Екологичните политики на ЕС все по-често се сблъскват с нарастваща съпротива. Анализатори твърдят, че все повече политици изпитват притеснения относно разходите за зелена икономика преди предстоящите регионални, национални и европейски избори през настоящата и следващата година.
„Определено обстоятелствата са по-различни от тези през 2019 г., когато започнахме с тази максимална подкрепа и политическа готовност за действие…“, заявява европейският комисар по околната среда Виржиниус Синкевич пред Ройтерс.
В някои европейски държави политиците все повече обръщат внимание на опасенията на гражданите и бизнеса, стремейки се да запазят подкрепата им, докато приемат и постановяват прилагането на зелени мерки и закони в сектори, които са ключови за страната им. Някои правителства в ЕС се противопоставят на новите ограничения за емисиите на автомобилите, други се опитват да отслабят контрола върху замърсяването в животновъдните ферми, като предложението за подобряване на енергийната ефективност на сградите също среща отпор.
Потенциални секторни промени в Германия в отпор на зелените политики
Министърът на околната среда на Германия Роберт Хабек заяви в края на септември, че Германия ще спре за неопределено време плановете си за по-строги стандарти за изолация на сградите, след като индустрията изказва недоволство, че мерките са твърде скъпи и вредят на строителен сектор. Представители на авиационната индустрия, включително главният изпълнителен директор на авиокоманията Lufthansa Карстен Шпор, също предупредиха, че няма да е възможно да се постигнат новите цели на ЕС за устойчиво авиационно гориво с настоящото производство.
През септември долната камара на германския парламент прие законопроект за постепенното премахване на отоплителните системи на нафта и газ, въпреки че законодателството беше критикувано от консерваторите като твърде скъпо, а от природозащитниците – като недостатъчно силно. Споровете доведоха управляващата коалиция до разпад, докато тя не се съгласи да смекчи първоначалния законопроект. Те също така спомогнаха на крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“, която оспорва, че човешката дейност е причина за изменението на климата, да заеме второ място в социологическите проучвания. Според социолозите несъгласието на гражданите спрямо мерките за намаляване броя на автомобилите с двигатели с вътрешно горене също е повлияло на подкрепата за партията на „Зелените“ на кметските избори тази година.
Отложени зелени мерки във Великобритания
Британският министър-председателят Риши Сунак заяви миналия месец, че ще отложи забраната за продажба на нови бензинови автомобили, както и мерките за постигане на целите за битовото отопление до 2035 г. Целта е да се запази съгласието на британския народ с преминаването към нулеви нетни въглеродни емисии, наред с други промени в стратегията за климата. Изследване по поръчка на правителството установи, че предприятията се оплакват от слабости в инвестиционната среда във Великобритания, включително от непоследователна ангажираност с енергийния преход.
Противопоставянето на Италия на зелените инициативи на ЕС
Дясното правителство на Италия се противопоставя на редица инициативи на Европейския съюз, насочени към екологизиране на икономиката, с аргумента, че местният бизнес не може да си позволи цената на прехода към въглеродно неутрална икономика. Италия поиска от ЕС да смекчи директивата, целяща подобряване на енергийната ефективност на сградите, да преработи плановете за постепенно премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене и да постави под въпрос стремежа за намаляване на емисиите от промишлеността. При сегашните политики Италия изостава от графика за постигане на целите за декарбонизация до 2030 г. В същото време правителството продължава да изпълнява други аспекти на екологичната програма. Например през юли то заяви, че иска да използва средства от ЕС за инвестиционна програма на стойност около 19 млрд. евро, за да укрепи енергийните и газовите мрежи и да направи икономиката си по-екологична.
Нидерландия в опозиция на ЕС по отношение на азотните емисии
Партията „Движение на фермерите и гражданите“ (BoerBurgerBeweging или BBB), създадена през 2019 г. в опозиция на плановете на правителството за драстично намаляване на азотното замърсяване в земеделските стопанства, преживя стремглав възход в социологическите проучвания. Повдигайки се на вълната от протести срещу екологичните политики на правителството, тя неочаквано победи консервативната партия „Народна партия за свобода и демокрация“ (Volkspartij voor Vrijheid en Democratie или VVD) на регионалните избори през месец март. Възходът на BBB беше сериозен удар по последното коалиционно правителство, което се разпадна през юли. Тя може да постави нидерландската политика по отношение на ограничаването на азота в сблъсък с ЕС, ако постигне големи успехи на парламентарните избори в страната през ноември тази година.
Полша противодейства на зеления преход
Полското правителство, на което през октомври предстоят избори, заяви, че е подало жалби в Съда на ЕС относно забраната на превозните средства с вътрешно горене до 2035 г., увеличаване целите на блока за намаляване на емисиите на парникови газове и постепенното премахване на безплатните разрешителни за въглеродни емисии (безплатни квоти при търговията с емисии). Правителството на Полша отдавна е консервативно по отношение на политиките за опазване на околната среда на местно ниво. Изправено пред натиска на миньорските профсъюзи, то отложи плана за намаляване на зависимостта си от въглищата, като понижи статута на предстоящата актуализация на енергийната си политика до „консултация“.
Нарастващата негативна реакция насочена срещу екологичната програма на Европа досега не е провалила плановете ѝ за намаляване на въглеродните емисии, но дали гражданите на ЕС няма да преобърнат нещата, борейки се с осезаемата криза, свързана с повишаване разходите за живот. Социологически проучвания също сочат, че голямото мнозинство от гражданите на ЕС са обезпокоени от изменението на климата, но и от силните бизнес интереси, които стоят зад зеления преход.
На фона на европейските и световните Net Zero мерки, през месец август публично бе обявена Световна декларация за климата, подписана текущо от над 1800 учени и професионалисти от цял свят. Тя е инициирана от Световната група за климата CLINTEL, която заявява: „Науката за климата трябва да бъде по-малко политическа, а политиките за климата – по-научни. Учените трябва открито да разглеждат несигурността и преувеличенията в прогнозите си за глобалното затопляне, докато политиците трябва безпристрастно да отчитат реалните разходи, както и въображаемите ползи от своите политически мерки.“
Ройтерс допринесе за този материал.
