на руското посолство, сред които дипломатически служители и технически лица. Пред медиите премиерът Кирил Петков заяви, че „този път българските служби са си свършили работата много добре и са работили за интересите на България“. Кирил Петков благодари за съдействието по разработката и на МВнР. Той отказа да даде подробности, обяснявайки, че става дума за „класифицирана информация“, просто каза, че всъщност изгонените служители са били директно подчинени на чужди служби. Според писмото, връчено на руската посланичка Митрофанова, те трябва да напуснат България до 3 юли. Посочено е също, че България очаква Русия временно да закрие генералното си консултво в Русе, както и обратното – българското консултво в Екатеринбург да бъде също временно закрито.
Кирил Петков отправи предупреждение не само към Русия, но и към всички държави с дипломатическо представителство у нас, че „всеки, който работи срещу българския интерес“, може да очаква същото отношение.
Председателката на БСП и вицепремиер в оставка Корнелия Нинова коментира случилото се в социалните мрежи: „Решението да бъдат изгонени 70 руски дипломати е безпрецедентен акт в българската дипломация, който ще има дългосрочни последици. То не е вземано от Министерски съвет, нито на коалиционен съвет. БСП категорично не е съгласна с това решение, който и където и да го е взел.“
Лидерът на Възраждане Костадин Костадинов определи решението на Кирил Петков като „неадекватно и изключително опасно за националната сигурност на България“ в коментар пред Nova News. Изгонването на руските служители съвпада, по негови думи, със срещата на върха на държавните глави на НАТО в Мадрит, като това може да се тълкува като стратегия на премиера за получаване шанс за следващо управление на България.
„В този ред на мисли ние призоваваме Кирил Петков моментално да напусне страната, защото действа за чужди интереси“ – заяви Костадинов като препратка към думите на премиера, че всяка личност, извършваща действия срещу българските интереси, трябва да напусне страната.
Държавният глава Румен Радев, който представя България на срещата на върха в испанската столица, също коментира ситуацията – „Надявам се министър-председателят в оставка да е взел решението за изгонването на руските дипломати от България на базата на солидна и достоверна информация, и да го е обмислил добре и като мащаби, и като последствия“.
Русия праща в Беларус ракети за ядрени бойни глави
(снимка: Михаил Климентиев / ТАСС)
На 25 юни белоруският президент Александър Лукашенко бе на посещение в Руската федерация. Двамата с руския президент Владимир Путин са обсъждали въпроса за превъоръжаването на Беларус.
През следващите месеци ще доставим в Беларус тактически ракетни системи „Искандер-М“, които могат да използват балистични или крилати ракети, в техните конвенционални и ядрени версии“, заяви Путин за руския „Първи Канал“.
Още през май Лукашенко каза, че Беларус е закупила от Русия ракети „Искандер“, способни да носят ядрено оръжие и зенитни противоракетни системи С-400.
Путин обяви и съвместни планове за модернизация на военните самолети на Беларус, така че да могат да носят ядрени оръжия.
„Много Су-25 (самолети) са на въоръжение в беларуската армия. Те могат да бъдат модернизирани по подходящ начин. Тази модернизация трябва да се извърши в самолетни заводи в Русия и съответно да започне подготовката на кадрите.“
Поредното споменаване на ядрени оръжия от страна на Русия се случва на фона на нарастващото нарежение между РФ и Литва, заради отказа на прибалтийската република да пренася транзитно важни стоки за Калининград (бивш Кьонигсберг – бел.авт.) Градът е ключов за Русия, защото там е разположен щабът на Блатийския военноморски флот на Русия. До 1945 г. градът е част от германската провинция Източна Прусия, а с решенията на Потсдамския мирен договор от 1945 г. е предаден на Съветския съюз. В града на 370 хиляди германски жители са отанали само 20 хиляди, а на тяхно място са се заселили руски граждани. След разпада на СССР възниква дискусията за връщането историческото име на града, но отношенията между Германия и Русия реално никога не се стоплят, до степен да бъдат предприети реални стъпки това да се случи.
