На първи февруари тази година се навършват 76 години от първите присъди на т. нар. „Народен съд“, който на същата дата през 1945 г. осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Масовата екзекуция на жертвите е извършена часове по-късно, без да им бъде дадена възможност дори да се сбогуват с близките си. Липсва протокол, убитите са заровени в общ гроб без паметен знак за смъртта им. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца от страната са изселени 28 131 души. В България 1 февруари е обявен за ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, което става по предложение на българските президенти Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
Официално Народният съд е създаден, за да бъдат осъдени управляващите страната от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., довели България до участието ѝ във Втората световна война. Но той реално узаконява извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България, които всяват страх посредством поголовни екзекуции.
От 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Повдигнати са обвинения срещу 11 122 души, а съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.
Един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи – Димитър Пешев, е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял отпреди 9 септември 1944 г. министър-председател на България. За сравнение, на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт – 12. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.
Приобщаването на Македония към Югославия
Искаме да се спрем на едно друго голямо, но не толкова дискутирано престъпление на комунистическия режим: доброволното отдаване на Пиринския край на Югославия от марионетното правителство на Георги Димитров. За целта през есента на 1944 г. българите в Пиринския край и Вардарска Македония са подложени на нечувани репресии и гонения. Целта е да бъдат приобщени към признатата от Москва „македонска нация“.
В труда си за проблемите в българо-югославските отношения историкът от Белоруския държавен университет Анатолий Салков цитира редица непознати за българската публика документи и факти, посветени на този позорен епизод от нашата история. Той подробно се спира на хазартната игра, разиграна между Сталин и Тито непосредствено след 9 септември 1944 г., залогът в която е съдбата не само на Пирински край, но и на цяла България. За да задържи югославския диктатор в лоното на съветската империя, Сталин залага капана на проектираната в Кремъл със съгласието на Тито и Димитров федерация между Югославия и България. Позицията на Сталин е, че българо-югославската граница след войната трябва да пострада в ущърб на България. През 1943 г. създадената в Москва комисия „Литвинов“ за ревизия на следвоенните граници в Европа предлага създаването на „единна македонска държава“.
Димитров и неговото обкръжение приемат безусловно наставленията на Сталин. Тито харесва идеята за асимилирането на Пиринския край от незаконно обявената през август 1944 г. Македонска народна република. Диктаторът обаче е наясно с истинските намерения на колегата си в Кремъл, т.е., че директната анексия на Пиринския край и поглъщането на остатъка от България като седма югославска автономна република цели впрягането на Югославия в колесницата на Сталин.
Междувременно заграбилите властта комунисти в София осъществяват предателската си политика: българите в Пиринско са заставени да учат новосъздадените македонски език и азбука. Във Вардарска Македония нарастват неимоверно гоненията и жестоките репресии срещу всякаква проява на българско самосъзнание. Подготвя се и изтеглянето на всички български институции от Пиринския край.
Мемоарите на Николай Шайков
За опитите слугите на Сталин да наложат политика на отродяване на Пиринска Македония, за методите да бъде насадено македонско съзнание на българите в Пиринския край и за преследването на дейците на ВМРО от комунистите разказва в своята книга „Пътят“ Николай Шайков – член на ВМРО, посветил живота си да служи на своя народ.
Плановете приключват с настъпилия тежък разкол между Югославия и СССР през юли 1948 г. Но междувременно Димитров и неговите протежета успяват да извършат още няколко национални предателства. Сред тях се открояват насилственото „преброяване“ на цялото население на Пиринския край през 1946 г. като „македонци“; подписването на позорния Бледски договор от 1947 г. за превръщане на България в югославска периферия и изграждането на „единна Македония“ с български материал. В очите на новосъздадената комунистическа власт българите от Македония са виновни заради това, че не искат да бъдат никакви други освен българи. Това, което не успяват да направят с тях Османската империя, Гърция и Сърбия, искат да постигнат комунистическите слуги на Сталин в България под ръководството на неговата подлога Георги Димитров.
