|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Семейството е градивен елемент на човешкото общество, който позволява на хората не само да отглеждат децата си в стабилна и грижовна среда, но и да предават знанията от едно поколение на следващото.
Бракът е свещена институция, установена от божественото начало, за да може човечеството да създава семейства, запазвайки традиционното наследство и морал.
По инициатива на националната организация „Поход за семейството“ този месец се проведе първата информационна среща от поредица Срещи за семейството, която имаше за цел да информира за важни детайли по темата „Брак или семейно съжителство – различно ли е“? Организацията „Поход за семейството“ работи по три основни теми: за брака между мъж и жена, за утвърждаване на брака като доброволен съюз между само един мъж и само една жена и за подкрепа на семейните ценности.
Началото на Срещи за семейството бе поставено от Михаела Джоргова, психолог и председател на „Асоциация Общество и Ценности“ – гражданско сдружение за защита на човешкото достойнство, брака, семейството и свободата. Асоциацията вече 17 години се ангажира с отстояването на семейните ценности, като екипът й следи всичко, случващото се в българското законодателство и го анализира подробно. В допълнение съблюдава какво се случва по тези въпроси и в други страни, като на различни форуми екипът споделя своя анализ с нашите законодатели, за да мога те да вземат най-правилни и информирани решения. Асоциацията способства да се проследяват и прилагат най-добрите практики.
По идея, вдъхновена от Великобритания, „Асоциация Общество и Ценности” решава и преди 13 години стартира и у нас инициативата „Седмица на брака”. Това е вече международна инициатива, която се провежда в редица страни в Европа. В Седмицата на брака се включват известни личности, различни институции, множество семейни организации и различни по възраст семейни двойки. Провеждат се срещи със специалисти по семейно планиране в различни видове инициативи.
И така, актуален ли е все още бракът или се превръща в отживелица?
Какво научихме от Михаела Джоргова и нейната лекция „Брак или семейно съжителство – различно ли е“?, позоваваща се на социалната наука на база подробни данни от множество изследвания по този въпрос.
Има различни дефиниции, с които се класифицира съжителството без брак: съвместно съжителство, съпружеско съжителство или просто само съжителство.
Бракът от своя страна е установен от Конституцията на България като доброволен съюз между мъж и жена, сключен свободно по изрично взаимно съгласие от двете лица, пред представител на лице по гражданско състояние. Единствено гражданският брак е законен, според Конституцията на страната ни.
Какво се случва у нас?
По данни на Националния статистически институт от 1990 г. до 2001 г., броят на сключилите граждански брак намалява. През 2012 г. страната ни е на последно място в Европа по сключени граждански бракове от глава на населението. През 2019 г. се наблюдава ръст от 37 % спрямо 2012 г., а през 2020 г., поради Ковид епидемията, има рязък спад.
Наблюдава се тенденция за съжителство без брак, както в България, така и в цяла Европа. Най-висок процент на живеещите без брак се забелязва при лица до 39-годишна възраст. Като по-консервативен народ българите намират брака за изконна ценност. През 2017 г. , при изследване на агенция „Тренд”,73% от хората тогава смятат, че двойките трябва да сключат брак.
Между 2008 и 2010 г., българите ценят семейството като една от най-важните институции. При изследване, проведено тогава от Тилбургския университет в Нидерландия, става ясно, че за българите най-важно е детето да има майка и баща. Тоест, консервативната линия се запазва.
В България не се изследва колко е средната продължителност на съвместното съжителство. Последните подобни данни идват от Великобритания и те не са никак обнадеждаващи. От последните проучвания там става ясно, че средната продължителност на едно такова съжителство трае около 2 години. Смята се, че това важи и за останалата част от западна Европа, като 22 месеца е средната продължителност на такова съжителство. В следващите 5 години почти половината от тези съжителства приключват, за разлика от сключилите брак – там процентът на приключване в следващите 5 години е едва 20%.
Различни очаквания и представи на партньорите към връзката
Най-често жените гледат на съвместното съжителство като стъпка към брака. А мъжете – като на начин да проверят взаимоотношенията с другия. Мъжете често се притесняват да встъпват в брак, поради това, че се притесняват от контрол от страна на жените. Над 52% от младите мъже не са убедени, че могат да изградят трайна връзка, а 41% споделят, че не са напълно посветени във връзката.
В брачните отношения също се наблюдава, че има партньори, които не са напълно посветени на половинките си, но те са далеч по-малко от живеещите без брак, а именно 18% от мъжете и 12% от жените.
Съжителстващите заедно не очакват колко ще продължи съвместното им битуване, докато сключилите брак се надяват това да бъде до края на живота им. Друга интересна тенденция, която се разглежда при живеещите без брак е, че разрешаването на конфликти става много по-трудно и има доста по-високи нива на насилие.