На 17 юни 2022 г. Литва забрани транзита за Калининград на стоки, намиращи се под санкциите на Европейския съюз. Това са стомана и други стоки от железни руди. „Това не е решение на Литва, а част от санкциите, влезли в сила на 17 юни. То е взето след консултации и в съответствие с ръководните принципи на Еврокомисията“, заяви външният министър на Литва Габриелус Ландбергис преди срещата на външните министри на държавите членки на ЕС на 20 юни в Люксембург.
Словашката телеграфна агенция BNS цитира прессекретарката на митническата агенция на Литва Лина Лауринайтите-Григен за това, че информацията за спиране на транзита е достъпна още от средата на март, тъй като е част от четвъртия пакет санкции, приет от ЕС. От 10 юли предстои спирането за пренос до Калиниград на цимент, спирт и други стоки, от 10 август – на въглища и други твърди изкопаеми горива, а от 5 декември – на руски нефт.
Литва потвърди, че продължава транзита на пътници и стоки, които не попадат под санкциите на ЕС. В руската преса обаче наричат това „опит Калининград да бъде задушен с подстрекателството на НАТО“ и заплашват да предприемат ответни мерки.
Калининград се намира между Полша, Литва и Беларус. Връзката между Полша и Литва и едва 50 километра. Ако Беларус и Русия предприемат офанзива в тази посока, прибалтийските републики ще бъдат напълно откъснати от НАТО.
САЩ не бива да спират подкрепата за Украйна, нито да я притискат за преговори с Русия, заяви Майк Помпео
„Точно за това д-р Кисиджър не е прав“, заяви Майк Помпео за изказването на Хенри Кисинджър в Давос, че Украйна трябва да се съгласи на отстъпки пред Русия. Бившият държавен секретар на САЩ заяви това преди седмица на Еврейската лидерска конференция на Tikvah Fund. „Украйна не трябва да бъде притискана от своите партньори и съюзници. Тази обсадена държава и изстрадалите ѝ хора имат нужда от нашата подкрепа“, бяха думите на Помпео.
По-късно за „Фокс нюз“ Помпео заяви, че „Украйна трябва да притежава средствата да синхронизира всички елементи на въоръжените си сили. Това ще помогне на бъдещето на Украйна като независима нация, която ще опази границите си, както и на стабилното бъдеще на Европа и световните пазари. За това трябва да помогнем на Украйна. Трябва да осигурим на Украйна всичко, което ще ѝ помогне да спаси живота на украинците. Помощ трябва да има, но не и американски войски.“
Според Помпео всички отстъпки пред Путин само ще разширят амбициите и апетитите му за нови територии. „Путин се храни от слабостта на противниците си. Но Украйна се показа силна. Всяко оттегляне на подкрепа от страна на Запада само ще насърчи Путин да окупира нови и нови територии. Русия трябва ясно да разбере, че тази безсъвестна война ще се провали във всичките си стремежи.“ Помпео разкритикува също държавите, които на думи застават срещу Путин, но продължават да купуват руски нефт и газ, финансирайки военните действия в Украйна. Той призова и за бойкот на стоките от Китай.
„Продуктите, които САЩ внасят от Русия, са физически резултат от енергийната търговия между Русия и Китай“, каза Помпео и добави, че САЩ трябва да преосмислят своята икономическа и енергийна сигурност, за да „не се носят по това унищожително течение“. Той приветства сключеното на 15 юни споразумение между Европейския съюз, Израел и Египет за търговия на природен газ. Сделката позволява на Израел да увеличи износа на природен газ за Европа, чрез вече съществуващ газопровод, до египетските пристанища. Там той ще бъде втечняван и натоварван на танкери за Европа.
Столтенберг заговори за мир в Украйна
(снимка: Франсоа Валшер / AFP)
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че мирът в Украйна е възможен, но цената за постигането му остава под въпрос. Той повдигна темата за ежегодните дебати за външна политика, които се проведоха на 12 юни във финландския град Култаранта. Столтенберг добави още, че целта на НАТО е „да запази мира, а не да провокира конфликт“.
