Бунтът на „Вагнер“ провокира всестранни реакции за бъдещето на Путин и войната в Украйна
Ръководителят на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин и неговите сили превзеха Ростов на Дон, главният тилов логистичен център за руската инвазия в Украйна, след като обвиниха руските военни сили, че са убили войници на „Вагнер“ в полевите им лагери в Украйна.
В събота бунтовниците, водени от Пригожин, напреднаха към Москва – транспортирайки танкове и бронирани камиони, разбивайки руски барикади – за да отстранят това, което те нарекоха корумпирано и некомпетентно военно ръководство на Русия, преди внезапно да се върнат обратно в контролираната от Русия област в Източна Украйна след споразумение с Кремъл, постигнато с посредничеството на беларуския лидер Александър Лукашенко.
Запада коментира събитията като знак за слабост на Русия
Западните лидери изразиха загриженост във връзка със събитията в Русия, която разполага с най-големия ядрен арсенал в света.
Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Европейския съюз Жозеп Борел заяви, че прекратеният бунт на наемниците от т.нар. група „Вагнер“ срещу руските сили показва доказателство за „крехкостта“ на политическата система на Москва и слабостта на нейните военни.
Борел обяви, че Съветът по външни работи на ЕС предоставя на Украйна допълнителна военна подкрепа в размер на 3,5 млрд. евро. Той изтъкна, че „е по-важно от всякога“ да се продължи подкрепата за Киев, тъй като вътрешният конфликт в Русия разкрива, че войната на Москва се отразява негативно на нейната мощ.
Въпреки това Борел предупреди, че „не е добре, че се вижда това, че ядрена сила като Русия може да навлезе във фаза на политическа нестабилност. … Това също е нещо, което трябва да бъде взето под внимание“.
Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн също сподели пред репортери подобни опасения. „Би било абсолютно опасно за Европа, ако най-голямата държава в света с най-голям арсенал от ядрени оръжия се разпадне“, посочи той, според публикация на Ройтерс
Финландският външен министър Елина Валтонен заяви: „Обичайно за авторитарните държави е всичко да изглежда много стабилно, докато един ден нищо вече не е стабилно.“ Валтонен очаква „такова развитие и за Русия“.
Германският министър на външните работи Аналена Бербок обвини Путин, че е унищожил Русия с „бруталната си агресивна война“ срещу Украйна. „Виждаме огромни пукнатини в руската пропаганда“.
САЩ, Китай и съюзници на Русия реагират
„Видяхме, че в руската фасада има все повече пукнатини. Твърде рано е да се каже къде точно се разпростират те и кога ще се появят на повърхостта. Но със сигурност имаме всякакви нови въпроси, с които Путин ще трябва да се справи през следващите седмици и месеци“, заяви държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в неделя в предаване по телевизия NBC.
Блинкен заяви също, че Съединените щати остават фокусирани върху „решителното и неотклонно“ подпомагане на Украйна да се защити и да си върне териториите, завзети от Русия през последните 16 месеца.
В изявление, публикувано късно в неделя, говорител на пекинското външно министерство определи въоръжения бунт, ръководен от шефа на руската наемническа групировка „Вагнер“ Евгений Пригожин през уикенда, като „вътрешни работи на Русия“. Говорителят заяви, че управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) подкрепя Русия в „поддържането на националната ѝ стабилност и постигането на развитие и просперитет“.
Краткият коментар бе направен след срещата между китайския външен министър Цин Ган и руския заместник-министър на външните работи Андрей Руденко в Пекин в неделя.
„Китайската страна изрази подкрепата си за усилията на ръководството на Руската федерация за стабилизиране на ситуацията в страната във връзка със събитията от 24 юни и потвърди интереса си към укрепване на сплотеността и по-нататъшния просперитет на Русия“, се казва в изявление на руското външно министерство, предадено от Ройтерс.
Преди разговорите с Цин, по-рано в неделя Руденко проведе среща със заместник-министъра на външните работи на Китай Ма Жаоксу, по време на която двете страни обещаха да засилят „солидарността и сътрудничеството“, според съобщение от Пекин. Двамата високопоставени дипломати са се ангажирали да „защитават общите интереси“ в условията на „сложна и тежка“ международна ситуация, се казва в съобщението.
В хода на събитията Путин получи няколко потвърждения за подкрепа от ключови съюзници, включително от лидерите на Турция, Иран, Казахстан и Катар.
В телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 24 юни последният е изразил „пълна подкрепа за стъпките, предприети от руското ръководство“, съобщават от Кремъл.
Байдън и Зеленски след въстанието на „Вагнер“
„Вчерашните събития разкриха слабостта на режима на Путин“, посочи Зеленски, че е споделил в разговор с Байдън, според изявление от 25 юни от канцеларията на президента на Украйна.
Зеленски определи разговора си с Байдън като „положителен и вдъхновяващ“ в Twitter и благодари на президента на САЩ за „неизменната подкрепа“ на Украйна.