Отлагане сключването на брак
Наблюдава се склонност за отлагане на сключване на брак с възрастта. За младите хора е най-важно личностното развитие, кариера, забавленията и постигането на успех. В същото време се наблюдава тенденцията, че при младите от 19 до 39 години около 85% очакват, ако сключат брак, той да продължи цял живот. За жалост в България над ⅓ от браковете завършват с развод. Възрастта за сключване на брак се увеличава с всяка изминала година. Свободата и индивидуализмът, които се налагат като тенденции, също допринасят за отлагането на сключване на брак. Още една причина за избягване на брака е негативният пример. Ако заобикалящата ни среда и приятелите ни са с провалени бракове, това ни кара подсъзнателно и ние да се страхуваме да прибегнем до встъпване в брак.
Изневярата
При омъжените жени се наблюдава тенденция, касаеща наличието на пет пъти по-малка вероятност да имат втори сексуален партньор, отколкото при съжителстващите. При женените мъже 90% не са изневерили на партньорките си, спрямо 43% при съжителстващите. При жените 90% от женените не са изневерили, а при съжителстващите – 60% не са извършили изневяра. Друга много интересна тенденция показва, че при съжителстващите сексуалната тенденция е по-слаба отколкото при женените, тоест женените се радват на по-чести контакти и по-голямо удовлетворение в сексуалната сфера. Усещането за щастие също е по-високо при женените двойки, като са изследвани показателите: здраве и финансова стабилност.
Подмяна на ценности чрез култура и медии
Най-често подмяната на ценности в сферата на семейните отношения е като различни медии и популярни хора внушават, че съжителството без брак е равностойно на това с брак. Другият негативен наратив е, че по този начин, когато човек не сключва брак, може по-лесно да сменя партньорите и така да намери най-подходящия. Във всички филми акцент се дава на свободните връзки, а изневярата се презентира като „солта” на живота.
Феминизмът
И макар да има много проучвания, че жените в брак са много по-защитени от насилие и порочни практики, то нездравите брожения на феминистично настроените
хора неспират да обърква жените от всички поколения, но най-вече подрастващите.
Силна сексуализация и липса на вяра в Бога
Наблюдава се нарастваща сексуализация и силно отслабване на християнските ценности. Вече и в България нахлуват различни програми и проекти по чужд образец за ранно сексуално възпитание при децата. Това от своя страна води до все по-голямо отдалечаване от истинските християнски ценности и морални норми. Агенция „Тренд” ни предоставя данни, че 61% от българите вярват в Бог, но едва половината ходят на църква и то само по празници. Едва 20% от анкетираните споделят, че религията е важна част от живота им.
Как се отразява съжителството без брак на децата?
Съжителството без брак не може да замени съжителството с брак. Това е доказано твърдение и то има силно отражение върху връзките и взаимоотношенията, и най-вече – върху децата.
Правени са редица изследвания как се отразява съжителството без брак на децата. Концентрацията е върху доходите, образованието и етноса. Проучванията показват, че децата на съжителстващите без брак родители, могат да страдат от депресия много по-често, дори да прибегнат до извършване на престъпления и употребата на наркотици. Над 33% от живеещите с един родител имат голяма вероятност да се замесят в проблеми. Те са склонни да прибягват до тежки злоупотреби, а за 73% от тези деца има вероятност да пострадат от насилие с фатален край.
Изводът е, че разпадът на семейството се понася най-тежко от децата. Тези деца са изложени на риска да живеят в бедност, да бъдат малтретирани и да покажат отрицателни психологически и образователни резултати.
Европа
В Европа е по-вероятно едно дете да остане да живее с единия си родител и това може да се случи до 12-та година на детето, като рискът това да стане е 90%. Това изследване е направено в 8 страни на стария континент. В цяла Европа семейната нестабилност е по-висока за семействата, формирани от съжителство за сметка на тези с брак, дори и за високообразованите двойки. Ясно е, че за децата, преживяващи раздялата на родителите си, имат голяма вероятност да изпаднат в депресия и да се чувстват дълго време самотни. При тези деца се наблюдава, че има отказ от образование, като и често възниква нежелана бременност при непълнолетните момичета.
Раждаемост и брак
През последните тридесет години по-малкото сключени бракове допринасят и за по-ниската раждаемост. В Ирландия спадът на сключени бракове с 47% води до понижаването на раждаемостта с 50%. В Испания е още по-стряскаща статистика: при 41% спад при браковете – 59% е спадът при раждаемостта. В Австралия процентите са 21% към 34%. Сключването на брак и раждаемостта вървят ръка за ръка, по-малкото бракове водят до по-малко деца, а оттам – до застаряващи нации.