Идеята на НАТО е да подкрепя Украйна, за да засили позицията ѝ по време на мирните преговори, които „надяваме се, ще започнат скоро“. „Мирът е възможен“, каза още Столтенберг, остава въпросът кой какви отстъпки е готов да направи за него. Той не изключва възможността отстъпките да бъдат и териториални. На срещата в Култаранта, организирана от президента на Финландия Саули Нийнистьо, е дискутирано също членството на Финландия в НАТО. Днес Столтенберг е на визита в Швеция, за да бъде дискутирана нейната кандидатура за членство в НАТО.
Финландия и Швеция подадоха молбите си за членство в НАТО заедно на 18 май, но турският президент Реджеп Тайип Ердоган веднага наложи вето. Като официален аргумент Турция изтъква подкрепата на Швеция и Финландия за Кюрдската работническа партия, която Ердоган включи в списъка на тероростичните организации. Експерти обаче смятат, че Турция не желае допълнително напрежение между НАТО и Руската федерация, особено засилено сега заради конфликта в Украйна. Турският президент е основният посредник за иницииране на сериозни мирни преговори между Украйна и Русия, включително и разговори на най-високо ниво между двамата президенти Владимир Путин и Володимир Зеленски.
Путин сравни войната в Украйна със Северната война на Петър Велики
На 9 юни Русия тържествено отбелязва 350-тата годишнина от рождението на Петър I, наричан още Велики. Той ще бъде запомнен като монарха, инициирал промени почти във всички области на обществения живот: полага основите на руското държавно устройство, създава редовна армия и флот, учредява нова система на образованието. Благодарение на него са построени първият музей за избобразително изкуство „Кунсткама“, Народната библиотека и Академията на науките. Той превръща Русия в силна, технически и военно развита държава, равностойна на западноевопейската култура, с която поддържа тесни взаимоотношения.
По този повод руският президент Владимир Путин открива изложба, посветена на първия руски император, след което има среща с млади предприемачи. На нея той сравнява войната в Украйна днес със Северната война, водена от Петър Велики срещу Швеция. Целта на тази война е достъпът до Балтийско море, което може да доведе до задълбочаване на търговските връзки със Западна Европа. Путин специално подчертава първо, че войната е дълга (21 години) и че Русия тогава е взела земи, които са си нейни.
По време на тази война Петър I завоюва земите, където основава града, наречен на негово име: Петроград или Санкт Петербург. Путин посочва, че в началото на войната европейските държави смятат тези земи за притежание на Швеция. „Но там всъщност винаги са живели и славяни, освен угрофински народи“, казва Путин. Това всъщност са първите директни изказвания от руска страна, че Русия има намерение да откъсне нови територии от Украйна. През миналия месец говорителят на Кремъл Димитър Песков посочва, че жителите на украинските територии, намиращи се под руски контрол, сами ще определят бъдещето си. Президентът Владимир Путин пък подписва указ, който ускорява процеса за придобиване на руско гражданство от жителите на Херсонска област и Запорожието, контролирани в момента от Русия. Назначените от руската страна администрации планират провеждане на референдуми относно бъдещо присъединяване към Русия. В тези региони на посещение на 6 юни идва Сергей Кириенко, първи заместник-ръководител на администрацията на Кремъл и бивш премиер на Русия, много близък до руския президент. Според руските медии „Комерсант“ и „Ведомости“ през 2018 г. с таен указ на Владимир Путин той е обявен за герой на Русия, като бивш управител на „Росатом“ и като гласен организатор на последните президентски избори на руската федерация. Кириено също подкрепя провеждането на референдуми в окупираните територии.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски от своя страна неведнъж е заявявал, че няма да отстъпи никаква украинска земя на Русия.
Скандал в Съвета за сигурност към ООН
Скандал избухна в Съвета за сигурност към ООН, след остри критики на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел към Русия. Постоянният представител на Русия към ООН Василий Небензя напусна заседанието, когато г-н Мишел повдигна въпроса за сексуалните посегателства от страна на руски войници върху цивилни украинци.