„Обсъдихме хода на военните действия и процесите, които протичат в Русия. Светът трябва да окаже натиск върху Русия, докато не бъде възстановен международният ред“, написа Зеленски. „Обсъдихме по-нататъшното разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната с акцент върху оръжията с голям обсег“.
Зеленски заяви, че е благодарил на Байдън за предоставянето на Украйна на отбранителни системи “Пейтриът“, както и за подкрепата на президента за „коалицията на изтребителите“, включваща обучение на украински пилоти на изтребителите F-16 и доставка на бойните самолети за Украйна.
Олексий Резников, министърът на отбраната на Украйна, също е разговарял със секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин в неделя. Резников написа в Тwitter, че той и американският му колега „са разговаряли за последните събития в Русия“.
„Вагнер“ – преврат или „поход за справедливост“
Групата „Вагнер“ е частна военна компания, която действа като паравоенна организация на Русия. Но тя не е единствената, а само най-видимата руска паравоенна формация, която Кремъл официално класифицира като независима частна охранителна компания. Наемническата армия изигра ключова роля в руското нахлуване в Украйна. Тя донесе на Русия някои от основните ѝ успехи като превземането на пристанищния град Мариупол.
„Вагнер“, чиито бойци в Украйна включват хиляди бивши затворници, наети от руски затвори, се е превърнал в разрастващ се международен бизнес с интереси в минното дело и ръководене на военни действия в Африка и Близкия изток.
В продължение на месеци ръководителят на „Вагнер“ Евгений Пригожин обвиняваше министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валерий Герасимов в некомпетентност и в задържане на боеприпаси от бойците му, докато те се сражаваха за превземането на Бахмут в Украйна.
Този месец Пригожин не се подчини на заповедта да постави войските си под командването на Министерството на отбраната на Русия. Той започна бунт в петък, след като заяви, че военните са убили някои от хората му при въздушен удар. Министерството на отбраната отрече това.
Пригожин, който е близък съюзник на руския президент Владимир Путин от около 20 години, описа своя ход като „поход за справедливост“, за да свали от власт военното ръководство на Москва, което обвинява за ненужните загуби на руски войски.
Обвинявайки руските военни сили, че са нападнали бойците му, Пригожин не определи ответните си действия като преврат, но Кремъл ги възприе като такива. В събота сутринта Путин заяви в телевизионно обръщение, че ще накаже онези, които са „на път към предателството“, като същевременно нарече действията на „Вагнер“ – „удар в гърба на нашата страна и нашия народ“.
По време на бунта си Пригожин поиска руският министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов да му бъдат предадени, за да може да „възстанови справедливостта“. Пригожин обвиняваше двамата военни в груба некомпетентност и корупция и отдавна агитираше за отстраняването им. От Кремъл заявиха, че въпросът за кадровите промени е изключителен прерогатив на президента Владимир Путин и едва ли би могъл да бъде част от някаква сделка.
В рамките на споразумението с Кремъл, сключена късно в събота и оттеглянето на „Вагнер“, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че наказателното дело, образувано срещу Пригожин за въоръжен бунт, ще бъде прекратено. Пригожин ще се премести в Беларус, а бойците от „Вагнер“, които са се обединили около каузата му, няма да бъдат подложени на наказателни действия, като признание за предишната им служба на Русия, а онези, които не са участвали в бунта ще могат да влязат в редовната руска армия.
Андрей Картаполов, ръководител на Комисията по отбрана в Думата, заяви, че „съдбата на Вагнер“ все още не е „определена“, според интервю за руския вестник „Ведомости“ в неделя. „Но не е необходимо да го забраняваме, тъй като това е боеспособно подразделение и има въпроси към неговото ръководство, а не към бойците“, каза той.
Сергей Шойгу след бунта на „Вагнер“
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше показан да говори на войници във видеоклип, публикуван от неговото министерство в понеделник. На видеото няма звук и не става ясно веднага къде и кога се е състояло посещението.
Телевизионният канал „Звезда“ на Министерството на отбраната на Русия съобщи, че Шойгу, който изглеждал физически невредим и спокоен, е изслушал доклад на генерал-полковник Евгений Никифоров, командир на групировката, за текущата ситуация на фронтовата линия в Украйна. При посещението си Шойгу се е осведомил за формирането на нови резервни сили за военната групировка „Запад“ и е отбелязал това, което определя като „висока ефективност“ на руската армия при „откриването и унищожаването на вражеска военна техника и струпвания на военен личен състав в тактическите райони“.
Показателно е, че западни медии признават че злополучният бунт на „Вагнер“ не е повлиял на бойните действия в Украйна. На 25 юни медията New York Times, позовавайки се на американски официални лица, съобщи, че походът на Пригожин към Москва „не е накарал нито една руска част … да напусне позициите си в Южна или Източна Украйна“.
