|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Напоследък зачестиха разговорите за „екранните деца“ и започна да се обръща сериозно внимание на този тип възпитание, при което родителите използват различни устройства като телефони, таблети и други екрани, за да нахранят детето си, да го задържат мирно за кратко или изцяло да запълнят времето му.
За вредата от екраните започна да се говори, чак когато се появиха значителен брой случаи на деца, които на 3-4 годишна възраст все още не са проговорили, не умеят да общуват, да изразяват нуждите си или говорят на техен измислен език.
Много от тези случаи бяха объркани от специалистите с аутизъм, защото симптомите са сходни – дисфункции в общуването и забавено езиково-говорно развитие.
Но каква е разликата между аутизмът и дисфункционалното развитие, причинено от екраните?
Неспособност за преработка на прекомерната сензорна стимулация
Скорошно изследване, публикуван в JAMA Pediatrics, разкрива тревожна връзка между ранното излагане на екрани и различни проблеми със сензорната преработка при децата.
Това проучване предполага, че прекомерното излагане на цифрови технологии през годините на ранно детско развитие и формиране на мозъка оказва отрицателно въздействие върху начина, по който децата възприемат и реагират на заобикалящата ги среда. Сензорната преработка на стимули чрез зрение, звук, допир, вкус и мирис играе критична роля в интегрираната обработка на информацията. Правилната обработка на информация е предпоставка за подходяща реакция от страна на мозъка и е от съществено значение за ежедневното функциониране и цялостното благосъстояние на индивида.
Прекаленото време, прекарано пред екраните, изглежда нарушава този процес.
Освен това изследванията показват, че прекомерната сетивна стимулация причинява промени в способността на мозъка да формира и реорганизира невронни връзки, което се постига чрез обучение или опит. С други думи, продължителните периоди на излагане на екрани могат да доведат до различни видове дезадаптивно поведение и проблеми в развитието, като дефицит на вниманието, хиперактивност, опозиционно поведение, апатия, забавено езиково-говорно развитие и др.
Ще се превърне ли „виртуалният аутизъм“ в диагноза
Румънският психолог Мариус Теодор Замфир посочва, че все повече деца развиват така наречения от него „виртуален аутизъм“ и в бъдеще това ще се превърне в официална диагноза. Докато за разстройствата от аутистичния спектър се смята, че са по-скоро продукт на природата, отколкото на възпитанието, то виртуалният аутизъм е до голяма степен продукт на възпитанието.
Проучването на екипа му разкрива, че децата до 3-годишна възраст, които прекарват повече от четири часа дневно пред екрана, изпитват дълбоки състояния на сензорно-моторна и социално-афективна депривация. Замфир и колегите му установяват, че децата с виртуален аутизъм страдат от сериозни дефицити в социалното взаимодействие, езиковото развитие и когнитивните способности.
Причината е, че мозъкът на бебето и малкото дете не е подготвен да се справи с прекомерната стимулация от устройствата, на която е изложен.
Какво може да се направи?
Колкото повече се отдалечаваме от традиционните начини за отглеждане и възпитание на нашите деца, на толкова повече страдание ги обричаме. Използването на технологии като заместител на грижите и възпитанието за децата, се отразява на емоционалната им интелигентност, на способността им за саморегулация и за критично мислене. С времето това създава едно болно, неспособно и дезадаптивно поколение.
Има различни подходи, които могат да се предприемат, за да се обърне прогнозата, като игрова терапия, психомоторна и сензорна интеграция, стимулация на езиково-говорното развитие.
Първото и най-важно, което препоръчвам на родителите е, дигитален детокс или пълно премахване на устройствата. От ключово значение е преструктурирането на домашната среда, за да се осигури повече стимулация за детето – повече реално общуване, включване на детето в битовите дейности, игри навън, ролеви игри и стимулиращи развитието упражнения.
Децата се нуждаят от любовта и вниманието на родителите си, от общуване с други живи същества и от засилване на връзката с действителния живот и природата. По този начин ще растат здрави, щастливи и уверени в своите способности.
Калина Иванова е психолог и логопед с дългогодишен опит в работата с деца и семейства.