“Още един път искам категорично да отхвърля всякакви обвинения в сексуално насилие срещу руските военни! Заклеймявам тази лъжа!”, заяви г-н Небензя.
Шарл Мишел обвини Русия и заради близо 20 милиона тона пшеница, които не могат да бъдат изнесени от Украйна. „Видях милионите тонове пшеница на пристанището в Одеса, които стоят там само заради руската морска блокада“, е заявил г-н Мишел.
“Разминирането на пристанището в Мариупол е завършено. То функционира нормално и прие първите товарни кораби. В Бердянск пристанището също работи. Доставките на зърно от тези пристанища могат да бъдат възобновени”, казва руският военен министър Сергей Шойгу, цитиран от агенция „Ройтерс“. Руският министър на външните работи Сергей Лавров ще посети днес (8 юни – бел.ред.) Турция, за да обсъди деблокирането на украинския износ на пшеница, посочва още Ройтерс.
Путин предупреди за разширяване обсега на руските военни удари по Украйна
Руският президент Владимир Путин отправи предупреждение към САЩ, че войските му ще разширят обсега на военните си удари по САЩ, ако Байдън изпрати на Украйна ракети с широк обхват“, съобщава руската държавна информационна агенция ТАСС. В интервю за „Первий каналь“ Путин е казал, че ако САЩ снабдят Украйна с такива ракети, „ние също имаме своите средства за атака, които не сме използвали досега, и ще ударим обекти, каквито не сме удряли досега“. Путин не даде повече подробности какво има предвид.
Той добави още: „Според мен всички допълнителни доставки на оръжие от западните сили за Украйна имат само една цел – ескалация на военния конфликт“. Днес Русия за първи път от пет седмици отново удари украинската столица Киев. Руските военни твърдят, че са унищожили танкове Т-72, скрити в сградите на бизнес за ремонт на автомобили. Кметът на Киев Виталий Кличко казва, че при атаката „една жертва е отведена в болница“.
Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк заяви, че „докато някой призовава Русия да не бъде унижавана, Кремъл се осмели да извърши нови подли атаки. Днешните ракетни удари имаха само една цел: да убият възможно най-много украинци.“ Подоляк визира френския президент Иманюел Макрон, който от самото начало се старае да допринесе за мирно разрешаване на конфликта на масата за преговори. Подоляк призова за „още санкции и още оръжия“ в отговор на последните атаки на Кремъл.
Москва е готова да съдейства за превоз на зърно през Черно и Азовско море
В телефонен разговор между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган от 30 май става ясно, че Русия е готова да съдейства за безпрепятствено превозване на товари (включително зърно) през Черно и Азовско море, пише българският уеб сайт fakti.bg, цитирайки руската държавна информационна агенция ТАСС, до която от България в момента достъпът е спрян.
(снимка: Валентин Огиренко/Ройтерс)
Освен обсъждането на ситуацията в Украйна, двамата президенти са говорили и за евентуално отстраняване на минните заграждения във водите на двете морета за по-безопасно търговско мореплаване. Путин е заявил пред Ердоган още, че възобновяването на износа на храни и торове от Русия ще е възможно, ако санкциите срещу нея бъдат отменени, се казва в съобщението на Кремъл.
За вдигане на някои от санкциите срещу Русия говори на 25 май и заместник-външният министър на Русия Андрей Руденко, цитиран от Интерфакс. Той казва, че Русия е готова да предостави хуманитарен коридор за натоварени със зърно кораби, които да напуснат Украйна, ако бъдат вдигнати някои от санкциите.
“Ние постоянно подчертаваме, че решението на проблема с храната изисква цялостен подход, включително вдигане на санкциите, наложени върху износа на Русия, както и на финансовите ѝ транзакции”, казва Руденко.
Пристанищата на Украйна са напълно блокирани от началото на военните действия на Русия в Украйна от 24 февруари. Повече от 20 милиона тона зърно са блокирани в силозите на страната. Русия и Украйна отговарят за близо една трета от общия добив на пшеница и ако износът от Украйна спре, в света ще настане реална хранителна криза. Украйна е и основен износител на слънчогледово семе и олио.