По данни от 1920 г. до 2021 г. се наблюдава една любопитна тенденция. През 2021 г. 60% от всички раждания са на двойки без сключен брак. В България при хората, които се развеждат, бракът продължава 15.5 години, докато при женените – над 43.5 години. За Европа средната продължителност на брака при съжителстващите е около 2 години, като за България се смята, че е малко над тази цифра.
Стабилни бракове – стабилно общество
Не е тайна за никого, че стабилните бракове водят до стабилно общество, а оттам и до устойчиво икономическо развитие. Дълготрайно планиране, спестявания, дългосрочни инвестиции, събиране на имущество, споделяне на риска и разпределяне на труда водят до намаляване на бедността. Това са част от механизмите, допринасящи за всеобща сигурност.
Бракът сам по себе си повишава доходите на мъжа средно с 15%, поради разделението на труда. Семейните мъже печелят повече на час, но и работят повече. Разводът от своя страна се отразява негативно от икономическа гледна точка и при двамата партньори, като жените страдат от много по-голям спад на доходите. Около 34% от самотните родители живеят в бедност – данните са от развита страна с развита икономика, каквато е Великобритания. Семейната нестабилност е свързана и с по-висока детска смъртност с около 20%.
Майката и бащата имат различен принос в изграждането на едно психически здраво и спокойно дете. Отсъствието на бащата, което е по-често срещано, създава рискове за децата, които отсъствието на майката не причинява.
При тийнейджърките, израснали без бащи, има по-висок риск от ранна полова активност, множество сексуални партньорства, извънбрачна бременност и полово преносими болести. При момчетата без бащи има по-висок риск от насилие, криминални прояви, членуване в банди и попадане в затвор. Наблюдава се, че при по-голяма част от младите мъже, израснали без бащи, голяма част са безработни и с лош социален статус. Такива деца напускат училище рано, отказват да се образоват и квалифицират и се превръщат в тежест за обществото.
Интересно
През 2014 г. се провежда изследване, при което се сканират мозъците на женени и съжителстващи двойки. При тази функционална магнитно-резонансна томография скенерът установява, че части от мозъка реагират по-слабо на стрес, когато човекът държи ръката на брачния си партньор. Изследвания показват, че при наличие на стрес се наблюдава по-силен възстановяващ ефект при брачните двойки, докато при съжителстващите няма такъв. При брачните двойки се наблюдават по-малко изневери и по-малко насилие. Брачните двойки се радват на по-добро здраве, по-удовлетворени са финансово и сексуално и са с по-високо ниво на щастие.
Нуждае ли се бракът от защита и насърчаване?
Бракът между мъж и жена създава най-добрата среда, в която децата емоционално могат да израснат и да станат здрави и щастливи възрастни. Счита се, че бракът би следвало да се подкрепя безрезервно от държавата, за да се осигури просперитет на децата и обществото. Спадът на браковете, спадът при раждаемостта, миграцията и промяната в ценностите водят до застаряване на нациите, липсата на идентичност и морален упадък.
Сключването на брак е доброволен акт между един мъж и една жена. Бракът трябва да остане консервативно съжителство между двама души. Той не се нуждае от модернизиране или разширяване на трактовката. Дефиницията на брака не трябва да бъде променяна, за да не се променя неговата същност
Английският антрополог Джон Ънуин прави специално изследване, което цели да изясни въпроса какво влияние упражняват сексуалните норми в едно общество върху живота и културата в него. Той заключава че, колкото по-голямо е сексуалното ограничение в едно общество, толкова по-високо е културното ниво. Той споделя още, че в историята няма данни за общество, което да има висока социална енергия, ако то не е моногамно. Тоест, теорията на Фройд за пълно задоволяване на всички нагони, се оказа невярна и дори морално разрушителна.
Изводът
Семействата играят ролята на носители на убеждения и морал, като по този начин поддържат стабилно и здраво общество. Родителите са първите учители в живота на децата. Ако децата могат да научат традиционни добродетели като безкористност, смирение, благодарност, издръжливост и много други от думите и делата на родителите си, те ще имат полза до края на живота си.
Именно Седмицата на брака в България има за цел да обедини обществените усилия за насърчаване на брака и семейството и да помогне на двойките по пътя им към изграждане на успешен брак. Тази година тя се провежда от 7 до 14 февруари, като тук можете да следите за всички събития за семейни и несемейни, с български и международни лектори, интервюта с вдъхновяващи двойки, конкурс и много други вдъхновяващи инициативи.
