Пътешественикът Симеон Иванов споделя за преживяванията си в разказа „Нова Зеландия – кемпери и птици“
Наскоро в „Клуб на пътешественика“ в София се състоя презентацията на Симеон Иванов „Нова Зеландия – кемпери и птици“, илюстрираща уникални преживявания и изследователски опит от земята на кивитата.
Симеон и приятелката му Наташа пътуват с кемпер в продължение на 2 месеца и половина из екзотичната природа на двата острова. Освен за вълнуващите преживявания из местната флора и фауна, Симеон разказва и за дългосрочната политика на правителството на Нова Зеландия, целяща да възстанови връзката на човека с природата, както и да защити местните видове животни и растения.
Увлекателният разказ на Симеон дава много теми за размисъл: дали осъзнаваме истинската връзка на човека с природата?, правим ли необходимото да се доближим до нея и да я запасим?, има ли в България предпоставки тази връзка да се приоритизира?
В следващите редове предаваме разказа на Симеон за пътуването, който се надяваме да послужи за вдъхновение за българските пътешественици, а защо не и за българското правителство.
„Нова Зеландия – кемпери и птици“
Оказва се, че в Нова Зеландия човек може с улеснена процедура, без нотариус и допълнителна бюрокрация, да закупи кемпер, като десетки хиляди туристи всяка година предприемат този начин на пътуване, избирайки си по-скромен или по-скъп вариант, според възможностите.
Много от тези хора отиват в Нова Зеландия за 6 месеца или година, живеейки на път и споделяйки планински преходи, катерене, каране на сърф или каяци и други форми на преживяване на уникалната природа и ландшафт с други пътешественици, които срещат по пътя. Усещането, че си в едно райско кътче на края на света е подсилено от характерните растителни и животински видове, както и от причудливите форми на пейзажа, оформен от вулканичната дейност, ледниците и островния климат. Впечатляваща е и ролята на държавата, която е осигурила множество къмпинги, както и правила за свободно къмпингуване в голяма част от територията на двата острова.
Всичко това създава неповторимо свързване между хора и природа, и прави преживяването в Нова Зеландия – Земята на дългия бял облак („Аотеароа“ на езика на маорите) наистина уникално.
Гори и плажове
Страната, състояща се от два големи и около 700 по-малки острова, се нарежда на 6-то място в света по дължина на бреговата си ивица. Разнообразието от плажове, скалисти брегове, заливи, лагуни и фиорди, което се отваря пред пътешествениците е огромно – човек никога не е много далече от плаж, езеро или залив. Новозеландците от векове живеят в хармония с океана и това се отразява на тяхното изкуство, култура и начин на живот.
В морето могат често да се видят специфичните канута, наречени Уака, изпозлвани от маорите в миналото, за да прекосяват бурните океани и да заселват нови острови. Където има плажове и вълни, естествено има и сърф и той тук се практикува масово и привлича сърфисти от цял свят.
Друг основен природен елемент в Нова Зеландия са горите. В страната с умерен климат са разпространени т.нар. тропически гори, заради количеството валежи и сравнително топлата зима. Това са гори с голямо разнообразие на видовете, разположени на различни етажи, и предоставящи идеална среда за живот на многообразието от птици. Характерни за тези гори са и някои емблематични дървесни видове като южния дъб, евкалипта, както и могъщото Каури, което е и свещено дърво за маорите. Неизменен елемент от тези гори са и над 200 вида папрати, някои от които достигат размерите на дърво. Сребърната папрат, използвана от маорите за оставяне на следи, е и един от символите на Нова Зеландия.
За съжаление, първичните гори са били подложени на няколко вълни от унищожение, първо от маорите и в последствие от европейските заселници. В днешни дни голяма част от земята на унищожените гори се използва за земеделие, но паралелно с това правителството полага огромни усилия за опазване и въстановяване на първичните гори чрез създаването на резервати и защитени територии. Това е една нелека задача, като възвръщането на една гора в първоначалния ѝ вид може да отнеме 200-300 години.
Птици, хищници и природа
Еволюцията на животните в Нова Зеландия е уникална поради факта, че е протекла в изолация и със сравнително малко външна намеса до пристигането на първите заселници. Дотогава фауната се е състояла предимно от птици, земноводни и влечуги, много от които ендемични видове (намиращи се само там). Липсата на големи хищници е довело до огромно разнообразие от птици, като много от тях като кивито са загубили умението да летят и са се приспособили към търсене на храна в гори и планини.
Едни от интересните птици, живеещи днес на двата острова, са петте вида киви – които са нощни птици, горският папагал Какапо – който се катери по дърветата вместо да лети, алпийският папагал Кеа – който е единствен по рода си в света и който е небезизвестен заради интелекта си. Заради игривия си характер и любопитство, папагалът Кеа често е виновен за случаите на извадени уплътнения на прозорци и счупени антени на коли.
Кеата е и един пример за разрушителното влияние на човека в тази крехка екосистема – в зората на животновъдството той е бил изтребван заради случаите на нападение над овце. Днес този уникален папагал почти е изчезнал и е под най-висока степен на защита от държавата.
Това е и съдбата на много други видове птици и растения, станали жертва на заселниците, заради използването на дърва за огрев, изсичането на гори заради земеделие, ловът за изхранване и внасянето отвън на инвазивни видове и вредители.