На 5 февруари 1945 г. започват заседанията на Народния съд в гр. Гоце Делчев. Съдиите са избрани от комунистическата партия, с цел да пречупят българщината в пиринска Македония. Дейността на съда приключва на 15 март същата година с издаването на безброй смъртни и доживотни присъди. Част от осъдените на различни срокове затвор дори не получават присъди. Нито един човек не е оправдан или осъден условно. Заедно с това са наложени солидни парични глоби: на осъдените на смърт – пет милиона лева, на тези с доживотна присъда – 3 милиона лева, на осъдените 15 години – два милиона лева, на 10 години – един милион лева, за петгодишна присъда – 500 000 лв. Освен отделните глоби, съществува и обща за всички „провинили се“ глоба – конфискация на цялото имущество. Всички, осъдени на затвор, отказват да подпишат дадените от властта декларации, че са македонци.
В книгата си Шайков пише: „Как и къде са избити осъдените на смърт лица от „Народен съд“, заседаващ в Гоце Делчев, не можахме да установим… До нас достигаха слухове, че осъдените на смърт са избити, а след това изгорени във варницата на тогавашния помощник-милиционерски началник Никола Лулов“.
Самият Шайков е арестуван, подложен на изтезания, които подробно описва в книгата си, както и бруталността на Народния съд. Същият го осъжда на доживотна присъда. През юни 1947 г. той успява да избяга и минава границата с Гърция. Мести се няколко пъти, докато накрая се установява в Торонто, Канада, където пише своята автобиографична книга.
Димитър Талев – писател и син на Македония
Споменатите по-горе събития са неразривно свързани с името на големия български писател и син на Македония – Димитър Талев. Димитър Талев Петров – Палисламов е роден в с. Прилеп. Следва в Загреб, Виена и София. Работи като коректор, но благодарение на таланта си става редактор във вестник „Македония“, а по-късно във вестник „Зора“.
След кървавия преврат на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия Талев е изключен от Съюза на българските писатели. Месец по-късно, през октомври 1944 г., без съд и присъда е арестуван като „великобългарски шовинист“ и пратен в Централния софийски затвор. Причината е активното му участие във ВМРО, която е трън в очите на комунистите, а както и публицистиката му във вестник „Зора“. Освободен е за кратко, само за да бъде отново арестуван и пратен в лагера „Куциан“ край Бобовдол.
Няколко години по-късно, през 1948 г. Талев е освободен за малко, след което заедно със семейството си е изселен в Луковит. Именно там талантливият писател довършва „Железният светилник“ и създава и други произведения. Днес в училищата се изучава само „Железният светилник“, без да се споменава публицистиката му, нито съдбата му. След обтягането на взаимоотношенията между Сталин и Тито и промяната на курса на БКП по Македонския въпрос, българските комунисти постепенно заемат пробългарски позиции и Талев бива напълно реабилитиран. Но тайните служби не оставят семейството му на мира дори след смъртта на писателя.
Невъзможно е да отдадем почит на жертвите на комунизма, без да споменем техния брой в световен мащаб, който възлиза на близо сто милиона, като най-много убити има в бившия СССР – 20 милиона и в Китай – 65 милиона.
Почти 150 години след Парижката комуна хищната природа на комунизма не престава да лее невинна кръв и хиляди жертви по света продължават да намират смъртта си в ръцете на комунистически режими.
В Китай вече почти 22 години се провежда организирано от властта масово преследване на духовното учение Фалун Гонг (известно още и като Фалун Дафа), основано на принципите Истинност, Доброта, Търпение. На репресии са подложени също така уйгури, тибетци и християни. Подтиквана от жажда за кръв и печалба, Китайската комунистическа партия е превърнала затворниците на съвестта в доходоносен източник на парични средства, като насилствено отнема органите ми (в много случаи докато са още живи) и ги продава за печалба в трансплантационни операции.
Докладът „Кървава реколта/Клането: Актуализация“ (2016 г.) разкри, че за периода 2000-2016 г. в държавни китайски болници предполагаемо са убити около 1,5 милиона затворници на съвестта, с цел изземване на органите им, като практикуващите Фалун Гонг представляват болшинството от тази цифра.
Международен трибунал в Лондон потвърди през юни 2019 г. след подробно анализиране на данни и изслушване показания на очевидци, че в Китай убиват последователи на Фалун Гонг с цел продажба на органите им на пациенти, нуждаещи се от трансплантация.
Съвременната комунистическа идеология, наречена неомарксизъм бавно, но сигурно образува метастази по тялото на най-демократичната държава на света – САЩ. Ако човечеството не се осъзнае, нейният смъртоносен патоген ще обхване целия свят.