Списъкът с вредители е дълъг и някои измежду най-проблемните животни, внесени от европейците са заек, плъх, сибирска белка, опосум, елен, както и хималайската коза Тар. Някои от тях, като заек и елен, са докарани, за да се чувстват европейските заселници като „у дома“. Поради липсата на хищници, някои от тези видове като заек и елен, са се размножили неимоверно и оказват непрестанен натиск върху местните растителните видове и горите. Други, като сибирската белка, са докарани, за да се справят с разпространените без контрол вредители като заека. Това обаче се оказало лоша стратегия, защото белката е започнала да изяжда яйцата и малките на птиците, бидейки по-лесна плячка, като по този начин обрича на изчезване цели видове.
Местното министерство на околната среда полага огромни усилия за справяне с проблема с вредителите. Капани за белки и опосуми има навсякъде из горите и планините, а зайците редовно се изтребват с отрова. Това естествено оставя хората, обичащи природата и животните, със смесени чувства и е пример как понякога се налага да контролираме размножаването на някои вредители, за да може местната природа да се запази и възстанови най-вече от намесата на човека. Тази задача въобще не е лека и правителството се опитва всячески да образова населението и туристите, и инвестира огромни средства в кампании за контрол и унищожаване. Целта Нова Зеландия да е чиста от вредители до 2050 г. изглежда като химера, наблюдавайки често по 5-6 заека на едно място и виждайки опосуми и други вредители из горите и около къмпингите.
Вулкани и планини
Новозеландските два острова имат доста различен характер, но и на двата има планини, както и застинали и активни вулкани. Релефът на Нова Зеландия, която се намира на разлома между Индо-Европейската и Тохоокеанската плочи в т.нар. Тихоокеански огнен пояс, е създаден и оформен от вулканичната дейност.
В средата на Северния остров се намира езерото Таупо, което е образувано след най-голямото изригване на планетата в последните 70 000 години. Областта около него е покрита с горещи извори, кратери, гейзери и привлича туристи със своята неповторима красота. Там се намира и един от най-известните планински преходи в страната – планинският прeход Тунгариро. Той не случайно се класира сред 10-те най-добри еднодневни преходи в света – определен е като двоен обект на Юнеско – веднъж заради уникалният вулканичен пейзаж и релеф, и втори път заради значението си като свещена планина за маорите.
Южният остров като цяло е по-планински, като целият е пресечен по дължина от Южните Алпи. Планинската верига се издига до респектиращите 3724 метра на връх Кук. Там се намират и много от ледниците, които са на сравнително малка надморска височина заради специфичния климат. Южният остров е предпочитан от любителите на планински спортове и предлага страхотни условия както за многодневни преходи, така и за алпийски изкачвания и катерене. Препоръчително за планинарите е да резервират хижите поне 6 месеца предварително, заради ограничените места и интереса към популярните преходи.
Връзка на хората с природата и нейното опазване
Цялото това многообразие на флора, фауна и пейзажи прави Нова Зеландия едно уникално място за пътуване и връзка с природата. Държавата отдавна е осъзнала нуждата да се опазва и възстановява това богатство и инвестира огромни усилия и средства в това. Интересен е начинът, по който правителството е успяло да го направи лична кауза на всеки новозеландец. Акцентът е поставен върху малките стъпки, които всеки може да направи – от взимането на боклука със себе си, през проверките за вредители, до различни дейности за възстановяване на горите.
Табелите и означенията са направени с много мисъл и креативност, така че да накарат човек да почувства принадлежност и отговорност за природата и средата, в която живее. Табелите „Бъди чисто Киви“ могат да се видят из цялата страна, често нарисувани от местни училища или общности. Човек остава с чувството, че връзката, която още маорите са имали с природата и нейните елементи, се е запазила и предала на сегашните кивита.
Раните, които цивилизоването и „завладяването“ на страната са оставили, бавно заздравяват и дават място на едно устойчиво и хармонично съжителство с другите растителни и животински видове.
Неминуемо, това кара човек да направи паралел с България и нейната красота и неповторимост. Много от природните красоти на Нова Зеландия напомнят на нашите планини, гори, езера и море. Паралелът обаче определено не е в наша полза по отношение на опазването на това богатство.
Примери за добри практики в това отношение има и по-наблизо, в Европа. Германската фондация Euronatur за опазване и възстановяване на първичните гори в Европа е един от тях, като средствата от закупуването на фотографии от пътуването на Симеон той дарява именно на тази организацията. Нейното мото е „Свързване на хората и природата“, като фондацията работи активно за защитата на дивата природа на Европа, опазването на нейните местообитания и осигуряването на природосъобразна икономическа перспектива за местните хора.
Бихме могли да се учим от интегралното мислене и отношение на новозеландците, и европейците. Природата е част от нас и ние сме природата, и това как се отнасяме към близката гора и река е директно отражение на това как се отнасяме с нас самите.
В това отношение пътуването и приключенията в други страни винаги са повод да се обогатим и отворим кръгозора си. Пътуването с кемпер ни приближава с още една идея до тези уникални кътчета и тяхната красота, и ни прави част от тази общност от шарени хора, споделящи тези приключения.
